Блаженствата

В своята проповед на планината (Мат. 5-7 гл.; Лука 6 гл.) Христос изрича блаженствата към своите ученици и последователи. С тях Той изразява състоянието на духа на Своите последователи, които са блажени, защото са охристовени. Всяко едно блаженство намира своето изпълнение в Христос, Който е въплъщение на радостта, на мира, на щастието, на благодатта. Състоянието на блаженство на духа е състояние на принадлежност към мира. То е притежание на щастието и благословението Божие. То е принадлежност към Божията радост, любов и благодат.

Христос облажава смирените, кротките, миротворците, които в своя живот изобразяват самия Него – Богочовека Христос, защото Той е не само извор и начало на техните добродетели, но и съвършеното смирение, съвършената кротост и пълнотата на любовта. Затова Той призовава християните да се поучат от Него, защото е кротък и смирен по сърце и така ще намерят покой за душите си. Блаженствата са състоянието на радост, мир и благодат в Светия Дух, които започват за вярващите в Христос още тук, в този живот и продължават във вечността, в Царството небесно.

– Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно.

Христос не облажава просто бедните хора, а тези, които се чувстват бедни по дух, които са смирени, защото смирението е основа на християнската добродетел. То не само се съдържа и в останалите блаженства, които Христос изрича пред своите последователи, но изпълва целия християнски духовен живот. Бедните духом са тези, които не мислят високо за себе си, които съзнават своето недостойнство и бедност пред лицето на Божествената мъдрост и сила. Смирението е противоположно на гордостта и несъвместимо със самолюбието и егоизма. Горделивият човек се превъзнася, услажда и опива от собствените си достойнства, дарби и „добродетели“, всичко върши, за да задоволи своето самолюбие и да получи признание от обществото. Смиреният човек обратно – въпреки своите дарби се смирява пред Божието величие и заради това Бог в много по-голяма степен му дава Своята благодат, според Петровите думи, че Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат¹. И колкото повече човек получава Божията благодат, толкова повече той се смирява. Ето защо св. пророк Исая, като вижда Бог, нарича себе си окаян и нечист.

Христос с целия си живот, още от Своето раждане, ни учи на добродетелта на смирението. Тази добродетел Той поставя в основата на християнския духовен живот, чрез нея ние се спасяваме. Затова апостол Павел казва, че Христос, бидейки богат, осиромаша за нас, за да се обогатим ние, които вярваме в Него чрез Неговата сиромашия². Бог се смири и прие човешка плът, за да облече човека в Своето смирение, в Своята добродетел, дотолкова, доколкото смирението е в основата на всяка една християнска добродетел. Затова Църквата възпява пророчеството на Авакум: покрила е небесата Твоята добродетел, Христе³. Това изобразява и божествената Литургия в момента на извършването на Малкия вход, по време на който се пеят тези блаженства: Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно, помени ни, Господи, когато дойдеш в Твоето Царство… Ние сме блажени, защото общуваме с Бог в божествената Литургия, в настъпващото Царство Божие. Ние се обогатяваме чрез Неговата сиромашия и се спасяваме чрез Неговото смирение.

Царството Божие, което обещава Христос на смирените, не е нещо ефимерно и неосъществимо, не е нещо хиперболично или илюзорно. Христос казва за него, че то не е от този свят⁴, но то е в този свят. Започва за християните още в настоящия век. Затова Христос казва, че Царството небесно е вътре в християните, че то е сред християните⁵, че то се е приближило до тях⁶. Всеки път, когато се служи божествената Литургия, свещеникът обявява неговото идване, неговото настъпване с възгласа: „Благословено е Царството на Отец, Син и Светия Дух, сега и винаги и през всички векове“. По този начин започва тайнството на Евхаристията, в което времето изчезва – всичко се подготвя за живота в бъдещия век в Царството небесно.

– Блажени плачещите, защото те ще се утешат.

С това блаженство Спасителят не облажава онези християни, които плачат от нанесената им обида, поради постигналите ги трудности или заради това, че самолюбието им е накърнено по някакъв начин, а облажава тези християни, които плачат по Бога, заради Бога, скърбят заради злините, които вършат и с които се отдалечават от Своя Създател. Световната скръб докарва смърт, според апостолското учение, докато скръбта по Бога ражда в човека покаяние за спасение⁷.

