Тайната вечеря навсякъде и завинаги
Има гръмогласни чудеса. Но има и тихи… Тяхната смълчаност не ги прави второстепенни. Например чудото на Тайната вечеря. То става при затворени врати в уединената горница – стаята, където Христос събира дванадесетте си ученици. И това тихо чудо придобива световно-историческо измерение. То придобива и вече две хиляди години не е загубило своята значимост; и никога няма да я загуби, докато съществува човешкият род.
Чудото във времето
В Тайната вечеря има едно положение, което отдавна ме удивлява. Христос дава на апостолите Светия Хляб и веднага им разкрива тайнствената реалност: „…това е Моето тяло, което за вас се преломява за прощаване на грехове”.
Но как така? Тялото Христово ще се преломява на Голгота на Велики петък. Но Велики петък е след Велики четвъртък, когато се извършва Тайната вечеря, не е ли така? Тук много неща са необичайни.
На Тайната вечеря се случва освобождаване от властния поток на времето. Бъдещата Голготска жертва вече присъства на Тайната вечеря. Присъства не като перспектива на най-близкото бъдеще, а като тайнствена реалност. Това е бъдеще в настоящето.
Оттогава са изминали много векове. Ние получаваме на Литургия същия този Свят Хляб и казваме на Господа: „На Твоята Тайна вечеря за причастник ме приеми днес, Сине Божи”.
Да се вслушаме в тази молитва: „Днес, на 25.04.2019 година от Рождество Христово, приеми ме, Сине Божи, за причастник на Твоята Тайна вечеря, която си извършил преди около две хиляди години”. Как да разбираме това? Ние четем в Евангелието, че Тайната вечеря е била извършена, че е завършила и Христос е излязъл с апостолите от Сионската горница.
Тайната вечеря отдавна е завършила. Как „продължава” тя днес? Нима можем днес да се озовем на събитие отпреди две хиляди години? – В това чудно събитие и днес не е късно да участваме. На Тайната вечеря миналото присъства в настоящето…
Христос ни заповядва да преломяваме Светия Хляб за Негов спомен (ср. Лук. 22:19). Апостолите изпълняват Неговата заповед; също и приемниците им ревностно я пазят. Това не е обикновено припомняне на велико събитие от далечното минало.
Ако осмислим Тайната вечеря и Литургията, ще видим: бъдещето е в настоящето и миналото е в настоящето.
Господ Иисус Христос на Тайната вечеря преодолява потока на историческото време. Тайната вечеря е причастна на самата вечност; тя е „над времето”. Заради надвременния характер на Тайната вечеря в нея могат заедно да съприсъстват сегашно, минало и бъдеще.
Христос преподава Своето Тяло на учениците Си в такова сегашно време, в което са „събрани” бъдещето и миналото.
В това чудотворно сегашно време се долавя велика реалност за всички времена, долавя се всевремевост. Тялото и Кръвта Христови са в този свят завинаги. Да го кажем направо – в Литургията сияе божествената вечност. За тази вечност всички времена са проницаеми.
Като живеем тук и сега, ние можем да действаме само в момента „сега”. Вечният Господ живее винаги и действа не само в настоящето, но и във всички времена.
Чудото в пространството
Новият Завет разказва, че апостолите първоначално се причастяват с Тялото и Кръвта Христови в Йерусалим – в Сионската горница, а след това служат Литургия в различни градове и селища.
Нека си представим: в неделя древната Църква се събира за Литургия: има една община в Йерусалим, друга – в Антиохия, трета – в Атина. В тези градове на вярващите се преподава Тялото Христово. Едно и също Тяло всъщност се раздава едновременно, обаче в различни градове. Как може Христос да присъства с тялото Си на много места едновременно?
В нашия град има два храма на една улица на разстояние около 300 метра. В тях Литургията започва по едно и също време. Христос дава Своето Тяло и Кръв едновременно в два храма, които се намират един до друг.
Това е освобождаване от границите на познатата на всички нас пространствена зависимост. Ние сме ограничени от пространството. С тялото си можем да бъдем само тук и сега. А за Господа, Който възкръсна от мъртвите, не е така. С тялото Си Той може да бъде едновременно в хиляди православни храмове. Нима това не е всеприсъствие. Да се замислим за божествената вездесъщост, когато се готвим за Литургия.
Нещо повече. Обикновеният хляб е ограничен от пространството: ако го разделим на две, ще получим два по-малки хляба. Но когато свещеникът раздробява Светия Хляб на Литургията (например на 80 частици), за да Го преподаде на енориашите, то Тялото Христово остава едно. Не 80, а едно.
Частиците на Престола са 80. Всяка от тях, дори и тази, която е едва забележима с просто око, – е цялото Тяло Христово. И всички частици са едно Тяло Христово. Тук реалността на Тайната вечеря излиза от пределите на отношенията между частите и цялото, също както и излиза от границите на пространствената зависимост на физическите тела.
Божественото и човешкото
Тялото и Кръвта на Литургията представляват реалност от по-висок порядък, отколкото обикновеното физическо тяло. Христос с Тялото Си присъства в настоящето, в миналото и в бъдещето. Той е във вечността. Господ е навсякъде, в далечните градове на различни континенти.
На езика на Библията – тялото и кръвта – „плът и кръв” – означават „човек”. По време на Литургия ние се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови, т.е. приобщаваме се към Неговата човешка природа. И осъзнаваме, че Той е не просто Човек, че Той е Богочовек. Посредством Неговата човешка природа до нас достигат лъчите на Божеството.
В телата ни ежедневно протичат процеси на усвояване на полезни вещества. Ние ядем обикновен хляб и той става наше тяло. На Тайната вечеря Христос извършва непостижим творчески акт – Той непостредствено сътворява Хляб на трапезата от Своето тяло.
На всяка Литургия Господ ни дава Своето Тяло. Ние приемаме Небесния Хляб не така, както ядем обикновен хляб. Като вкусваме Хляба на Литургията, ние поглъщаме Тялото Христово, приемаме в себе си Господ Иисус Христос. И това общение с Господа в тайнствата превръща всички нас, Църквата, в мистично Тяло Христово. Посредством Литургията ние самите вече сме част от тайнственото Тяло Христово.
Чрез тайнствата животът на всеки от нас се съединява с живота на Богочовека Иисус Христос. Това е едно тихо велико чудо. | Pravmir.ru
Превод: Евгения Николчева
