Войната, нейните корени и основание

Кратък богословски анализ

Каквото и да кажем за войните, те остават едни от най–тежките социокултурни провали на човешката цивилизация. Понастоящем съществуват много анализи относно причините, видовете войни и тяхната методика. В предложеното кратко научно изследване ще се опитаме да потърсим отговор на въпросите защо изобщо войната съществува като социален феномен в човешката цивилизация и кои са нейните онтологични предпоставки.

Ясно е за всички днес, а и за древните хора е било ясно, че човекът не съумява да се справи с този проблем. В продължение на хилядолетия са се водили, водят се и в момента, кръвопролитни, локални или не чак толкова локални войни, които показват безпомощността на нашите общества да решат проблема с войната. Повечето анализатори я определят като социокултурен феномен, като се фокусират върху социални, икономически и културни предпоставки. Това са основателни аргументи, но тези предпоставки по-малко или повече са следствие на проблема. Затова в нашия анализ ще потърсим по-дълбока социокултурна дисекция преди всичко на духовните причини за съществуването на толкова дълбока конфронтация между човешките индивиди, създадени по образ и подобие на Бога.

От Битие до Армагедон

Войната като неизменно явление показва ясното отдалечаване на човека от Бога. Това всеобщо явление присъства във всички общества и се проявява във всички епохи от развитието на човешката цивилизация. Войната е трагично изпитание за човека, създаден в любов, мир и достойство. Когато се отчуждава от Бога на любовта и на мира, Който е Първообраз на човешкото битие, човекът унижава себе си и неизбежно потъва в смут и разруха.

Още Хераклит определя войната като „баща на всичко“ – твърдение в различни вариации валидно и днес, още повече, че и мирът според мнозина е своеобразна война, която се води чрез икономически и политически способи. Какво и защо поставя войната и противопоставянето между човеците така дълбоко и трайно в онтологията на човешките същества. Ясно е, че нейните основания са различни социални и политически фактори. Всяка война се води за природни ресурси, територии и доминиране, но от историята знаем, че много войни са започнати и напълно необосновано и немотивирано според основните постулати на теорията на войната. Именно затова нашите разсъждения ще се стремят да проникнем по-дълбоко, в самия генезис и корени на войната като трагичен, самоунищожаващ човека социокултурен феномен.

Използвайки библейския разказ за сътворението и развитието на човешката цивилизация, ще потърсим основните ориентири и опорни точки, за да отговорим на въпроса защо човек води почти непрекъснати войни със своите себеподобни.

При сътворението на невидимия и видимия свят, Бог Отец сътворява всичко твърде добро. Тогава откъде идва войната като проява на екстремното зло в човешката цивилизация? Аргументирайки се с думите на един четирите големи божии пророци – пророк Исаия, в глава 14: 12-15 на неговата старозаветна книга четем:

12. Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.

13. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север;

14. ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.

15. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.

Там някъде във времето е станала и става битка, или бунт, равносилна на отчуждаване от Светия триипостасен Бог. Тогава светлата денница – Луцифер – и една трета от ангелите повеждат битка срещу Бога. Тази битка е предрешена и тя завършва с това, че падналите ангели и техният предводител падат на Земята според думите на свети пророк Исая. Или, с други думи казано, битката приключва, но не и войната, която се пренася на Земята и в която е включен и човекът като психосоматична ипостас.

Отчуждението, или коренът на войната, е процес, започнал в небесата и пренесен на Земята. В този процес се включва и човекът. Отчуждението от Бога и последвалото го воюване, а и изобщо войната, е имплицитно свързано с битието и пакибитието на човека – като че ли човекът е създаден да воюва. Виждаме, че и небесните същества – ангели и архангели – са описани като войни, в иконографията се изобразяват с атрибути на войната – мечове, брони и копия, каквито са например архангелите Михаил и Гавраил.

Макар в иконографията, която е слово на образа, да има също много различни смисли, значения и метафори, присъствието на атрибути на войната е недвусмислен белег за протичаща и предстояща битка между силите на поднебесната и Божиите войства. Изпадаме в езотиричен дуализъм, който „настоява“ за вечната битка между доброто и злото, което е несъстоятелно от християнска гледна точка. Категорично обаче извеждаме презумпцията, че конфликтите и войните в човешката цивилизация са своеобразно преекспониране на случилото се „горе“ – то се случва и ще се случи при завършека на пакибитието. Това е потвърждение на древния духовен принцип „Каквото е горе, това е долу“.

Няма друго живо същество на планетата Земята, което да е избило и унищожило повече себепобни от човека, т.е. дори погледнато в чисто биологичен аспект, войните са абсолютно необосновани, а още повече в библейски аспект, където всяко убийство е санкционирано с шестото слово от Декалога (Десетте Божии заповеди).

Войната и воюването са своеобразно „ехо“ от това, което се е случило и се случва в небесата, а именно битката и войната на Луцифер срещу Бога в резултат от неговото отчуждение от Бога.

