Дом на Светия Дух
Великият празник Петдесетница ни напомня за природата на Църквата. Понякога външните хора наричат Църквата „обществена организация“. Със същия успех можем да наречем човека „белтъчно тяло“. В някакъв аспект това е вярно, но то изпуска от поглед най-важното. Животът. Църквата е организъм, тяло, пронизано от свръхестествен живот. Тя се изгражда тайнствено от Светия Дух.
Кой е Светият Дух? Преди всичко, да отбележим, че Светият Дух е именно „Кой“. Личност, а не безлика сила, както мислят някои древни и съвременни еретици. В Писанието, и особено в книгата Деяния на апостолите, ние виждаме как Светият Дух дава повеления от Свое Име, например: „Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал“ (Деян. 13:2). Светият Дух може да бъде огорчен (вж. Еф. 4:30); Светият Дух мисли (вж. Римл. 8:27); Светият Дух може да бъде излъган, при това да Го излъжеш – означава да излъжеш Бога (вж. Деян. 5:3).
И така, Светият Дух е Личност, дори повече от това – Той е Бог. За Него Господ Иисус казва: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде“ (Йоан 14:16-17).
Ние виждаме тук Трите Лица на Троицата – Отец, Син и Дух, действащи заради нашето спасение. Да се спрем на действията на Светия Дух. Какво извършва Той заради нас?
Той свидетелства за истината. Както казва Христос: „А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил… А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене…“ (Йоан 14:26; 15:26). Светият Дух ни дава вътрешна увереност в истината на Евангелието. Когато християнинът слуша (или чете) словото Божие, Той докосва неговото сърце и свидетелства: „това е истина – и е истина по отношение лично към тебе“. Както казва апостолът: „Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии“ (Римл. 8:16). Дух Светий успокоява и утешава нашето изплашено и недоверчиво сърце, подтиквайки ни да се доверим на Божието слово.
Християнинът не е човек, когото са „агитирали“ да приеме определена система от възгледи. Той е човек, докоснат от Светия Дух. Това предизвиква трепет в нас, бедните грешници – и трябва да предизвиква – но то е факт. Ние не бихме могли и да вярваме, ако Светият Дух не би ни давал тази вяра. „… Никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (1 Кор. 12:3), казва св. ап. Павел. Ако Светият Дух – кротко и в същото време могъщо – не би ни подтиквал към покаяние и вяра, ние не бихме могли нито да се каем, нито да се молим, нито да се уповаваме на Христос, нито дори да искаме всичко това.
Светият Дух ни изобличава в греха. Това изобличаване понякога бъркат с чувството за вина, но това е по-скоро погрешно: Светият Дух не внушава неопределено тягостно чувство, а ни насочва към конкретни грехове, към онези страни от нашия живот, които трябва да поправим.
Светият Дух ни възражда за нов живот. Всеки добър порив в нашето сърце, всяко желание да се подчиняваме на заповедите, всяко сърдечно упование на Спасителя, всичко добро и спасително, което имаме в нашия живот, е дар от Светия Дух. Защото Дух Светий не само свидетелства за истината, Той, преди всичко чрез Тайнствата на Църквата, ни помага за дълбока вътрешна промяна. Апостолът изброява плодовете, които Третата Ипостас произвежда в живота на вярващия: „А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание“ (Гал. 5:22-23).
Твърде важно е, че Светият Дух слиза на празника Петдесетница – деня, когато старозаветните вярващи празнуват даруването на Закона. Вехтозаветният Закон налага ограничения върху човешкия грях и подбужда човека към добро отвън; Светият Дух идва, за да промени човешкото сърце отвътре. Както е казано в пророчеството: „Ще ви дам ново сърце и нов дух ще ви дам; ще взема из вашата плът каменното сърце и ще ви дам сърце от плът. Ще вложа във вас Моя Дух и ще направя да ходите по Моите заповеди, да пазите и изпълнявате Моите наредби“ (Йез. 36:26-27).
Светият Дух изгражда Църквата. Св. ап. Павел описва Църквата като единно тяло, пронизано от свръхестествен живот: „И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, − тъй и Христос. Защото чрез един Дух всички сме кръстени в едно тяло, било иудеи или елини, било роби или свободни; и всички с един Дух сме напоени“ (1 Кор. 12:12-13). Да пребиваваме в общение със Светия Дух – означава да пребиваваме в Църквата. Господ спасява не отделно стоящи горди самотници, а Църквата; и любовта, която Светият Дух създава в сърцето на човека – това е преди всичко любов към Църквата.
Истинското присъствие на Светия Дух проявява себе си в правата вяра, съгласна с апостолското възвестяване, в живот, който се поправя в съгласие с Божиите заповеди и в общението с Църквата.
Светият Дух ни води по пътя на спасението – когато се отзоваваме на Неговия кротък призив и идваме в Църквата Христова. | www.pravoslavie.ru
Превод: Радостина Ангелова
