Тайнството на Кръста в светлината на православната есхатология
Когато става дума за тайнството на Кръста, при много християни се създава впечатлението, че се визира само кръстната жертва на Голгота, а също така, говорейки за есхатологията, ние се отнасяме към събитията от Есхатона (последните неща) като към такива, които ще се случат в бъдещето на историята. Двете фрази обаче – „тайнството на Кръста“ и „православната есхатология“ – не са противоречиви, а по един парадоксален начин те са свързани най-тясно.
Есхатологията в православната традиция не се отнася само към бъдещите събития, които ще дойдат, макар да съществуват агиографски пасажи, които се отнасят и към този смисъл. Есхатологията, на първо място, се отнася към преживяването на последните неща, т.е. към преживяването на нетварната Божия благодат.
Ние вярваме, че есхатологията не се свързва изключително с времето, а с начина на живот, и по специално с отношението между човека и Бога. По такъв начин есхатологията е едновременно минало, настояще и бъдеще. Впрочем, говорейки за есхатология от православна гледна точка, трябва винаги да имаме предвид, че последните неща, които ще се случат в бъдещето, т.е. в преживяването на Божието Царство, са като първите неща, т.е. като живота на Адам в Рая преди падението, а също и като междинните, т.е. като участието, което всички приятели на Бога, пророци, апостоли и светци са имали в нетварната Божия благодат.
Всички светци са участвали и участват в нетварната боготворяща енергия на Бога, но всъщност съществува една разлика. Адам преди падението се е намирал в просветление на ума, без обаче неговата свобода да е подложена на изпитания. Пророците и праведниците от Стария Завет са участвали в боготворящата енергия на Бога, без да е била отменена смъртта, като са се намирали вън от Тялото на Богочовека Христос. Тоест пророците са гледали безплътно Второто Лице на Света Троица, като така са стигнали до обожението, без да бъдат членове на Тялото Христово, както се случило със светците от Новия Завет.
Светците от Новия Завет стигат до обожението като членове на Тялото Христово, но живеят преди вселенското възкресение на мъртвите, нещо, което означава, че всички преживяват временното отделяне на тялото от душата до Второто Пришествие на Христа, по време на което душите ще възкръснат отново с телата си, които още отсега преживяват обожението чрез своето преображение в мощи. Така всички светци участват в боготворящата енергия на Бога, преживявайки последните неща в различни по време епохи и по аналогичен начин.
Освен това, тайнството на Кръста в православната традиция е нетварна Божия благодат, която е спасявала хората преди Въплъщението на Христа, по време на самото Въплъщение, а също и след Кръста и Възкресението на Христа. Тази фундаментална истина за Църквата бива развита от свети Григорий Палама. Той учи, че всички светци са приятели на Бога и приятели на Кръста. Според свети Григорий Кръстът е „отмяната на смъртта“. Той подчертава също и истината, че Кръстът „бил предвещаван и предобразяван тайнствено от древните родове, и човек никога не се помирил с Бога без силата на Кръста“. Така всички пророци и светци от Стария Завет като Авраам, Исаак, Мойсей и т.н. са били приятели на Бога. Действително „много били приятелите Божии преди и след закона, преди появата на Кръста“. Следователно светците дори и преди появата на Кръста са преживявали неговото тайнство.
Отец Йоанис Романидис учи по православен начин, че тайнството на Кръста и Възкресението е „вечно съществуваща слава, в която обитава Бог, преди дори да бъде създаден и светът, и която се побира във всеки според неговата сила“. Тоест когато става дума за тайнството на Кръста и Възкресението, ние имаме предвид нетварната Божия енергия, която съществува „вечно по природа“ в Бога, като тя не я придобита просто в някакъв времеви момент. Всъщност тайнството на Кръста и Възкресението е Божията любов, която е Негова нетварна същностна енергия. Тази любов на Бога действа „преди света, тя е в Бога, в създанието и управлението на света, преди и във въчовечаването, преди и в кръстната жертва, а също и след кръстната жертва“. Бог не може да бъде мислен никога без Неговата нетварна енергия, нито без Неговата любов. Той винаги е обичал света и човека, т.е. преди сътворяването на света и човека и след него, преди падението и след него, преди въчовечаването и след него. Тази любов на Бога „установява кръстната жертва, т.е. силата на възкресението, която присъства в божествената Евхаристия и тайнствата, като чрез нея действа като помирение и храна за вярващите, за тяхното духовно израстване и възмъжаване към обожение“.