Разбира се, не трябва да пропуснем факта, че много от посочените тук аргументи могат да бъдат разбрани само в светлината на Теорията на относителността на Айнщайн, която ясно показва, че времето, протичащо и протекло на Земята, тече много по-бавно и може да не и линейна величина. Казано по друг начин – нашето земно време не е Божието време. Това се потвърждава и от Второто послание на св. ап. Петър (3: 8).

Нашата галактика има спираловидна структура, при която в крайно разгънато състояние две точки в нея може да се окажат много по далеч една от друга, колкото и хипотетично тези пространствени точки при сгънато състояния на спиралата да са максимално близо, или в случая става дума за възможната пространствено-времева компресия.

Предвид казаното по-горе събитията, които описва пророк Исая, може да не са завършили и да протичат и в момента – хипотеза смела, но не и неаргументирана. Това също е в съзвучие на думите на Господ Иисус Христос, Който казва на учениците Си, че идва скоро. И ако Неговите думи, произнесени преди повече от 2000 години, са всъщност не 2000 години, а се окажат два дни според Божието време!? Божието време не е нашето земно време. Старозаветните писатели от Ветхия Завет са имали ясното съзнание, че Сътворението не е протекло за седем дни. Думата „ден“ в староеврейския език е времеви период с нефиксирана продължителност, а и разбирането на старозаветните хора за времето, в което са живели, е различно от нашето разбиране днес. Древните са осмисляли времето като спирала, в чиито център стои Бог.

Съвременното разбиране за историята и миналото като линеен процес затруднява осмислянето и разбирането на много от екзистенциалните въпроси, които си задаваме. Нашето земно време всъщност не е Божието време, както и времето, което протича в Галактиката ни и нашата Вселена, е различно от земното. Установено е, че една светлинна година представлява всъщност 164 000 земни години и колкото по-голяма е гравитацията, толкова по-бавно тече времето. Това е препъникамъкът, който пречи да разберем всъщност каква е нашата реалност.

Заключение

Господ Иисус Христос поставя акцент върху Своето учение за мира, който Той ни дава и който е нещо повече от невойна. Този мир е определено състояние на Духа в мир с Бога и човеците, „блажени миротворците, защото те ще видят Бога“, нима това не е е най-съкровеното желание на всеки вярващ? Крайната цел на нашето ходене по Бога е нашият теозис , чрез нашето преобразяване по образа на Бога ние ще бъдем подобни на Бога на Мира, Който казва: „Ето аз ви давам Моя мир, аз не давам, както светът дава“.

Войната, определена като социокултурно зло, има своите духовни корени. От тези корени на отчуждението от Бога са избуявали и избуяват през вековете хилядите кървави военни конфликти на Земята. Така желаният мир не може да бъде постигнат, човеците воюват и воюват помежду си. Ето защо войната като радикално зло ще бъде изкоренена оттам откъдето е започната, и мирът ще бъде постигнат едва при славното Второ пришествие на Господ Иисус Христос, защото тази война трябва да приключи в небесата и тогава ще бъде финализирана и на Земята.

Литература:

Бигович, Р. Църква и общество. С., 2003.

Мандзаридис, Г. Християнска етика. Том I–II, С., 2011–2013.

Милн, Б. Наръчник по систематично богословие. С., 1996.

Флоровски, Г. Християнство и култура. С., 2006.

Спасов, Св. Десет Божии заповеди, или десет Божии логоса. // Свет, 2022.

Спасов, Св. Oт Вавилонската кула до Homo kyberneticus. С,. 2020

Шмеман, Ал. Историческият път на Православието. С., 2009.

Шиваров, Н. Херменевтика на Стария Завет. С., 2009.

Тутеков, Св. Добродетелта заради истината. ВТ: Синтагма, 2009.

Еngelhardt, H. Tr. The Search for Global Marality: Bioethics, the Culture Wars, and Moral Diversity, Global Bioethics. Huston, 2006, pp. 18–49.

Еngelhardt, H. Tr. Christian Bioethics in a Post-Christian World: Facing the Challenges. // Christian Bioethics, 18(1), 93–114, 2012.

Kogler Fr. Herders Neues Biblel Lexikon, Ausburg, 2008.

Frankel, B. The Post-Industrial Utopians. Oxford, 1987.

Fukuyama, F. Our posthuman future: Consequences of the biotechnology revolution. New York: Farrar, Straus and Giroux, 2002.

Hughes, J. Contradictions from the Enlightenment Roots of Transhumanism. // Journal of Medicine and Philosophy, 35: 622–640, 2010.

Iltis, A. S. The Failed Search for the Neutral in the Secular: Public Bioethics in the Face of the Culture Wars. //Christian Bioethics, 15, 2009, pp. 220–233.

Machan, R. T. The pseudo-science of B. F. Skinner. New Rochelle, N.Y.: Arlington House Publishers. 1974, p. 89.

Macintyre, A., Hauerwas, S. Riasons: Changing Perespectives in Moral Philosophy. London, 1983.

*Картинка на корицата: Фрагмент от  Манасиевата хроника, 12 в., (Смъртта на цар Самуил)