Прозорец към Йерусалим

По онова време Даниил бил високопоставен и приближен на царя сановник. Научил той за царската заповед, прибрал се у дома и отворил прозорците на стаята си към Йерусалим. И всеки ден по три пъти прекланял колене и се молел на своя Бог на отворен прозорец. А наоколо имало само страх, тишина, спотайване и интриги.

Докато изчитах на един дъх публичната изповед на дядо Йосиф, в съзнанието ми изплува точно тази история. Почувствах струята свеж въздух от отворения прозорец, почувствах, че прозорецът е отворен именно към Йерусалим, към Бога, а пък думите са произнесени достатъчно силно, че да бъдат чути, от когото трябва.

Пародоксално. Някой поставя сам себе си в слаба и уязвима позиция, за да не изгуби човешкия си облик, за да не би случайно да загърби Бога. Някой избира да бъде слаб, защото иначе целият му живот би рухнал. Опълчва се срещу царска заповед или пък срещу господстващи вече двадесет години принципи на поведение, едни такива успешни и „добри практики” на българския преход: всяко чудо за три дни; ни лук ял, ни лук мирисал; дебелащина + агресия + ДС = успех и други подобни. И се оказва, че Бог е чакал точно този момент на пределна ранимост и немощ, за да яви Своята милост и всемогъщество. Чакал е само някой да отвори прозореца. И да преклони коляно пред Него. Слабите и немощните в името Божие побеждават. Винаги.

Нямам желание да коментирам съдържанието на изповедта на митрополит Йосиф, стила му на изказ, мотивите, защо пък точно сега, а не преди двадесет години и други подобни. Струва ми се проява на лош вкус. Говоренето по принцип и изобщо е дълбоко нечестно. Много моля – когато обсъждате постъпката на митрополита, мислете и говорете за България и българите от края на XX век и кажете кой точно политик, интелектуалец, журналист, учен, артист, художник от неговия ранг публично призна за връзките си с ДС без да се гордее с този факт?

Горе-долу всички в България знаем, как е правилно да се постъпва. Дори и тези, които системно лъжат, крадат, насилват, карат пияни и с превишена скорост, изхвърлят си боклука от балкона – дори и те някъде дълбоко в себе си знаят, как е редно да се постъпи. Най-малкото, защота не биха желали с тях да постъпват така, както те се отнасят към околните. И въпреки това упорстват в поведението си. Защото простото знаене на това, що е редно, кое е правилно и кое не, не е достатъчно. Иска се кураж, мъжество и воля за промяна.

Изповедта на християнина, освен всичко друго, е и пределна проява на мъжество и воля за промяна. По време на изповед ти не информираш какво си сторил, а какво – не. Ти поднасяш болката, сълзите си и срама от себе си в нозете на Бога и Му казваш: тогава това не бях аз, не искам точно това да съм аз. Помогни ми! Дай ми сили отново да се обърна към Тебе и повече да не Те губя.

Само ще напомня, че публичната изповед на митрополита е предшествана от лична изповед пред изповедника му и пред Бога.

А сега накъде? Сама птичка пролет не прави – забелязал народът ни един принцип в своя живот. Аз пък ще заложа на един друг, новозаветен принцип: малкото квас заквасва три мери брашно.

Текстът ще излезе в петъчния брой на в. Гласове