Улица в Белград вече носи името на проф. Владета Йеротич
От днес, 29.11.2021 год. една от белградските улици носи името Доктор Владета Йеротич, съобщава сайтът „Белград“.
Кметът на града, проф. д-р Зоран Радойчич, заяви, че на днешната сесия на Общинския съвет на Белград е прието решение улицата на територията на градската община Палилула да бъде наречена на името на академика, проф. д-р Владета Йеротич. „С голямо удоволствие мога да съобщя, че днес по моя инициатива беше взето решение частта от ул. „Далматинска“, която започва от ул. „Таковска“ и завършва на ул. „Джордж Вашингтон“, да промени името си и вече да носи името на доктор Владета Йеротич. Доктор по психиатрия, известен психотерапевт, университетски професор, философ и писател, той го заслужава. Проф. Владета Йеротич ни задължи с делата си, и ние му се отблагодаряваме по този начин. Искаме да запознаем бъдещите поколения с делото му и богатото му наследство и да им предадем ценностите, които Владета Йеротич проповядваше.“ – каза кметът Радойчич.
Кметът посочва, че като директор на Университетска детска клиника „Тиршова“ е имал възможността да си сътрудничи с проф. Владета Йеротич по проекта за подобряване работата на тази клиника. „Владета Йеротич остави незаличима следа с дейността си. Трябва да помним както неговата отдаденост на лечението, така и неговото творческо дело. Затова скоро ще се опитаме да поставим негов паметник в Белград.“– завършва градоначалникът.
Проф. д-р Владета Йепротич е сръбски учен, психолог, богослов, психотерапевт, член на Сръбската академия на науките. Той беше един от изтъкнатите представители на съвременната православна богословска и философска мисъл. Много хора в България го познават не само от книгите, а и от неговите посещения. И в последните години от живота си той не се уморяваше да пътува, да се среща с хора, да изнася лекции в препълнени зали.
Някои от по-известните книги на академик Владета Йеротич: „Зигмунд Фройд в културата и изкуството” (1969), „Личността на младия наркоман” (1974), „Психоанализата и културата” (1974), „Болестта и творчеството” (1976), „Между авторитета и свободата” (1980), „Невротичните явления на нашето време” (1981), „Неврозата като предизвикателство” (1984), „Психодинамика и психотерапия на неврозите” (1984), „Човекът и неговият идентитет: психологичните проблеми на съвременния човек” (1988), „Юнг между Изтока и Запада” (1990), „Мистичните състояния, виденията и болестите” (1991), „Пътуване в две посоки” (1992), „Психологическото и религиозното битие на човека” (1994, преведена на български), „Остават само делата на любовта” (1994, преведена на български), „Християнството и психологическите проблеми на човека” (1997, преведена на български), „Пътешествия, записки, спомени 1951-2000” (2003), „50 въпроса и 50 отговора из християнската психотерапевтична практика” (2003), „Психотерапия и религия” (2006) и други.
Няколко от неговите книги са преведени на български език и издадени от ИК „Омофор“:
Източник на изображенията: teologija.net; jasno.me