Всеки един християнин, който е смирен, ражда вътре в себе си и плач по Бога, защото осъзнава своето недостойнство пред Бога и, знаейки за него, плаче заради грешките, които допуска да го отдалечават от Слънцето на правдата. Плачът по Бога, покаянието, е дарът Божий, който ни връща пак при Него. Затова е свързан с радостта от Божието присъствие и от Божието общуване. Отците подвижници говорят за „радостотворна печал“, скръб, която се обръща на радост, според Христовото обещание. Защото Сам Той изтрива сълзите на плачещия със Своето присъствие, като влага в сърцето му утеха и радост, които да заличават скръбта.
Блажени са плачещите, защото те ще се утешат от Самия Бог!

– Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Човечеството винаги е страдало от насилие и гняв, които през вековете са ескалирали в най-различни конфликти. Не малка част от съвременното общество гледа на кроткия и смирен човек с пренебрежение, защото са променени ценностите в хората. Но Христос призовава християните именно към кротост и към смирение. Смирението ражда кротостта, ражда самопознанието и обръща волята на човека към Бога. Когато Бог посети човека със Своя мир, пада тази „медна стена“⁸ между него и Бога, както св. Пимен Велики нарича волята на човека, и тогава той иска да върши волята Божия, търси Бога и жадува да живее така, както Бог иска, защото вече в него живее Христос. Тогава човек има смирение, мир, радост и кротост, които побеждават злото с добро.

С първото блаженство Христос обещава на смирените Царството небесно, с третото блаженство Спасителят казва, че кротките ще наследят земята. Кротките ще бъдат причастни на житейските радости тук на земята, но те ще наследят и небесните блага в „земята на живите“⁹, където е „живот безкраен Христос облажава смирените и кротките, защото те ще наследят благата на земята, ще бъдат щастливи в този свят и още повече в бъдещия век в Царството небесно¹⁰.

– Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

Гладът за Христос, жаждата за Бога, за Божията правда, за вършене на волята Божия, са тези, които изпълват сърцето на вярващия в Христос, защото Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички¹¹. Човек се стреми да върши Божията правда заради вярата в Христос, защото Спасителят е източник на живата вода и Той е живият хляб, слязъл от небето. Затова Неговото обещание е да насити гладните и жадните за правда заради вярата в Него. Христос обещава да се наситят вярващите в Него, търсещите Божествената, а не „обществената“ правда. Гладът и жаждата за Божествената правда се изразяват не само в стремеж към Божествената справедливост, а и в цялостно следване на Божията воля, съдействие на спасителното Божествено домостроителство, предаване изцяло на Христа и живот Христос. Това означава човек да е гладен и жаден за правда.

– Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.

Милосърдието заради Христос приближава вярващите към Бога повече от която и да е друга добродетел. То уподобява човека на самия Бог –Христос казва на своите ученици да бъдат милосърдни, както Техният Отец небесен е милосърден¹². Милостивото сърце е изпълнено с любов и милост към всеки човек, към всяка твар, във всичко вижда Божието създание и се стреми да му помогне. В този смисъл християнското милосърдие има, освен определена материална посока, и духовно измерение. Милосърдието се състои не само в предоставяне на определена парична помощ, не само в материално подпомагане, а много често в отношението, което имаме един към друг, в добрата дума и дори в усмивката, които могат да насърчат и да помогнат. Милосърдието не прави разлика между тварите, между хората, етнос, пол, раса, между добър и лош човек. Както Бог е добър към добрите и към злите, така и християните не правят разлика в милосърдието си относно хората. В нашия материален живот усмивката, добрата дума, насърчението, подаването на ръка на падналия, или изобщо духовната помощ, понякога има много по-голяма стойност от материалната, и ако човек е вярващ, ако живее в Христос, и още повече – ако Христос живее в него, то тогава той ще е и смирен, и кротък, и любещ, и милосърден – като Небесния наш Отец. Тогава и ще има дела на любов и милосърдие. За ранната Църква е било нещо съвсем естествено тези, които са братя в Христос, които се причастяват заедно с Тялото и Кръвта Христови, да си помагат и когато имат материални нужди. В ранната християнска Църква по-богатите християни са продавали имотите си, за да подпомагат по-бедните християни, защото считали, че всички заедно са едното Христово тяло. По-късно тази идея намира изражение единствено в създадените братства в манастирите, където и до днес всички монаси разполагат наравно с манастирската собственост.

