Велика събота
Тишината
След слънчевото затъмнение, земетресението и настаналия смут сред масите (Мат. 27:51-54) настъпил велик покой. Голяма тишина царува днес над Земята. Господ Бог е положен в гроб, Животът почива в смъртта.
„Да замлъкне всяка плът човешка
и да застане със страх и трепет
и за нищо земно да не помислюва.
Защото царят на царуващите
иде да бъде заклан и да даде Себе Си
за храна на верните.
Пред Него вървят ангелските ликове,
с всички начала и власти,
многооките херувими и шестокрилите серафими,
като закрилят лицата си и пеят песента:
Алилуя, Алилуя, Алилуя.“
(Песнопение от литургията на св. Яков, което се пее на Велика събота вместо Херувимската песен)1
Страх изпълва всички ни, също както е изпълвал стотника и някои от войниците, които охранявали тялото на Иисус Христос. Те се удряли в гърдите и казвали: „Наистина Божий Син е бил Тоя Човек!“2
Докато Йосиф Ариматейски и Никодим носели тялото на Иисус Христос към гроба, Мария, Божията майка, и апостол Йоан, Неговият възлюбен ученик, вървели мълчаливо след тях. Верните на Господа жени скришом наблюдавали отстрани безмълвната погребална процесия. Те запомнили мястото, където било положено тялото. После се върнали по домовете си, за да приготвят благовония и останали да си починат, докато отмине съботата. Защото Иисус Христос бил положен в гроба в последните часове на петъчния ден и вече настъпвала съботата. Почивката на Господа в гроба съответства на почивката на Бога след шестте дни на творение.
„Тази е благословената събота,
защото Христос, Който заспа,
ще се събуди на третия ден.“
(Стих от кондака)
* * *
Слизането на Иисус Христос в ада
Никъде в Евангелията не е отбелязано слизането на Иисус Христос в ада. Като верни свидетели на Божието въчовечаване, учениците разказват само за онова, което са видели със собствените си очи (1 Йоан 1:1-14); ето защо те не говорят за пребиваването на Христос сред мъртвите. По същата причина те не споменават нищо за точния момент на Въкресението, защото никой не е видял как Иисус Христос напуска гроба.
Но след възнасянето на Христос на небесата св. ап. Петър два пъти споменава за Неговото слизане в ада. В деня на Петдесетница, говорейки за Христос по вдъхновение от Светия Дух, той казва следното пред тълпите в Йерусалим: „Но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта“3 (Деян. 2:24-28). След това цитира Пс. 15, където се говори за възкресението на плътта и избавлението от ада. Св. ап. Петър уточнява, че в текста става дума за Самия Иисус Христос, а не за Давид, псалмопевеца, който още лежи в гроба и очаква възкресението на мъртвите в последни времена.
„Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада
и не ще дадеш на Твоя светия да види тление.
Ти ще ми посочиш пътя на живота.“
(Пс. 15:11)
По-късно, в своето второ послание, св. ап. Петър пише: „Той, като слезе, проповядва на духовете, които бяха в тъмница“ (1 Пет. 3:19).
Св. ап. Павел показва, че слизането в ада е най-ниската форма на себепонизяване, която Синът Божий е приел. За да спаси човечеството, Бог се отказал от всичките си божествени свойства: Той станал един от нас, приел смъртта и слязъл заедно с нас в бездната на нашето нещастие – в нашия личен ад, където Бог отсъства. Химнът на кеносиса, цитиран от апостол Павел, ни разкрива, че когато Иисус Христос проникнал в бездните адови, в мрака на пълното небитие, Той излъчвал светлина и Неговото Възкресение грейнало силно над целия свят, защото от смъртта избликва живот. И именно когато Иисус Христос се намира най-далече от образа на Бога, тогава се открива цялата Му слава4 (Фил. 2:6-12). Първите християни са съхранили слизането в ада като една от основните истини на вярата. Срещаме го отбелязано в няколко от веровите формули на древната Църква и особено в Апостолския символ на вярата.5
В пасхалната нощ ние виждаме портите адови широко разтворени, а светлината Христова – огряваща целия свят от дъното на бездната. Всички храмове ехтят от песни, огласени са от щастие и радостни възгласи. За човешкия ум това е непостижимо чудо: благовестието за Възкресението започва от ада!
„Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!“ (Ис. 14:9). Огорчи се, защото биде обезсилен, защото опустя! Огорчи се, защото биде посрамен, от края на борбата си със Спасителя! Огорчи се, защото биде умъртвен, лиши се от онова, което за него съставляваше живот и сила! Огорчи се, защото е повален от престола си и е лишен от власт над човешкия род! Огорчи се, защото е окован и сега не може да действа с онази свобода и сила, както преди! Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога; прие земя, а в нея намери небе; прие, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше и се подложи на онова, което не очакваше! Тъй Бог го улови чрез Своята премъдрост! „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата! (1 Кор. 15:55). Къде е грехът, с който ти, смърте, уязвяваше човеците? Де е, аде, победата ти над човешкия род?
Бележки
1. Молитвеник, С., 1988, с. 164. – Б. Пр.
2. Мат. 27:54; Марк. 15:39; Лука 23:47-48. Стотникът е канонизиран като един от първите светци на Църквата. По всяка вероятност името му е било Лонгин, кападокиец – смята се, че е загинал мъченически по заповед на Тиберий заради това, че е признал божествеността на Иисус Христос. Църквата отбелязва паметта му на 16 октомври.
3. В гръцкия текст – „Хадес“. Това име е взето от гръцката митология и с него се обозначава мястото на мъртвите. По смисъл съответства на думата „шеол“.
4. Друго важно отбелязване на слизането на Христос в ада можем да намерим Еф. 4:9-10 (гл.1).
5. Апостолският символ на вярата е бил използван в Римската църква като кръщелна изповед на вярата: „Аз вярвам в Бога Отца Вседържителя, Творец на небето и земята. И в Иисуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ: който е заченат от Дух Свети и е роден от Дева Мария, Който пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан. Който слязъл в ада и в третия ден възкръснал от мъртвите, Който се възнесъл на небесата и седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия. Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите. Вярвам в Светия Дух. Вярвам в светата съборна Църква, в общението на светиите, в опрощаването на греховете, във възкресението на плътта (на мъртвите), във вечния живот. Амин. – Текстът е взет от: Мариян Стоядинов, Символите на Църквата. Велико Търново, 2006, с. 41. – Бел. ред.
Превод: Анжела Петрова
Из книгата „Въплътилият се Бог. Празничен катехизис“, ИК „Омофор“ 2007
