Преображението

Преображение Господне, икона от Андрей Рубльов, Благовещенски събор, Москва

Празникът Преображение Господне се чества на 6 август и е последният от цикъла Господски празници. Припомняме си изкачването на Иисус Христос и учениците Му на планината Тавор, когато Той се преобразил  „…и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина” (Матея 17:2). Апостол Петър казал тогава: „Господи, добре е да бъдем тука“ (Матея 17:4).

След шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина;
и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.
И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него.
Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.
Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.
И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха.
Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!“ (Матей 17:1-7)

Смисълът, който влага Църквата в празнуването на Преображение, е отново да преживеем радостта от правото, което Бог ни дава – да бъдем заедно с Него в Царството небесно. Това право и радостта от него се изразява с думите на ап. Павел в Първото послание до Коринтяни (2:9): „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат”.

Да обичаш Бог означава да Го следваш въпреки препятствията, които поставя пред нас светът.

Да обичаш Бога е да имаш покаянието на митаря, който е наясно със своята греховност, а не да бъдеш като фарисея – със самочувствието, че си безгрешен, само защото ходиш от време на време в храма и то по празници.

Истински следваме Бога, когато сме в общност и когато сме в Храма, защото никой не може да придобие спасение сам, нито само според делата си, колкото и добри да са те. Добрите ни дела нямат смисъл, ако не обичаме другия до себе си, защото той носи образа на Христос. Не можеш да твърдиш, че обичаш Бога и Го почиташ, ако не обичаш хората!

С други думи казано, без любов към ближния не можеш да придобиеш вечността, защото единственият въпрос, който Христос ще ни зададе на Страшния съд, е дали сме обичали. Критерият на вечността е любовта.

Източник: Списание „Свет“, бр.1/2010