През четвърти век св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Амвросий Медиолански като епископи организират огромна социална помощ за бедните, болните, сираците, вдовиците и за всички социално слаби хора на своето време. Тяхното милосърдие е милосърдие заради Христос. От любов към Христос и към всеки един човек, към всеки един свой брат, те осъществяват огромна по мащабите си милосърдна дейност. Св. Йоан Златоуст отправя призив към християните в Константинопол, като казва, че, ако всеки от вярващите в Христос би давал поне по един хляб на бедните братя, всички щяха да бъдат задоволени, или ако всеки един би отделял по една монета, тогава и бедни нямаше да има¹³. Разбира се, бедността днес се измерва с по-различни стандарти от тези през четвърти век, но не и християнското милосърдие. Човек днес в много по-голяма степен има потребност от различни материални блага, но още по-голяма нужда, още по-голяма жажда, има за добра дума, за духовна помощ. Св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Амвросий Медиолански (397), св. Григорий Двоеслов (604) не само проповядвали милосърдието, не само пишели за него, те на дело осъществявали своите призиви за помощ на нуждаещите се. Днес има значително по-малко християни, които да познават вярата си в Христос и да живеят според нея, но това не е причина Църквата да не изпълнява своята милосърдна функция и да не подпомага своите по-бедни членове. Истинската причина е липсата на любов, за която Христос казва, че ще оскъднее в последните дни.

Милосърдието във всяко време и във всяка епоха е било лекарство, с което се лекуват тайните недъзи на душата. Лекарство, което подготвя човешкото сърце за приемането на Христос и което го води към духовно съвършенство. То отвежда директно в Царството небесно, където няма да има време. Тогава тези, които имат в сърцата си милост, ще бъдат помилвани. Християнското милосърдие не се извършва заради награда от Христос, то не е предназначено да откупи нашите грехове, а е породено от любов към Христос, извършва се заради Христос и защото живеем в Христос.

– Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Нима може човек да види Бога? Не, но Бог може да се открие толкова, колкото е възможно за човека, за да Го види и да остане жив¹⁴. Да види Неговата слава и светлина, да усети Неговото присъствие, което да изпълни сърцето и живота му с радост, мир, любов, блаженство. Затова тези, които имат чисти сърца, са блажени – те ще видят Бога тук, сега, и там, в бъдния век, лице с лице. Християнството, вярата в Христос, животът с Христос в Църквата, с тайнствата са предпоставки за чистотата на сърцето на човека. Тайнствата Кръщение и Миропомазание ни правят святи и чисти в Христос, но твърде често след тях много от нас засипваме Божията благодат с недостойни за християните дела и с безразличие към вярата в Христос и оставаме сърцата ни да бъдат замърсени от множество грехове. Чистотата на сърцето е възможна единствено за тези, които са предали изцяло живота си на Христос и живеят в Христос. Молитвата, аскезата, богослужебният църковен живот и целият православен духовен живот раждат в нас чистотата на сърцето. Човек придобива не само чисто сърце, но и простота, незлобие и святост като малките деца. Това е причината Христос да иска от нас християните да станем като деца. Чистотата на сърцето е повече дори от детската чистота и незлобие, защото, според учението на св. апостол Павел, от нея се поражда любов¹⁵. Затова чистите по сърце ще видят Бога.

– Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

Тези хора, които не само имат мир в себе си, но и съдействат за неговото придобиване и в другите, ще бъдат синове Божии според Христовото обещание. С това те се уподобяват на Богочовека – както Той е син Божий по естество, така те стават синове Божии по благодат, защото не само носят в себе си мира Христов, но и го раждат в другите, полагат усилия за неговото царуване. Христос, Въплътеното Слово, затова се роди, пострада и възкръсна, за да подари на човека Своя мир и Своята любов. Затова всеки християнин, който подобно на Христос съзижда по някакъв начин мира сред хората, се уподобява, на Този, Който е Син Божи по естество.

– Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата.

В тези две блаженства, или по-скоро в това едно блаженство, разделено на две, Господ Иисус Христос облажава оклеветените заради Неговото име, гонените заради Божията правда. По този начин християните се оприличават на Самия Христос, Който бе оклеветен, гонен, бит и разпънат на кръста. Днес много от християните не разбираме защо е станало всичко това. И днес не по-малко, отколкото в зората на християнството, християните са клеветени, защото искат да бъдат християни, да бъдат смирени, кротки, милосърдни и миротворци, а това, колкото е облажавано и възлюбено Христос, толкова е ненавиждано от Неговия лукав противник. Затова често тези, които искат да живеят благочестиво в Христос, са гонени, според пророческите думи на св. апостол Павел¹⁶.

