Рождественско послание на Светейшия Патриарх на Москва и цяла Русия Алексий II

Източник: Патриархия.ру

Простре земля плещи своя, и приемлет приемлющаго Зиждителя, славу от ангел, от небес же звезду; от пастырей хваление, от волхвов же дары, и от всего мира познание

(Тропар на третата песен от канона на повечерието на предпразненството на Рождество Христово)

Възлюбени в Господа преосветени архипастири, боголюбиви презвитери и дякони, честни иноци и инокини, подвизаващи се с добър подвиг (2 Тим. 4:7), и всички пребъдващи в църковната ограда православни християни! "Благодат вам и мир да изобилства в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ" (2 Пет. 1:2).

От все сърце ви поздравявам всички с великия празник – Рождеството по плът на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос!

През тези свети дни ние отново молитвено изживяваме най-голямото събитие на човешката история. В Своето велико смирение Господ пожела да дойде на земята в човешки образ. И не в богат дворец, не в жилищата на силните на този свят се роди Той, а в жалка пещера сред пустинята. Не царете и велможите научиха първи за Рождество Христово, а простите овчари, които пасяха стадата си недалеч от Витлеемската пещера. Именно на тях, простите люде, бяха казани ангелските слова, възвестили на света началото на новата, християнска ера: "Не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ" (Лука 2: 10-11).

Скъпи мои! Да се вслушаме в ангелското благовестие: "Благовестя ви голяма радост!". Ние често забравяме за тази вечна, нетленна радост, защото живеем в свят, поразен от греха и смъртта, в който страдаме от болести и немощ, търпим понякога раздяла и мъка, сблъскваме се с насилие и жестокост. Но нашата вяра ни научава дори сред житейската скръб да пазим в сърцата си и да възвестяваме на всички хора онази радост, която е дошла при нас Свише и за която в Евангелието се казва, че никой няма ни я отнеме (Йоан. 16: 22).

Дошлият при нас в образа на младенец Бог желае сърцето ни да стане пещера и ясла, където Той да почива, а в душата ни да ехти вечно ангелското славословие: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука 2:14). Чудото и силата на християнската вяра е тъкмо в това – че тази "голяма радост" ни се дава и днес в цялата си пълнота точно както и преди две хиляди години. Ние не си спомняме – ние празнуваме Рождество Христово, защото то се е извършило само веднъж, но изпълва вечно хората с мир и радост.

Господ Иисус Христос е винаги в центъра на нашия живот и нашето свидетелство пред света. И Църквата ни не престава да върви по пътя, който Сам Бог й е начертал, проповядвайки спасителното учение Христово, "та да повярва светът" (Йоан. 17: 21).

Нека нашата радост, вяра, молитва, добрите ни дела – всичко, което влиза в жизнения подвиг на православния човек – да свидетелстват на близките и далечните за Христа, да ни превръщат в онази сол на земята и светлина на света (Мат. 5: 13,14), които просвещават всички хора, жадуващи за истина, любов и чистота.

Възлюбени! Изминалата година стана за нас година на благостта Божия. По милост Божия продължи успешното развитие на църковния живот в Русия и другите страни, над които се простира грижата и пастирската отговорност на нашата Църква. Нашият народ все повече се завръща към бащината си вяра. В много градове и населени места децата и младежите добиват знания за православната вяра и култура. Храмовете се изпълват с богомолци на всякаква възраст и с всякакви професии. Милиони хора се молят на Бога, четат духовна литература, участват в църковните дела. Станах свидетел на всичко това, когато посетих през тази година Владимирската, Калининградската, Нижегородската, Санкт-Петербургската и Саранската епархии. Много важно за поддържането на единството на църковните чеда беше гостуването ми в Латвийската православна църква, разговорите с държавните дейци на Латвия, молитвеното общуване с православния народ.

Видим знак на Божието благоволение към нашата Църква стана донасянето на десницата на светия Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан в нейните предели. Много църковни чеда получиха благословение от ръката, възложена някога върху главата на Спасителя при Неговото Кръщение. Нашата страна бе посетена и от велики светини, пазени на Света Гора Атон – честната ръка на света равноапостолна Мария Магдалина, частицата от Животворящия Кръст Господен и мощите на свети мъченик Кирик. Множеството вярващи, които се поклониха на тези светини, получиха помощ и утешение от тях.

Важен жалон на църковния ни живот стана празнуването на 300-годишнината на Успенската Саровска пустиня – мястото, където се е подвизавал преподобният Серафим Саровски. Юбилеят съвпадна с възстановяването на монашеския живот в тази прославена обител. Оттук нататък под сводовете на някога разрушените, а днес възстановени храмове ще се принася отново Безкръвната Жертва "за всички и за всичко".

През изминалата година Господ ме сподоби да посетя отново Валаам, който е толкова скъп на сърцето ми. Радостно е, че в древната северна обител се възражда животът и на малките манастирски общежития. Ново свидетелство за това стана крайъгълният камък, положен от мен в основата на бъдещия храм в чест на светия равноапостолен княз Владимир във Владимирската обител и освещаването на храма "Възкресение Христово" във Възкресенската обител.

Не могат да не радват всички верни успехите ни в делото на сближаването между Църквата в Отечеството и нашите събратя, обединени в Руската задгранична църква. Единството и общението, прекъснати поради трагичните събития отпреди повече от осемдесет години, се възстановяват днес, в което виждаме Божието благоволение.

Огромна болка на всички вярващи причиниха трагичните събития в Светата Земя. Там, където преди две хиляди години ангелите възвестиха: "Слава във висините Богу, и на земята мир", се проля отново кръвта на невинни хора. Молим се на Бога земята, осветената от раждането, живота, страданията и Възкресението на нашия Спасител, да стане най-после място, където "правда и мир ще се целунат" (Пс. 84:11).

Недопустимо е злото да се оправдава с религиозни мотиви. Участниците на състоялата се през това лято в Москва среща на духовните лидери на световните религии се обърнаха към всичките вярващи хора на планетата и ги призоваха да се "уважават и да се приемат един друг, независимо от религиозните, национални и други разлики между тях". Както и през всички времена, Църквата ни служи на доброто на хората, обединявайки техните усилия и усилията на държавата и светското общество, на християните от други изповедания, хората с други вери и убеждения. Чрез съвместните си действия, чрез участието в обществените дела и дискусии ние трябва да свидетелстваме за Въплътилия се Христос, проповядвайки Го не само със слово, но и с целия си живот.

Възлюбени в Господа братя и сестри! Обръщам се към вас с думите на апостола: "Духа не угасяйте. Пророчествата не унижавайте. Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте. Въздържайте се от всякакво зло. А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запазят без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа" (1 Сол. 5:19-23).

Още веднъж поздравявам всички с великия мироспасителен празник на Рождество Христово и Новата 2007-ма година. Да ви даде Спасителят Господ Своята милост, да спаси и съхрани всички нас в земното ни странстване и да ни удостои с радостта на общуването с Него в живота на бъдещия век. "И мир Божи да цари в сърцата ви; към него сте и призвани в едно тяло" (Кол. 3:15).