Агентурният въпрос в БПЦ и неговият отговор от пресконференцията на Шестия църковен събор


Шестият ЦНС и неговата първа сесия даде възможност да се потвърдят многото тенденции, които и преди това си се знаеха, че ще се продължава със затварянето на очи, уши и други сетивни органи за обграждащата някои църковни феодални владичества околна среда.

На заключителната пресконференция (с конкретния репортаж: http://www.hristiyanstvoto.eu/pred.php?n=140& ) все пак бяха дадени две много важни кратки, точни и ясни изявления от уважавани митрополити, на които при всички положения трябваше да се обърне повече внимание.

Едното от тях бе толкова силно и важно, че със сигурност ще остане в църковната история като пример за изключителна лична митрополитска отговорност на достоен, откровен и милеещ за Църквата архиерей:

Митрополит Йосиф заяви, че… ако докажат, че е бил агент на ДС, той ще си подаде оставка…

Всякакви коментари по тези думи остават излишни: похвално кратко, точно, ясно и отговорно и съвсем правомерно изказване – съобразено и с решение 24 от Четвъртия църковно-народен събор на БПЦ (ЦВ 15/1997).

Без да омаловажавам по никой начин горното, се налага внимателно да анализираме още две изречения на другия уважаван български архиерей. Той е допринесъл с лично усърдие най-много от целия Св. Синод за БФ при СУ и т.н., изявява се по правило като отговорен и искрен митрополит.

Неговото заявление от края на пресконференцията остана като че ли в сянката на силните слова на митрополит Йосиф. Но в никой случай не бива да се подценява, защото то дава отговор на един изключително важен въпрос, който беше вече повдигнат в общественото пространство още на 4. Септември 2007 г. – досието на владиката от Ст. Загора.

Митрополит Неофит отговори на журналисти относно агентурното минало на синодалните членове на БПЦ по следния начин:

"…Никога, никой не се е страхувал от представянето на такива документи. Но досега в Св. Синод не са постъпили нито една страница от подобни документи, за да бъде изобличен един или друг архиерей…"

Отговорът на митрополит Неофит е буквално искрен, точен и ясен. Фактът, че в Св. Синод не са постъпили страници от решението на комисията по досието на старозагорския митрополит едва ли може да подлежи на съмнение! Най-малкото, защото се съмнявам комисията да разпраща официално решението си до всички участници в агентурния апарат или техни "работодатели", вкл. и събратя по служение.

Но все пак, за доносническото минало на владиката Галактион разбра целият свят. Агент Мишо залегна многократно като основен акцент в множество публикации на църковни публицисти, в материали от информационните бюлетини на всевъзможни религиозни общности на всякакви езици, включително и във световната и многоезична енциклопедия Wikipedia, където бяха публикувани най-надлежно всички документи. Факт е същевременно, че не пресата, инфобюлетини или интернет, а все пак официални документи, трябва да са тези, които да са постъпват в Св. Синод, за да се стигне, ако изобщо някога, до заседание по този въпрос. Св. Синод е официален орган на БПЦ, а не библиотечен отдел за справки от пресата или интернет-сладкарница. Всъщност, колкото и спорно да е това, че цял свят знае, само Синодът не разбрал, но нека и така да е, най-малкото буквално и официално!

От пресконференцията остава съвсем актуално: несъмнено документирана и ясна воля на двамата архиереи – митрополит Йосиф и митрополит Неофит да се занимаят лично с проблема. Защото това е проблем, колкото и някои да не го виждат като такъв. Най-късно до края на годината комисията по досиетата така или иначе ще оповести всички религиозни водачи, които са сътрудничили на ДС.
И за да няма и тогава "нечул-неразбрал-невидял-непостъпил", трябва да се проучат и знаят добре отговорите на следните четири въпроси още от сега (макар, че за всички тях съществуват и канонични и правни основания):

1. Какъв е официалният ред за постъпване на подобни изобличителни официални документи в Св. Синод, за да може най-сетне надлежно и правомерно да се внесе официално нотариално заверено копие от досието на старозагорския владика за разглеждане в заседание на Св. Синод? За улеснение – може би дори в толкова екземпляри, в колкото е необходимо? Или Св. Синод просто открито и без излишни увъртания да заяви смело – има доносници в Св. Синод, но въпреки това няма да има нито решение, нито оставки! Какви последствия би имало едно такова изявление?