Отнасяйки се към опита от тайнството на Кръста, свети Исаак Сириец казва: „Два са начините да се изкачим на кръста; първият е разпването на тялото, а вторият е възкачването в съзерцанието (θεωρίας). Първият става причина за освобождаване от страстите, а вторият е по причина на действието, което бива създадено от делата на духа“. Точно това има предвид свети Никодим Светогорец, когато казва: „Аз се намерих недостоен за двойния кръст на деянието (πράξεως) и съзерцанието (θεωρίας)“. Всъщност той се отнася към очистителната, просветляваща и боготворяща енергия на Бога. Когато човек преживява нетварната очистителна, просветляваща и боготворяща енергия на Бога, тогава той преживява тайнството на Кръста и Възкресението.
На базата на казаното по-горе можем да очертаем пет положения.
Първо, кръстната жертва на Христа е израз на Божията любов за човешкия род. Тази любов е била изразена по много начини, главно чрез Въплъщението, кеносиса и кръстната жертва на Голгота. Кръстната жертва е историческо събитие, израз на тайнството на Кръста, което е нетварна Божия енергия. Ние не можем да откъснем историческото събитие на разпятието от същностната енергия на Бога.
Второ, преживяването на тайнството на Кръста и Възкресението в тайнствата на Църквата, и по специално в божествената Евхаристия, става чрез енергията на нетварната Божия благодат. Божията благодат е онази, която помирява човека с Бога чрез Кръщението, а чрез тайнството на Божията Евхаристия го изхранва в неговия духовен живот, и изобщо чрез цялостния негов живот го води към обожението. Причастността към тайнството на Кръста и Възкресението е причастност към нетварната Божия бла-
годат, и разбира се, причастност към Неговата любов.
Трето, подвигът по Христа, който неразделно се свързва с тайнствения живот на Църквата, не е някакво човешко усилие, той не се изчерпва в антропоцентрични действия, а става чрез Божието действие и неговия човешки отговор. В този смисъл ние говорим за праксис и теория. Праксис е очистването на сърцето от страстите, което става чрез очистителното Божие действие, а теория е просветлението на ума и боговидението, което става чрез просветляващото и боготворящо действие на Бога. Следователно преживяването на Кръста и праксиса, т.е. на очистителното, просветляващо и боготворящо действие на Бога, е участие в тайнството на Кръста и Христовото Възкресение.
Четвърто, съществува тясна връзка между тайнството на Кръста и православната есхатология. Преживяването на Есхатона (последните неща) става чрез участието в тайнството на Кръста и Възкресението, което е преживяване и участие в нетварната Божия благодат. Така за приятелите на Бога Кръстът е Рай и Царство Небесно, докато за враговете на Бога Кръстът става ад и осъждане. През тази призма трябва да се тълкува словото на апостол Павел: „Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия“ (1 Кор. 1:18). По такъв начин ние можем още отсега да преживеем Рая и ада. Последните неща биват преживявани във всеки един момент.
Пето, събитията от Стария Завет са предобраз на Кръста в Новия Завет, а от гледна точка на това и те в някаква степен са участие в тайнството на Божията любов. Не става въпрос за някакъв символичен предобраз, а за участие в Божията любов. Израилтяните например, чрез жезъла на Мойсей, с който било разтворено Червено море, за да преминат, са преживели направляващото действие на Бога. Разбира се, чрез кръстната жертва на Христа ние преживяваме спасителното и боготворящо действие на Бога в най-голяма степен, точно защото Христос е приел човешката природа, а на Голгота Той е победил дявола, смъртта и греха. По отношение на този факт ние превъзхождаме пророците от Стария Завет. По такъв начин събитията, които са се случили в Стария Завет, не са просто символични и външни предобра-
зи на онова, което последвало в Новия Завет, но участия в нетварната енергия на Бога, макар и по-малка степен.
Всичко, което накратко очертахме по-горе, показва, че богословието не е някакво сухо цитиране на агиографски и светоотечески пасажи, а разкриване на най-дълбокия смисъл на църковния живот. За съжаление, днес мнозина се задоволяват с механичното представяне на различни пасажи от пророците, апостолите и отците, след като ги поставят в своите антропоцентрични мисли и разсъждения. Големият въпрос не се свежда до това да използваме конкорданса на компютъра, за да изнамираме думи от светите отци, а да придобием богословски ум и да разберем езика на светците на Църквата, т.е. да разберем всъщност църковния език.
Според сполучливото слово на свети Григорий Богослов, когато четем механично църковните текстове, тогава ниеставаме „бъбривци“ и „саморъкоположени“ богослови, които подбират различни „думички“, като ги превръщат в„мечове“ срещу своите събратя.
Превод: Константин Константинов, Мартин Ганев
Из книгата на митрополит Йеротей (Влахос) “Духовни ориентири за съвременното общество”, ИК “Омофор” 2017 г.
