Йоановата Петдесетница и Деяния на светите апостоли

В Деяния на светите апостоли (2:1-4) е описано събитието на Петдесетница, слизането на Светия Дух над апостолите. В Евангелие от Йоан също така е описано даряването на Духа на апостолите от Възкръсналия Господ Иисус (20:22-23). Какво е отношението между тези две описани събития? За едно събитие, описано по два различни начина ли става дума, или за две различни събития на даване на Светия Дух на апостолите?

Сходството между събитието на Петдесетница (Деян. 2:1-4) и даването на Светия Дух на апостолите от страна на Христос (Йоан. 20:22-23) е очевидно: независимо от всички различия, става дума за ключово за историята на Църквата събитие на слизането на Светия Дух над апостолите. Събитието, описано в Йоан. 20:22-23, в тълкуванията често се нарича Йоанова Петдесетница. И в двата случая се изпълнява Христовото обещание, дадено на учениците, че след Неговото „заминаване” ще приемат Духа. В Евангелие от Йоан това обещание е повторено няколко пъти (Йоан. 7:37-39; 14:16-17, 26; 15:26; 16:7, 13), докато в повествованията на Лука (Евангелието и Деяния на светите апостоли) също така се обещава слизането на Светия Дух на учениците (Лук. 24:49; Деян. 1:8). И в двата случая слизането на Духа се свързва с Христовото заминаване. В Евангелие от Йоан Възкръсналият възлиза при Отца и дарява на учениците Духа: приемете Духа Светаго (Йоан. 20:22), докато в Деяния апостолски Духът слиза над апостолите и над общността след Възнесението на Господ Христос. Между другото, съществуват значителни различия: в Евангелие от Йоан Христос дарява Светия Дух на десетима ученици, тъй като Юда вече не е между апостолите, а апостол Тома отсъства. Преките последици от приемането на Дух Свети не са описани. Господ дава на апостолите пълната власт да прощават грехове (Йоан. 20:23) и веднага след това следва перикопата за неверния Тома.

Кой е приел Дух Свети?

В Деяния на светите апостоли се говори за един по-широк кръг от хора, получили Духа: Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно (2:1). Тук е важно да споменем, че в някои преписи стои „всички апостоли”, впрочем това четене по редица причини е несигурно, така че оригиналният гръцки текст най-вероятно гласи така, както е цитирано: те всички в единомислие бяха заедно, което, ако се има предвид Деян. 1:16 (а бяха се събрали около сто и двайсет души), значи, че на слизането на Светия Дух в Йерусалим са присъствали по-голям брой вярващи, въпреки че със сигурност са говорели преди всичко апостолите (Деян. 2:7, 14). Лука също така описва пряката последица от слизането на Светия Дух, която била получаването на възможност да се говори на всички присъстващи на много езици, така че всички можели да чуят посланието на Евангелието. Още една важна разлика може да се види в това кой дава Духа и тази разлика е изиграла голяма роля в по-късните догматически спорове. Именно в Евангелие от Йоан Христос е Този, Който пряко дава Духа на апостолите, докато в Деяния апостолски се описва един обективен опит на богоявлението, но той не се приписва на Христос. Начинът на даване на Дух Свети също се различава в двете повествования. Докато в Евангелие от Йоан Христос дава Духа, като духва, което е очевидна алюзия за обновяването на диханието на живота, даден на първия човек (Бит. 2:7), в Деяния на светите апостоли имаме описание на един обективен, достъпен за всички религиозен опит, придружен с шум от небето и духане на вятър. Духът се дава във вид на огнени езици (Деян. 2:2-3), което има за резултат говоренето на непознати езици (Деян. 2:4). Разбира се, от тематична гледна точка двете повествования се различават по това, че в Евангелие от Йоан се акцентира върху онтологичното и духовното измерение на приемането на Духа като възможност за опрощаване и задържане на грехове, докато у Лука се акцентира върху мисионерското измерение.

Една или две Петдесетници?