2. Какъв трябва да бъде изобщо редът за в бъдеще за постъпване и разглеждане на митрополитските досиета, когато комисията ги направи публично достояние?

3. Следва ли тези въпроси също да се поставят на втората сесия от Шестия ЦНС, за да може Съборът да фиксира отговорността – архиерейската – за неспазване правилата на Църквата чрез промени устава – напр. в случая с решение 24 от Четвъртия църковно-народен събор на БПЦ (ЦВ 15/1997): "Съборът единодушно осъжда… безбожния комунистически режим…". А същевременно на практика Св. Синод нито осъжда и нито опрощава страстите галактионови, да кажем? Макар вече причината да е документално ясна – изяснена напълно от русенския митрополит: "в Св. Синод не е постъпила и една страница по този въпрос…"

4. Би ли могъл Св. Синод да се "самосезира" без постъпването на документи за скандално антицърковно поведение и явно нарушение на правилата на църковна дисциплина?

5. Изобщо, има ли смисъл поставянето на въпроса за досиетата, ако владиците изобщо не желаят и не споделят публично своите отколешни страсти?

6. Оправдано ли е и на какво канонично или правно основание да се изчакват официални процедури за постъпване на решения на държавни комисии и документи в Св. Синод? Това все пак не е игра на административно съдопроизводство между "стражари и апаши" или на футбол, боулинг и билярд. ТОВА Е ЦЪРКВАТА, вкл. и за тия църковни владелци, които отдавна вече трябваше да знаят на кого служат!

Прочее, митрополит Йосиф показа как реагира праведният и отговорният християнин и религиозен водач.

Така че да няма после излишни коментари от останалите синодални членове, че всички били владици-кадровици… и т.н. Или да слушаме коментари които за пореден път нарушават Девета Божия Заповед.

А е известно все пак, че имаше доста спекулации и обещания на някои владици, които първо уж не бяха, пък после не знаеха дали са били или не и т.н. плоски историйки, чийто край наближава.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

5 Отговори

  1. ieromonah Ioan каза:

    Колко много въпроси, а ченгето си е все още в Стара Загора. Няко някога де виждал митрополит да се покае за ГРЯХ ПРОТИВ ЦЪРКВАТА?

  2. Венко от Русе каза:

    Не, аз лично не съм виждал или чувал!?! Когато оправлението и уважението на хората са на първо място, Истината няма значение.

  3. Василий Черко каза:

    абе, сладури, ако бяхте на 6 ЦНС, не помните ли, че само дядо Галактион си беше сред хората, а всички други митрополите се бяха курдисали, като Борд на Директорите на БПЦ?
    като онези дето търсят първите места по синагогите, и се ласкаят когато им казват Учителю….
    Какво сте го заяли? аман от словоблудници….

  4. semo_semkov каза:

    И ти май си преяждал от чеверметата и свинските пържоли на дяда ти Галактиона. Комай и в друго си ортакувал с него?….То си е твоя работа.

  5. Idiot каза:

    Сун-Дзъ в последната глава (За използването на шпиони) на трактата си пише, че непостижима тайна е имената на шпионите; пътищата им трябва да се знаят само от господаря и никога да не се пресичат; връх на нехуманността е да не ползваш шпиони; тънко – тънко изскуство е ползването на шпиони. Нито една държава с държавнически традиции не е издала и едно име на шпионин. Шпионската война е война без изстрел и на падналите не им вдигат паметници, не кръщават на тях улици. Комунистите успяха да покварят благородната кауза на българските бойци от тихия фронт. Нека не се лъжем, че такава война винаги има и ще има до свършека на света. Моралните и етични страни на агентите е твърде щекотлива тема и аз бих се много учудил, ако следващият коментар ме заклеймява. Който каквото е лошо е правил, ще си го плати с лихвите. И наказанието ще е не от сляп, а от Всевиждащ съдия. А това, че никои, не се примиряват, че не може приживе да се въздаде възмездие… си е техен проблем. Щастлив е оня, който е наказан тук на земята, защото ако можеше да знаят как наказва Праведният съдия, всички вкупом като един биха коленопреклонно молили Господ, да не назаква така.