Истина е, че християните сме престанали да бъдем солта на земята и обществото ни отдавна е престанало да бъде християнско, затова е изключително лесно да се оклевети някой. Клеветата е страшна, защото изопачава истината, тя е рожба на дявола, който е клеветник и баща на лъжата. Веднъж изречени, лъжата и клеветата опетняват завинаги човека, развалят семейства, разстройват душевното равновесие у човека и открадват мира на много от нас. Тогава единствено Христос може да утеши човека и да обърне скръбта му на радост. Когато интригата, клеветата и лъжата омърсят някого, само Христос с Неговите мир, утеха, покой и радостотворна тъга може да го утеши.

Клеветата сред християните е най-силното оръжие на сатаната. С нея той разрушава устоите на църковното тяло, създава раздори и интриги. Провокира човека да забрави за Христос и да отвърне на злото със зло. Да бъдеш оклеветен, онеправдан, охулен е едно, друго е това да е заради Христовото име и трето – да претърпиш и да не отговориш със зло на злото, както е направил Христос, както са правели светиите и както правят много от християните. За тези, които са оклеветени заради Христос, е голяма наградата на небесата, защото те ще бъдат с Него – оплютия, охуления, оклеветения, разпънатия на кръст, но и възкръсналия и прославен Христос.

Христос облажава Своите последователи, като казва, че тези, които вярват в Него, ще имат живот, мир и радост с Него. Това е блаженството в Христос. Господ Иисус Христос не облажава плачещите заради това, че някой ги е обидил, нито милостивите, които помагат на някой беден, за да им се отвърне и на тях с добро, нито смирените сами по себе си, а облажава тези, които правят това заради вярата си в Него. Защото в света има много хора, които са бедни духом, но не и смирени спрямо волята Божия; много плачещи, но за загубата на имущество или на близки; много кротки, но спрямо житейските страсти; много гладни и жадни за неправедно богатство; много усърдни в задоволяване на телесните си потребности; много чисти по сърце, но от тщеславие; много миротворци, които търсят облага от миротворството си; много изгонени и много похулени, но заради своите сгрешени постъпки. „Обаче блажени са само тези, които заради Христос и в името Христос вършат и претърпяват това“, казва св. Максим Изповедник. Защо? Защото тяхно е царството небесно и те ще видят Бога¹⁷.

Бележки

1. Вж. 1 Петр. 5, 1.
2. Срв. 2 Кор. 8, 9.
3. Вж. Катавасия на Сретение Господне, молитва на Проскомидия; „Добродетелта Му покри небесата“, казва св. пророк Авакум (Авак. 3, 3).
4. Срв. Йн. 18, 36.
5. Срв. Лк. 17, 21.
6. Срв. Мат. 3, 2.
7. Срв. 2 Кор. 7, 10.
8. Вж. Патерик, Изд. Монархическо-консервативен съюз, С., 1994, с. 91. (прев. П. Стефанов).
9. Пс. 26, 13.
10. Срв. Θεοδορου, Α., Βασική Δογματική διδασκαλία. Πιστέυω έις ένα Θεόν, τομ.2, Αθήνα, 2007, σελ. 237.
11. Вж. Римл. 3, 22.
12.Вж. Лк. 6, 36 Йоан Златоуст, За покаянието, 7, 6 ЕПЕ 30, 270.
13. Вж. Йоан Златоуст. Тълк. Мат. 85, 4 PG, 58, 762; Библиотека творения на светите отци. Тълкувание на Евангелието според Матей. Бес. 85, 4, с. 103.
14. Срв. Изх. 33, 20–23.
15. „…Целта на поръчението е да се породи любов от чисто сърце, от добра съвест и от нелицемерна вяра“ (1 Тим. 1, 5).
16. „Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени“ (2 Тим. 3, 12); „Ако Мене гонеха, и вас ще гонят“, казва Христос (срв. Йн. 15, 20).
17. Вж. Максим Изповедник. Глави за любовта, 3, 47. PG 90, 1029– 1032; св. Максим Изповедник. Творения. С., 2002, с. 125.

Из книгата на отец доц. Стоян Чиликов „Православната вяра и живот“, ИК „Омофор“ 2012