Имайки предвид сходствата и различията между двете повествования, ще поставим въпроса какво е отношението между тях и дали става дума за едно и също събитие, описано по два много различни начина, или за две давания на Духа на учениците. При търсенето на отговор, първо трябва да кажем, че двата разказа на нивото на повестованията в Евангелие от Йоан и Деяния апостолски имат своите функции, осмислени от двамата разказвачи. Двамата автори са писали независимо един от друг, създавали са света на своето повествование с определено богословско намерение и всяко съгласуване между тях в този случай не изглежда уместно. Проблемът възниква едва когато двата текста се окажат в единия канон на Новия Завет и когато въпросът се постави от историческа гледна точка: едно и също историческо събитие ли описват двамата разказвачи или не? На така поставения въпрос са възможни два отговора.

Първият е, че става дума за едно и също събитие, което двамата свети писатели са разтълкували по различен начин и са го включили в своето повествование. Големите разлики се обясняват с това, че двамата писатели са разполагали с различни версии – писани или устни – на описаното събитие. Това предположение е проблематично, тъй като, освен посочените разлики, се пренебрегва свидетелството на апостол Йоан, който е трябвало да присъства и на едното, и на другото събитие. Впрочем, Йоан не е писал като Лука продължение на това Евангелие и съществува възможност да е искал да помести събитието на даването на Светия Дух в рамките на своето евангелско повествование, и поради това наративно го е приспособил. От друга страна, Лука е известен като историка между новозаветните писатели. Той сам казва, че преди да започне да пише своя двутомен труд (Евангелието и Деяния на светите апостоли), добре е изследвал всичко и иска да изложи събитията последователно (Лук. 1:1-4).

Вторият възможен отговор е, че става дума за две различни събития, едното от които описва Йоан, а другото Лука. Това тълкувание често се среща у светите отци. В рамките на такъв подход се смята, че даването на Светия Дух в Евангелие от Йоан е описание на даването на свещеническа благодат на апостолите, докато слизането на Духа над йерусалимската общност е даряване на кръщенска благодат на цялото изпълнение на Църквата. В първия случай свещеническата благодат се проявява в опрощаването или задържането на греховете, докато кръщенската благодат се реализира в мисията и свидетелството на Христовото Възкресение на всички народи.

Две измерения на даряването на Дух Свети

Трудно е да се намери окончателен отговор на този въпрос. Такива проблеми възникват винаги, когато с текстовете се поставят въпроси, на които те не могат да отговорят, защото нашите въпроси не са били техни. Посланието и на едното, и на другото повествование, независимо дали самото събитие се е извършило веднъж или два пъти, е, че Дух Свети е пратен в света, за да оприсъстви Христос. Така Господ Христос изпълнил Своето обещание: Няма да ви оставя сираци (Йоан. 14:18). Дарявайки Дух Свети, Бог дарява на Църквата залог за проявяването на вечния живот в света, и то чрез светотайнствения живот и мисионерската дейност. И в двата случая реалността на вярата във Възкръсналия Господ прозира в тварната реалност на преходността и смъртта, винаги преобразявайки я в нова реалност на живота в Христос.

Православната църква винаги е приемала сериозно Въплъщението на Христос и залога за Светия Дух, Който й е даден след Възкресението, правейки настоящи и едното, и другото духоносно измерение на църковния живот. Оприсъствяването на Христос се извършва чрез апостолската власт на учениците в историята на Църквата, които, просветени от Духа, имат власт да прощават и задържат греховете, винаги имайки предвид заповедта на Господа за абсолютната или преобладаваща прошка (ср. Мат. 7:1-2).

От друга страна, мисията и проповедта на Евангелието на всички езици по света – в пряк, буквален, но и в преносен смисъл – остава постоянна задача на благодатната общност до края на света. Така двете измерения, разкрити в двата разказа за даряването на Светия Дух, се осъществяват в Църквата. I www.svetiapostoli.com

Превод: Татяна Филева