Защо пропагандираме Църквата

Знаете ли, в какво се състои според мен най-голямата пошлост на нашето време? В опитите да пропагандираме Църквата. Някои мислят, че това е мисионерство”. Но когато се опитваме да натрапваме на хората, че Църквата е това, което не е; когато смятаме, че целта оправдава средствата, то това вече се нарича “пропаганда”. Най-страшната пошлост е когато пропагандираме Църквата като средство за подобряване на живота ни. Тази пропаганда ни се струва мисия, Евангелие, блага вест.

Искате да не боледувате? Или да се излекувате по-бързо? Изгубили сте вяра в традиционната медицина? Елате в Църквата. Вашето здраве е в Божиите ръце. Вижте колко средства имаме! Имаме мощи, чудотворни икони, светена вода, а на пангара можете да си купите и чудотворен елей!

Искате да имате здраво семейство? Верен съпруг? Грижовна жена? Елате в Църквата. Именно Църквата учи, че браковете са нерушими, а изневярата, даже под предлог на внезапно ново влюбване, е престъпление пред Бога. Когато целият народ дойде в Църквата, ще се превърнем в страната на здравите семейства. Ще преместим завинаги в речника на архаизмите думите “развод” и “изневяра”.

Искате да имате отзивчиви и послушни деца? Елате в Църквата. Именно в Църквата ще научат децата ви да почитат родителите си. Ако всички деца растат в Църквата, то Фройд ще бъде забранен, даже пубертетът няма да настъпи при нито едно дете.

Демографският проблем? Само по силите на Църквата е да го реши. Когато всички хора дойдат в Църквата, те ще поискат да раждат толкова деца, колкото Бог даде. И толкова, колкото са нужни на държавата. Не само аборти няма да има, никой не би и помислил да взема предпазни мерки.

Корупция, конфликти, несправедливост, лоши закони… Когато всички се въцърковят, това ще изчезне. Хората ще станат добри. Православните чиновници ще спрат да крадат. Православните управници ще приемат само богоугодни закони. На всяко предложение за подкуп православните полицаи ще отговарят: “Спаси, Господи! Аз обезателно ще отнеса тези пари в Божия храм!” Всички ще станат добри, честни, отзивчиви и отговорни. Ще настъпи мир и благоденствие.

Запазването и укрепването на държавата, всенародното единство, патриотизмът също са невъзможни без Църквата. Тук Църквата се обявява за единствена, надеждна и ефективна “спойка”. Само Църквата може да роди идея, която ще обедини народа. И що за идея ще е това? Идеята за силна велика страна, гордееща се със своето минало и уверено гледаща в бъдещето. Щом започнем да наричаме страната “Родина” или даже “Отечество”, веднага тази идея се превръща в църковна, веднага става ясно, че без Църквата и тук няма да мине.

– Хора! – крещим ние, – вижте колко сме полезни!

Цялата официална църковна риторика от последните години, проповедите в хиляди храмове се превърнаха в пропаганда. Ние доказваме и доказваме:
– Църквата е полезна. Тя е ефективна. Нашият живот не е достатъчно устроен, защото хората не са наясно какво им е нужно. Но когато всички се съберат в Църквата, тогава ще настъпи благоденствието.

Спомням си анекдот-притча от 90-те години на ХХ век. Свещеник стои на един уличен ъгъл в близост до храма и събира дарения за църквата. Пред него рязко спира голям черен мерцедес, от него слиза новобогаташ с гола глава и цикламено сако, вади от чантичката пачка стодоларови банкноти и ги дава на свещеника. В същото време още по-рязко спира още по-голям черен мерцедес, от него се показва главата на още един новобогаташ с крясък:
– Ей! Брат! Не давай! ТО не работи!

ТО не работи. Или работи, но не винаги и не така, както се иска на този, комуто е нужно да работи.
Помня, бидейки човек новоначален, аз, с разгорещеността на неофит, уговарях една невярваща братовчедка:
– Отиди при блажената Ксения. Виж колко хора са оздравели.
– Но не всички, нали – отговори тя.

Днес живеем във времето на технологиите. Във всичко са важни верните алгоритми: кое след кое следва, в какъв ред, кой бутон след кой да натиснем.

Технологична е магията. А Църквата не е технологична. Тоест, ние се опитваме да я натрапим на нашите съграждани като най-верния и най-технологичен инструмент за решаване на проблеми, а ТО не работи.

Да вземем здравето.

Ние пропагандираме православни чудеса на изцеление. Но излекуваните от антибиотици, от новите сърдечно-съдови препарати, от технологиите за лечение на рак, от новите методи за извършване на операции са в пъти повече от това, което можем да установим в нашите летописи на изцелението. Кой ще отиде при Ксения за понижаване на кръвното налягане, когато може просто да вземе хапче? Това, от една страна. А от друга, колко са неутешените, така и не получили изцеление от православните мощи и чудотворни икони! ТО не работи!

Или семейството.

Можем да издаваме в милионни тиражи сладникавите жития на Петър и Феврония или на Анна Кашинска и княз Михаил:

– Бързокрила моя гълъбице! – възкликва князът.
– Какво искаш да ми кажеш, о, ясни мой соколе? – отговаря княгинята
Но статистиката, даже нашата, църковната, показва, че например в Санкт Петербург средно от 67 хиляди граждански брака годишно се разпадат около 37 хиляди. На 1750 венчания се падат 850 развода. Съотношението е същото, както и извън Църквата. ТО не работи.

Хайде да видим какво се случва с послушните деца.

Чували сме достатъчно истории за деца от църковни семейства, чието детство е преминало в храма и неделното училище, а пораствайки, са охладели към Църквата или дори са се превърнали в нейни врагове.

