Ключ за Рая

Думата „Пасха“ произлиза от еврейската „песах“ – празника на юдеите, установен в памет на избавлението от египетския плен. Съпоставяйки Песах с Пасха, не може да не забележим различния мащаб на събитията. Пасха има отношение не към отделен епизод от историята на даден народ, а към най-дълбоко, глъбинно преустройство на целия космос, в който е включен човекът. В този смисъл думата „песах“ е само бледа сянка от събитие, многократно превишаващо го. В известен смисъл даже съпоставката е неподходяща и несполучлива, отчасти снизяваща смисъла на случилото се грандиозно събитие на намеса на Бога в световния порядък.

Самата събитийност на Боговъплъщението и после на Възкресението е съизмерима по мащаб със събитията, случили се при сътворението на света. Главният резултат и последствие на Пасха е сътворяването от Бога на нова форма на битие, наченало да се съзижда в акта на въплъщението на Иисус Христос и завършило с Неговото Възкресение. Пасха като че ли лежи някак по средата на този творчески акт. Тази нова форма на битие е свързана с нова възможност за съществуване на човешката и божествената природа.

В личността на Иисус Христос са съединени двете природи: Божествената и човешката. Човекът е създаден по образ и подобие Божие. Човешката природа, отразявайки в себе си свойствата на Божествената природа, е призвана към саморазвитие в единение с Бога, към уподобяване с Бога. Тази цел напълно се осъществява в Иисус Христос: Неговата, Христовата човешка природа се уподобява на Божествената природа. В Иисус Христос става синтезът между Божественото и човешкото.

Иисус Христос – това е реализираният замисъл на Бог Творец за човека. Осъществен е по такъв начин, че не само Бог е благоволил и е могъл да премине границата на световете и да приеме върху Си човешката природа, но и сам човекът, ако има стремеж и любов към Бога, с Негова помощ, сега сам да може да направи крачката в другото битие.

В действителност последицата от Боговъплъщението – това е осъществената възможност за обожение на човека извън Рая. Като резултат, на пребиваващия извън Рая човек е предоставена възможност да осъществи свойството, вложено в него от Бога, вече не в Рая, а на земята. Това свойство е описано с думите от книга Битие: И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло…

На Божия замисъл за човека е „попречил“ свободният в полза на греха избор на Адам, разрушил предишните условия на съществуване на Бога и човека. Какво ли би струвало на Бога, жалейки човека, веднага да коригира отклонилата се природа на Адам и да възстанови Рая в нова версия? Какво ли би Му струвало да внесе някои корекции в набора на ДНК, да добави някакви безусловни рефлекси и да се получи… зомби. Божественият риск за отпадане на човека от Бога в резултат на свободния избор – това е условието за установяване на отношения на любов между Бога и човека. Ако няма свобода – няма любов. Няма любов без свобода. Роботът не умее да обича, а и той не се вписва в замисъла на Бога за човек подобен Нему.

В протежение на хиляди години Господ търпеливо отглежда, оставя да израсте ново поколение, ново потомство хора, разбиращи, че най-главното, най-важното в света е любовта. Тези хора, с Негова помощ, по чудесен начин са съумели да съхранят в себе си паметта за любещия Бог. Съумели са да разговарят с Него, слушайки Го и говорейки Му. И така продължавало до онова време, когато в Израил се намерила една необикновена чиста душа – на Божията майка, и дванадесетте апостоли. Заради тази шепа хора е съществувало хиляди години цялото човечество.

Тези човеци са успели да установят помежду си и да възстановят с Бога непосредствено общение. Главното, което на Пасха е предадено на дванадесетте апостоли и на Божията майка, това е тайнството на Евхаристията. Величието на това Тайнство е несравнимо с никое събитие от земната история. То става точката, в която се сключват небето и земята, небесното и земното. И това събитие става не къде да е, не някъде, а в сърцето на човека. Именно такова човешко сърце приготвя Бог в течение на много продължително време. Апостолите се оказват първите измежду хората, пробвали, опитали резултата от Причастието; и възхитени от този резултат, споделили са го с целия останал свят.

Нека още веднъж обърнем внимание: Бог е очаквал чистите сърца. Завършваща по такъв начин с Пасха и Възкресение, евангелската история става допълнение на Шестоднева, а ние продължаваме да бъдем свидетели и участници в преобразяването на света. Ненужното, безполезното или повреденото отпада, здравото и работещото остава в Книгата на Живота, която пишат ангелите. Главен критерий за подбора е особеното състояние на сърцето, способно да побере в себе си Бога.

