В търсене на духовна сериозност


"Християнска академия" се нарича един малък университет в Латвия, който се старае да участва в големи проекти. През миналата година академията разработва особена програма, която преподава основите на богословието там, където се преподава социална политика.

"Винаги сме били уверени, че основите на християнството трябва да се изучават във всичики висши училища. В началото много хора смятаха, че тази програма няма да срещне разбиране. Но се получи обратното…"- твърди Анна Гутмане, ректор на академията от нейното създаване.

Предлагаме ви нейния разказ за пътя към Православието, която е извървяла тя и много нейни студенти.

Израснах в протестантско семейство в Рига, столицата на Латвия. Всяка неделя моите родители ми предлагаха да избера къде да отидем – в музей, на концерт или в църква. Обикновено не избирах да отида на концерт, защото бях възпитаник на музикално училище и се чувствах измъчена от постоянните репетиции. Ходенето в музея пък означаваше, че трябва да обяснявам постоянно на баща си какво виждам. А в църквата беше добре – седях тихо, мечтаех и слушах как майка ми пее в хора. От тези посещения се научих да се моля.

След защитата на моята дисертация останах във факултета по философия и филология на Латвийския университет, защото това ми се струваше най-естествено продължение на моите интереси. Никога не съм крила своята вяра и никога не съм членувала в комунистическата партия. Така и не разбрах как при тези "недостатъци", от които никак не се срамувах, останах толкова дълго на работа в най-големия университет на тогавашната Латвийска ССР. Винаги си спомнях думите на моя баща: всичко, което се крепи на лъжа, непременно ще премине. Така стана с комунизма.

 

Понякога, вече като преподавател, обичах да посещавах православния храм, посветен на свети Александър Невски. Беше още съветско време, а аз си позволявах да водя тук и студентите, учех ги на молитви, много говорех с жените в църквата и сама се молех. Без да бях православна смятах тази църква за своя.

Постепенно лутеранството започна да ми се струва тясно. Искаше ми се да се изповядам както трябва, а не да произнасям думите: “Прости Господи, че съгреших с думи, дела и мисли”. Молила съм лутеранските пастири за изповед, но никой не знаеше какво е това. Аз преподавах катехизис в една от общините и в душата ми се появяваха все повече въпроси. Например, струваше ми се ужасно, че в лутерантвото бракът не е Тайнство.

След едно пътуване до Синай, в манастира на Света Екатерина, реших окончателно да се присъединя към Православната църква. При Кръщението исках да приема името на светицата, но свещеникът ме нарече Анна. Приех го като знак, че трябва да се науча на търпението на света Анна.

След разпада на СССР се наложи да напусна университета – настроенията в моя факултет станаха толкова либерални, че едва ли не всички се заеха да правят политика и съвсем забравиха за нравствеността. Стана тежко да ходя на работа. Веднъж, след като се молих дълго в храма, разбрах, че е редно да напусна. И сякаш потънах в нищото… Но след три дни ми възложиха да възглавя християнска академия! Това беше съвсем ново нещо, а аз не можех да се похваля с голям административен опит. В известен смисъл беше авантюра. Молех се, просех Господ да ме упътва. Ето, например, решихме да създадем специалност иконопис. Дълго търсихме преподаватели, защото ни бяха нужни не просто художници, а вярващи хора. Но не ни се удаваше да намерим – беше тежък момент. Аз дори веднъж казах на студентите, че ще им върнем парите, отделени за това обучение. Но те много се разстроиха и обещаха да чакат още. Тогава си помислих: “Господи, започнах нещо много голямо и няма да се справя – какво да правя?” И след няколко дни при нас дойде човек, който каза буквално: “Аз съм художник, който вярва в Бога. Искам да работя при вас.” Другите преподаватели на факултета също се намериха бързо. Сега даваме много добро академично образование по иконопис.

Латвийската християнска академия в момента обучава 500 студенти, които представляват всички основни конфесии. Но сутрин и вечер в залата се чете православно молитвено правило. И всички наши студенти – дори частните ни гости от други страни – стоят на молитва. Ние превеждаме текста за чужденците и им обясняваме какво се случва.