Говорим на детето: “Пости!”, «Моли се!», “Учи се отлично!”. Всяка неделя под строй го водим в храма. Телевизорът – на боклука! Интернетът е зло! То то става на 15 години, напуска училище, отива да мие коли и с първите спечелени пари си купува телевизор, конзола, компютър. А на предложението да отиде на неделна служба отговаря с трясък на вратата на стаята си пред носа на ридаещата майка.
Нима това “работи”?

Демография.

Многодетните семейства в православните среди не са чак толкова много. Опитът, който твърди, че многодетното семейство е бедно, че това е семейство с измъчена от бита майка и не по-малко измъчен от работа на няколко места баща, използващо само вещи втора употреба, е общоизвестен. Не съм против раждането на деца и доброволната бедност. Твърдо “за” съм. Стига да са доброволни. И тук доброволността подвежда. Не са толкова много многодетните сред православните. Не ми се иска да надничам под чаршафите, но смятам, че във всяко семейство се използват различни начини за контрацепция.

Нима православните раждат за страната, за държавата? Православните раждат за Бога и за себе си. Държавата, усещайки в това един вид предателство, оставя многодетните семейства практически на произвола: ах, раждате за себе си, тогава се оправяйте сами.

Великата могъща държава.

По този въпрос искам да дам пример с Америка. Нима православието стана тази “спойка”, която създаде могъщата държава? Нима под православните знамена гражданите на страната, преизпълнени с патриотизъм, пеят своя химн? Нима заради православната идея от целия свят там се събират милиони изобретатели, инженери, учени, писатели, художници и просто трудолюбиви хора? И защо 6 милиона наши православни братя – граждани на Америка, горещо обичат своята родина Америка, а не Русия, например? Те какво, не са достатъчно православни ли? Нима най-православният руски народ преди 100 години не смачка собственото си православие и почти унищожи своята Църква?
Можем много да говорим и да спорим. Но винаги ми се иска да попитам в началото на спора:
– Бил ли е Христос патриот?

Справедливото съвършено общество.

Много от нас смятат, че Църквата е затова – хората да станат добри. Били са лоши, дошли са тук и са започнали да стават по-добри. Само малцина осъзнават, че Църквата е съединение от хора грешни, хора каещи се. Хора, които даже не са започнали да се променят, но се измъчват от това. Които даже не искат да се променят, но се измъчват от самото свое нежелание.

Това не означава, че хората не стават по-добри или не се променят. Много от нас се променят. Много от нас стават по-добри. Но даже и тези, които се променят, се променят не заради промяната, а тези които се подобряват, се подобряват не заради самото подобрение. Този, който изведнъж е видял, че се е променил и е станал по-добър от другите в Църквата ще го нарекат “жив сатана”. Тогава защо го правим?

Най-после достигнахме до главната причина за провала на всички наши обещания за практическата полза от Църквата.

Това, с което се занимаваме, предлагайки на хората Църквата като средство, не е просто пошлост. Това е измама. Ние натрапваме нещо, но не по неговото пряко предназначение. И именно затова ТО не работи.

Ние можем да получим в Църквата само Христос

Църквата не е за здраве, не е за сплотено семейство, не е за послушни деца, не е за това лошите да станат добри или за велика държава. Църквата е единствено за Христа.

Ти можеш да дойдеш в Църквата за здраве и да не го получиш.

Можеш да дойдеш за семейно щастие, за деца, и да не получиш нито едното, нито другото.

Можеш да не получиш финансово благополучие или добра, интересна работа.

Можеш да не получиш апартамент, кола, справедливо решение в съда или победа над несправедлив враг.

И добър човек, със сигурност няма да станеш. Вижте светците, кой от тях се е смятал за добър човек?

Но не бива да обвиняваме Бога за това. Виновни са тези, които са те довели тук за лъжливи цели, тези, които подмениха благовестието с пропагандата. Сега ти си убеден, че са те излъгали. А те действително са те излъгали.

Бог може да ти даде всичко това, ако ти е полезно, или да не ти го даде, ако ще ти навреди. Но има обещание, което Бог действително е дал веднъж и то винаги се сбъдва. “искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори” (Лук. 11:9-10).

Като че ли дойде време да се възмутим, защото Бог не дава всичко, за което молим, не всичко получаваме и не всичко намираме. Но в самия край на този евангелски откъс Господ Сам разяснява, за какво е това обещание: “…Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат” (Лук. 11:13).

Това обещание е за Самия Бог. Бог дава Духа, ето кое е важното! Бог ни обещава Самия Себе си!
Ти можеш нищо да не получиш в Църквата от Христа от това, за което си дошъл. Но тук ще получиш Него Самия.

Христос е същността на Църквата, смисълът на Църквата, Той е самата Църква.

Църквата не е средство. И не смейте да я пропагандирате като средство!

Църквата е Цел само и единствено Цел. Защото Целта е Христос!

Затова и проповедта ни е напразна, защото проповядваме земята, а трябва да проповядваме Небето. Ние проповядваме земната слава, а следва да проповядваме Небесната Слава.

Когато крещим по телевизията или от амвона как ние, Църквата, сме полезни в този земен живот, ние се държим като шарлатани. И хората не ни вярват. Защо ги няма на опашката пред Чашата? И правилно не ни вярват.

Долу пропагандата!

Единственото, което си струва да носим в този свят, е Христа разпнатия.

Да, нека за юдеите е съблазън.

Да, нека за елините е безумие.

Да, нека в света Той разпнатия е никому ненужен.

Но, в този свят нямаме нищо друго. | www.pravmir.ru

 

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

 

Близки теми: