Защо мухите хапят по-силно от лъвовете



…или за здравия християнски смях

Карнавалната традиция в Църквата напомня на вярващите известната максима: «Преди да станеш християнин трябва да станеш човек». Смехът ни помага да станем човеци и затова трябва да сме му благодарни.

 

В древен манастир живеел старец, който имал ученик, пожелал да стане мъченик. Той казал на наставника си: «Отче, искам да пострадам заради Христа». Учителят му отговорил, че преди да вземе такова важно решение трябва да се помоли и го изпратил в съседна килия. Младият монах влязал в неголяма стаичка и видял, че подът е покрит с меки кожи. Той започнал да се моли, но много бързо усетил, че го хапят всякакви насекоми. Юношата ги гонел и търпял, но накрая не издържал и се върнал при стареца си: «Отче, не мога да се моля – мухите много хапят». И получил отговор: «А мислиш ли, че лъвовете хапят по-леко?». Тази прекрасна притча е отличен повод да поговорим за църковния хумор.

И в Европа, и в Русия през Средните векове е много силна карнавалната традиция. В определени дни от годината хората се маскират със смешни маски, устройват представления и мечтаят за вълшебната страна Кокан – място, където колбасите растат по дърветата и падат право в устата, от тях правят огради, а на мястото на откъснатия салам веднага израства нов.

Русия също има своята вълшебна страна с млечни реки и брегове от кисел. Даже в по-ново време обикновените хора разказват чудни истории за това, как в далечни страни кокошките снасят такива големи яйца, че само едно стига за закуската на цяло семейство. През Средневековието страхът от глада е повсеместен и затова в дните на празници и карнавали хората се стремят да се наядат до насита. Не правят изключение и представителите на духовенството: средновековната трапеза на западните монашески ордени е обилна и небалансирана. В някои абатства монасите ядат по десетки яйца на ден и пият бира в неограничени количества – тогава тя не е смятана за алкохолно питие. Същото е било и в Древна Русия. В една пародия («Калязинската челобитня») монасите се жалват от своя архимандрит, който ги задължава да постят и да се молят и им пречи да пиянстват. В този образец на древноруската сатира се осмива реален проблем: наличието на прекалено много иноци по неволя, желаещи да водят и в манастира охолен и весел живот.

Карнавалите в Русия и Европа почти винаги са съпроводени с пародии на официалните форми, в това число и богослужебните – доколкото смехът освобождава хората от много страхове и от умората от официалния и твърде сериозен обществен тон. При това пародиите на богослужебните форми по никакъв начин не отразяват антиклерикалното настроение на обществото, а точно обратното – утвърждават значимостта на Църквата за обикновените хора. Пародията обикновено засяга само най-важните и известни на всички образи и явления. Смехът през Средневековието, както и днес позволява на хората да отличават мнимата благочестивост от истинската вяра, която не се бои да се надсмива над собствените си недостатъци.

Древноруските пародисти са могли да изиграят дори «Отче наш». В знаменитата «Служба за кръчмата», която разказва за «богослужението» на любителите на чашката, намираме пародиен текст на молитвата: «Отче наш, иже еси седиш нине дома, да славится имя твое нами, да прииди нине и ти к нам, да будет воля твоя яко на дому, тако и на кабаке, на пече хлеб наш будет. Дай же тебя, Господи, и сего дни, и оставите должники долги наша, яко же и ми оставляем животи свои на кабаке, и не ведите нас на правеж, нечего нам дати, но избавите нас от тюрми».

За авторите на този текст подобна интерпретация на молитвата не е кощунство – църковната традиция е дотолкова значима, че те са абсолютно убедени, че тяхното произведение не изисква обяснения. Читателят много добре знае традиционната схема на богослужението и с удоволствие ще се посмее над това как то се изпълва с ново съдържание.

Във Византия и Древна Русия е съществувал даже особен подвиг на светец, основан на провокация. Става дума за юродството. В житието на блажения Симеон може да се прочете, че той е спазвал строг пост през цялото време на Великите пости, но на Велики Четвъртък специално е излизал на градския площад и пред всички е ял месо. Това действие може да се смята за провокация само при условие, че почти всички хора спазват постите. В наши дни човек, публично ядящ котлети по време на Страстната Седмица няма да предизвика никаква реакция извън стените на храма, доколкото повечето наши съвременници спокойно консумират месо всеки ден и не се интересуват от календара на постите.

Сергей Аверинцев много точно отбелязва, че истинският хумор е възможен само в случай, че предметът на осмиване или пародия се възприема сериозно в тази аудитория, където звучи шегата. В противен случай смехът няма да постигне своята цел – хората или ще бъдат оскърбени, или остротата на шегата ще им се стори твърде силна.

Традицията на църковния хумор отлично потвърждава тезата на Аверинцев: пародиите или вицовете от живота на клириците, а също техните пиперливи изрази продължават да живеят и до днес. Достатъчно е да припомним историята за патриарх Тихон (Белавин). Според градската легенда, в мавзолея на Ленин се спукала тръба и върху вожда на световния пролетариат се изсипал порой от мръсотия. Тогава Патриархът произнесъл следната фраза: «Според мощите – и елея». Разпространението на тази шега в годините на съветската власт е могло да причини големи неприятности за разказващите, но пък е помагала на вярващите да превъзмогнат страха си от съветската власт.

Прекрасен пример за жизнеспособността на карнавалната традиция в наши дни е музикалното произведение с припев «да се молим, да постим и да слушаме радио “Радонеж”». Това е добър и весел смях над този митичен образ на православното християнство, който изграждат у себе си неофитите. С помощта на тази шега Църквата не само показва, че е жива, но и че се защитава от опитите да и се натрапи единствено правилното разбиране за Православието, което на практика се оказва скучно, извънредно нежизнеспособно и отблъскващо хората от радостната вест за Христос.

И накрая нека напомним известния израз на преподобния Антоний Велики, който се шегувал със своите ученици и на недоумяващия въпрос на очевидец отговорил: «Не трябва да натягаме лъка до безкрайност, защото ще се скъса».

Карнавалната традиция в Църквата напомня на вярващите, че: «Преди да станеш християнин е нужно да станеш човек». Смехът ни помага да станем човеци и затова трябва да сме му благодарни. Само е нужно да напомним, че шегите и карнавалът си имат свои граници и Сирницата, според известната руска пословица не може да продължава вечно. | www.taday.ru

Превод: Презвитера Жанета Дилкова

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. fr Pavel каза:

    Битката с бесовете –
    http://www.pravoslavie.ru/put/52569.htm

  2. калугер каза:

    Животът във Ватопед –
    http://www.nsad.ru/index.php?issue=13&section=10014&article=2132