И макар да сме малък университет се стараем да участваме в големи проекти. Започнахме да разработваме специална програма, която преподава основите на богословието там, където се изучава социална политика. Убедени сме, че основите на християнството трябва да се преподават във всички университети. Но не бяхме сигурни, че всички ще разберат тази наша програма. – Разбраха я и още как! Дойдоха делегации от четири университета на Европа. Двуседмичният курс с удоволствие прослушаха и студентите, и преподавателите. Резултатът беше, че нашата програма беше въведена във всички учебни заведения на ЕС, които обучават студентите по социални науки, а много предмети бяха допълнени с християнски понятия. Като пример какво съдържа дисциплината ще ви дам темата за появата на човека. Ако преподавателят започне да говори по този въпрос, той непременно споменава какво е мнението и тълкуванието на Църквата по него. Смятаме, че щом Европа е стъпила на християнските си корени трябва да знае какво учи Църквата.

Наскоро в Люксембург беше проведен конгрес, посветен на социалната политика на Европейския съюз и нейната връзка с християнството. Много хора, в това число и младежи бяха трогнати и потресени от изказването на Ян Фигел – еврокомисар по въпросите на младежта, образованието и културата. Той предостави социологическа прогноза, според която през 2050 година по-голямата част от жителите на Стария континент ще изповядват ислям. По неговите думи християните в Европа и сега са малцинство. Участниците в конгреса се удивиха на този извод – та нали в Европа има толкова много различни конфесии и църкви! Но Фигел обясни своята позиция така: “Християнството на книга все още доминира в Европа – но това е формално. Истинските християни са малко, а номиналната вяра не е истинска вяра. Но все още имаме време, за да променим ситуацията. Необходимо ни е да заживеем по християнски и да проповядваме вярата със своя живот”.

Това беше удивителна реч за политически коректния Европейски съюз – всички бяха на мнение, че това е истинско изповядване на вярата и то пред толкова много хора! И разбира се, трудно е да не се съгласиш с поднесените изводи, защото това, че веднъж поставяш свещ в храма не ти дава основание да се мислиш за християнин. В Европа Църквата е напълно отделена от държавата. Но може би точно сега е най-подходящото време за това не само да се говори за християнски принципи, а те да се претворяват в живота?!

Аз се старая във всичко да видя положителните страни. Никъде в Евангелието не се казва, че обществото охотно приема християнството. Напротив, Спасителят ни предвещава гонения. Затова трябва да оценяваме трезво това, което се случва. Европа е светска от глава до пети. Значи, за християните е време, в което трябва да проявят мъдростта си. Това не означава, че ние неизбежно трябва да правим компромиси, но от друга страна е глупаво да нападаме другите с Евангелие в ръка. Необходимо е да бъдем християни всеки ден – да проявяваме честност, уважение и състрадание към хората. Когато на дело опитваш да обичаш човека, разбираш, че това е най-сложното, но и най-важното, дори в собственото ти семейство.

Аз съм уверена, че желанието да повярва съществува във всеки. Вярата е венец на логическото мислене и дар от Бога. Имайки вяра в Господ, с духовните си очи ти можеш да видиш повече от човека, който се ползва от научната логика. Със студентите си трябва да говориш откровено и с любов. Когато усетят тази любов, те се откриват за вярата.

Всяка неделя, когато се отправям към храм “Рождество Христово” в Рига, виждам там нашите ученици, които са приели Православие. И за мен няма по-голяма радост от тази! А всъщност ние никога не сме призовавали студентите си да приемат Православие, напротив – обясняваме на всички, че изборът на вяра е сериозен избор, в който не се хвърляш на сляпо, а търсиш и се молиш от сърце. И младежите намират истината! А това за мен означава, че младите хора търсят духовна сериозност и я намират в Православната църква.

По материали на списание “Алфа и омега”

Превод от руски: Дария Захариева

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...