Пасхалната радост – това е преди всичко радост за самите нас. На Пасха небето е открито за нас. Бог е стопанин на небето и на земята и пред Него нищо не струват ни ключовете на ада, ни веригите на смъртта. Празнувайки Пасха, ние благодарим на Бога, проломил и проправил за нас пътя през смъртта и през ада. Във връзка с това необикновено откровение на Бога и извървяването от Него на странния и страшен път, може да се създаде лъжливото впечатление, че е съществувала сила, враждебна на Бога, можеща да Му постави сериозни препятствия, спънки. Но не е така. Никой не смее да противостои на Бога. В богословието има един не твърде коректен термин: „изкупление“. Бог няма нужда да ни изкупува от врага на човешкия род. Сатаната не смее да търгува с Бога за човека. Той трепери само от името на Господа, от самото споменаване на Кръста. Пречки, спънки е имало за падналата човешка природа. Бог чрез Себе Си е оставил проверено и изпробвано средство за преодоляване – Своя Кръст. Образно казано, дал ни е средство за избягване от веригите на врага на човешкия род, Сам Иисус Христос ни е отклонил, отдалечил ни е от него.

И още един важен детайл. Доколкото човечеството се оказва раздробено, разпокъсано – възстановяването на пълнотата на Божия замисъл за човека трябва да става не поединично и поотделно, а съборно. Такова общо Тяло на Иисус Христос е самата Църква и именно в нея се възстановява замисълът Божи. А тъй като дял на Господа е станал вече не един народ, а цялото човечество, затова и Йерусалимският храм се е „разсадил“ на много места, както се размножава добро плодно дърво. А новият храм, за разлика от Йерусалимския, стана по-извисено място на отношения на Бога и човека.

Ако в старозаветния храм човекът е принасял жертви на Бога, а небесният Отец ги е приемал, то в новия християнски храм се случва качествено ново събитие – принасянето на жертвата е взаимно. В Литургията човек и Бог едновременно принасят жертвата на любовта. Защото любовта е взаимно стремление, взаимна радост и жертва на любовта. Ако в древност избраният народ е владеел аритметика, то сегашният е започнал да овладява висша математика. Любовта в сравнение със закона е интеграл, или уравнението на Шредингер в сравнение с таблицата за умножение.

Прочее, в навечерието на Пасха човечеството получава ключ за Рая. В Сионската горница, тук на земята, става закваската, която ще подигне новото тесто. Бог е оставил Божествените Дарове, повлияли на фундаменталното преустройство на тварния свят. Тези Дарове отново, както някога в Рая, откриват на човека Бога. Откриват го по такъв начин, че човек да може прямо, откровено да приеме Бога в душата си, а Бог да може, според волята на човека, да влезе в душата му. Нещо повече, ако някога Пасха е била еднократна с няколко дни отпразнуване, то сега събитията, станали в Сионската горница – преломяването на хляба и причастяването, са ежедневно събитие. Господ ежедневно устройва пасхален пир за възвръщащия се блуден син. Така ние, днешните Негови ученици, можем да бъдем с Него около Трапезата и да имаме заедно с Него частица от божествените щедрости, които по-рано не само не ги е имало, но не е могло и да се помисли. Пасха се е разпростряла върху всички дни от годината и върху всички дни на нашия живот.
Пасха – най-малко от всичко е памет за изхода на Израил от Египет. Пасха е ден-памет за нашето Божествено родство. В този ден душата ни трябва да трепти, осъзнавайки, че е сътворена да бъде причастна на Божеството. Нека да се замислим над това, че ние сме божествено творение и самите ние сме причастни на божествената природа. Че сме част от семейството на Троицата. Че сърцето ни е мъничък дом, в който може да обитава Самият Свети Дух. Как трепетни за сърцето са онези думи: И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло…

Днес, вместо името на Адам, можем да поставим нашите имена. Днес вратите на Рая са открехнати за добрата душа още на земята. Тук и сега. Хората на Рая живеят посред нас, а ние сме редом с тях и това е повод да се замислим: защо самите ние не влизаме в Рая? Пасхалната радост, горенето на сърцето в тази свята нощ са само сянка на радостта, за която сме създадени. Ние, християните, сме като чужденци на земята. Животът ни тук е само командировка с особено Божие поръчение. Очаква ни истинският ни небесен дом, подарен ни от Самия Бог и от вечната Пасха.

И още един път ще кажем, че веднъж кръстили се и повярвали, съвършено сме убедени, че Иисус Христос – това е осъщественият замисъл на Бог Творец за човека. А по-просто и по-радостно:

Христос възкръсна!

Наистина възкръсна!

Превод: Венета Дякова

 

Коментари

коментара

Близки теми: