За този, който се уповава на Бога, няма безизходни ситуации

Кипър от древност е наричан "остров на светии" благодарение на стотиците преподобни, мъченици и светители, които са се подвизавали тук. Тези хора са съхранили чистотата на вярата и силата на духа, отстоявали са своята национална свобода, борейки се с венецианци, турци и англичани, които са окупирали острова през неговата многовековна история. Традицията на християнските добродетели, осветена от евангелския Лазар Четиридневни, пръв епископ на Кипър след Христовото Възкресение, управлявал кипърската катедра повече от тридесет години, е жива и до днес. Много кипърци и днес си спомнят за забележителния старец Герман от манастира Ставровуни (1906 – 1982), неговата кротост и любов към хората.

Георги – това е неговото мирско име – се родил в кипърското село Авгора, в семейството на благочестиви родители – Николай и Маргарита Хаджигеоргис.

Като дете Георги прочел житието на преподобни Йоан Колибар (паметта му се празнува на 15 януари) и бил запленен от желанието да стане монах. На 16 години станал послушник в древния, прочут манастир Ставровуни (Кръстова гора) – най-строгия от кипърските манастири, в който се пази част от Светия Христов Кръст. В този манастир през ХІХ век били посяти светогорските традиции. Те били донесени тук от преподобни Дионисий (Христидис) (1816-1902).

В Ставровуни протича живота на старец Герман. На 24 години той е постриган за монах, а на 29 приема велика схима. През 1952 година е избран от братята за духовник на обителта. А след смъртта на старците Киприан (+ 1955) и Макарий (+1957), отец Герман става духовник на женските манастири “Свети Георги” и “Преображение Господне” в Каймакли, а по-късно и на обителите “Свети Мина”, “Света Богородица Сталангиотиса” и “Света Богородица “Животворящ източник”.

Старецът Герман имал дара да бъде духовник: чрез тайнствата Изповед и Свето Причастие той давал облекчение и лечение на многото хора, които идвали при него със своите скърби. Ценното в неговите наставления е това, че те са почерпени от дълбините на неговия аскетичен подвиг и пълния му отказ от самоугаждане. Те носят силата на неговото духовно познание, постигнато в подвига на непрестнното служение на ближните.

Из писмата на старец Герман Ставровунийски

• Този, който обича себе си без мяра винаги обижда своя ближен. Самолюбивият не може да бъде боголюбив.

• Този, който побеждава страстите, придобива по-силна вяра.

• Освен истинската вяра има псевдовяра. Истинската вяра се проявява във време на трудности. Псевдовярата процъфтява само във време на благополучие и увяхва в час на изпитание.

• Който не може да победи чревоугодието, покрай него става роб и на много други страсти.

• За този, който уповава на Бога, не съществуват безизходни ситуации.

• Да подражаваш на Христос означава преди всичко да подражаваш на Христовата любов към хората. Нека пожертваме плътската любов заради любовта към ближния.

• Ние, свещенослужителите, тези, които са облечени в расо, сме длъжни, доколкото е възможно, да бъдем “солта на земята” и “светлината на света”. Не само във вътрешния си духовен подвиг, а във всичките си външни прояви.

• Има любов от Бога и любов от дявола. Има гняв от Бога и гняв от дявола. Божията любов е тази, чиито корен е в Божиите заповеди. Когото жененият обича чужди жени, Божия ли е тази любов?! Божия ли е любовта на тези, които извържват содомските грехове?! Такава “любов” оскърбява Бога и ако не последва покаяние, неминуемо ще има наказание. Божият гняв е гняв против греха. Само против него. Дяволският гняв е гняв срещу ближните и … срещу враговете.

• Истинската любов е пронизана със жертвеност и самоотдаване. Тя е смирена. Този, който обича съгласно Божията воля, се отказва от своите желания, заради онзи, когото обича. Когато обичаш егоистично, просто не се интересуваш от Божиите заповеди, те “те дразнят”. И този, който не принася себе си в жертва другия, винаги иска този “друг” да се жертва за него.

• Любовта към врага има в себе си голяма мъдрост. Когато въздаваме добро срещу лошото се уподобяваме на Христос. И… Неговата благодат ни се дарява!

• На ближния си не трябва да обясняваш по какъв начин и колко го обичаш. Важно е да имаш любов към този човек вътре в себе си. Ако някой не те иска, отстрани се. Но никога не оставяй своята мисъл и моли Бога да помилва, да просвети, да прости и да остави без възмездие твоя неприятел. Трябва да направиш това.

• Когато правиш лошо на някого, просто го правиш на себе си. Ако правиш добро на врага си, вече си направил добро на себе си. Бог ще бъде с теб.

• Мълчанието, за което ме питате не се състои само в неговорене. То е мълчание на мислите. Ако твоя език мълчи, а помислите ти осъждат…какво е това? Ти можеш да говориш през целия ден и пак да си пребъдвал в мълчание – ако не си обсъждал хората, което и не ти е работа. Нали е ясно?!

• Болестите, които ти се изпращат от Божия промисъл лекуват душата от страсти, от зло и грехове. Приемай болестите като благодатно време за молитва и покаяние. Сега, когато се измъчваш от недъг, ти е трудно да грешиш. Ти не си способен да удовлетворяваш страстите, които те владееха, когато беше здрав. Гледай на тези изпитания като на “тясна врата и тесен път” (Мат. 7:14), които те водят във вечния живот. Слави Бога и Неговата любов, защото така ще откриеш пътя към вечността.

• Много напускат своите духовници и отиват при други, които “ги утешават по-добре”. Но трябва да бъдем внимателни: заедно с “добрите утешения” има и “лоши”. Понякога духовникът намалява пред каещия се тежестта на прегрешението или го допуска до Свето Причастие, без да забелязва, че той извършва много тежки грехове. Такова “утешение” може да удави и двамата – духовник и чедо.

• Като ваш духовен отец аз съм всекидневно заедно с вас. Не мислете, че съм ви забравил. Апостол Павел казва: “отсъствайки телом, присъствам духом” (1 Кор. 5:3)… Със своите мисли и молитви аз съм около вас, дори когато съм далеч, защото нося грижата за вас.

• Спасението на моите духовни чеда е мое спасение.

• Бягството не спасява от скърби. Където и да отидеш, ще срещнеш подобни изкушения. Опитай се да намериш решение на проблема вътре в себе си. Решението те очаква.

• Ако те обвиняват несправедиво, обидата няма да ти помогне. Тщеславният човек се разстройва в такива моменти. А този, който се спасява трябва да обикне пренебрежението от страна на другите. Пренебрежението ни дава смирение, а то ни пази от много изкушения – това не са само думи!

• Не трябва да познаваме монашетвото само от книгите. Нужен ни е собствен, труден личен опит.

• В монашеството трябва да се търси само истинското смирение.

По материали от руския православен интернет

Превод: Дария Захариева