За ангелите, които спускат крилото си в ада

Архистратизи на небесните войнства, ние, недостойните, винаги ви молим в молитвите си да ни оградете под крилете на невеществената ваша слава, като запазвате нас, които усърдно падаме на колене и викаме: избавете ни от беди, понеже сте чиноначалници на вишните сили” (из тропара за празника)

Светата Литургията е център и извор на нашия живот в Христос. Тя е място на единението, където се сливат в едно видимото и невидимото. Човеците заедно с ангелите служат Благодарението (Евхарстията) като славословят Бога за всичките Му благодеяния: „Свят, Свят, Свят е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с неговата слава!” (Ис. 6:3).

Но кои всъщност са ангелите, с които съслужим?

В Свещеното Писание те са разкрити като духове служебни и многобройни (Еф. 1:21), възвестяващи волята на Бога пред човеците и изпращани от Него “да служат на ония, които ще наследят спасение” (Евр. 1:14). Пример за това имаме в книга Товит. Архангел Рафаил, който закриля Товит и му разкрива своето служение с думите:”  Когато се молеше ти и снаха ти Сара, аз възнасях вашата молитва пред Светия, и кога ти погребваше мъртвите, аз също бях с тебе. И когато ти се не полени да станеш и да оставиш обеда си, за да идеш и прибереш мъртвия, твоята благотворителност се не укри от мене: аз бях с тебе. И сега Бог ме прати да изцеря тебе и снаха ти Сара. Аз съм Рафаил, един от седемте свети Ангели, които възнасят молитвите на светиите и възлизат пред славата на Светия.” (Тов. 12:12-15).

Следователно ангелите са с нас и около нас, те са закрила на верните [1], съработници на човека, негови лечители и съветници, гледащи лицето Божие [2], които се грижат дори за цели народи [3]. Те са вестители на Боговъплъщението [4] (Лука 1:26-38) и победители на демоните (Откр. 12:7-10).

Многобройни явявания и помощ от ангели са засвидетелствани не само от Свещeното Писание, но и от монашеската литература. Достатъчно е да вземем книгата “Патерикон” [5], за да видим помощта на ангелите в подвизите на монасите.

Ангел се е явява на основателя на киновийното монашество св. Пахомий Велики (+346) и му известява в какво трябва да се състои монашеският живот; че монахът трябва непрестанно да се моли (=славослови) и работи [6]. Поради това пустинниците подражават на ангелите, смятат ги за свои помощници срещу демоните, взимат пример от тях във всеотдайността си да служат на Господа. Те неслучайно са наричани  “небесни човеци” и “земни ангели”, жители на небесата (срв. Фил. 3:20). Монашеските им обети са неръкотворна дреха, обличаща ги в ангелския образ (схима). Именно поради тази връзка на монашеството с ангелския живот, големи манастири носят името на великите архангели Михаил и Гавриил и всички ангелски сили.

Според монашеското предание ангелите са ходатаи пред Бога в момента на смъртта на човека, а после и за пътя на душата му в отвъдното.

В духа на това предание е и един откъс от романа на Достоевски “Братя Карамазови”:

Имало едно време една жена, от злобна по-злобна, и тя умряла. Не останало подир нея нито едно добро дело. Грабнали я дяволите и я хвърлили в огненото езеро. А нейният ангел-хранител стои и си мисли: какво ли нейно добро дело да си спомни, че да го каже на Бога? Спомнил си и дума на Бога: тя, казва, веднъж отскубна от градината едно стръкче лук и го даде на една просякиня. И му отвръща Бог: вземи сега, казва, същото стръкче лук, та й го подай в езерото, нека се хване за него, и дърпай, и ако я измъкнеш от езерото, нека отиде в рая, пък ако се скъса, да си остане жената там, където е. Тича ангелът при жената, подава й стръкчето лук: на, казва, жено, хвани се за него, да те издърпам, но започнал лекичко да я дърпа и вече почти цялата я измъкнал, но другите грешници в езерото, като видели, че я издърпват навън, хванали се всички за нея, да ги изтеглят и тях с нея. А жената нали била от злобна по-злобна, взела да ги рита: “Мене дърпат, а не вас, мой е лукът, не е ваш”. И щом рекла това, лукът се скъсал. И паднала жената в езерото и гори там и до ден-днешен. А ангелът заплакал и си отишъл.”

На пръв поглед разказът е трагичен, но всъщност той ни дава надежда, че по усърдието на ангелите и тяхната любов, те непрестанно се опитват да устроят нашето спасение и отвъд този свят. Може би и поради това и в славяноговорящите църкви на Архангеловден се вярва, че крилата на архангелите се спускат в мястото на скръбта и по тях се изкачват човеците.

 

Бележки

1. “…зло няма да ти се случи, и язва няма да се приближи до твоето жилище; защото ще заповяда на Ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища”(Пс 90-10-11).
2. Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен.(Мат. 18:10).
3. Ср. Ис.51:9.
4. Архангел Гавриил се явява на Св. Богородица с благата вест (Лука 1:26-38) и преди Успението ѝ.
5. Сборник с наставления от египетските пустинници (ІІІ-ІV в.).
6. Тази случка св. Бенедикт Нурсийски (+547) извежда като правило (ora et labora, труд и молитва) за своята монашеска община.

 

 

Близки теми: