Слова за духовна утеха от св. Порфирий Кавсокаливит

На днешния ден Църквата почита паметта на свети Порфирий Кавсокаливит ((1906-1991 г.). Представяме ви няколко благодатни поучения, думи за вечен живот на преподобния, изпълнени с топлота и утеха…

Откъсите са от румънските издания на книгите “Преподобни Порфирий Кавсокаливит – светостта през XXI век” на монах Патапий Кавсокаливит (изд. “Доксология”, Яш, 2015) и “Свети Порфирий – антология със съвети и напътствия” ( изд. “Благовещение”, Бакъу)…

 

“Причината поради която преподобният Порфирий доброволно се е подложил на всякакви лишения не е от ненавист към тленното тяло или към земния живот, а поради „изобилния живот”, който извира от любовта му към Христос, която любов работи в него и разгаря сърцето му. Затова и той казваше:

„Не усещах леност. Бях щастлив да се моля и когато съм изморен. Когато бях изморен, най-усилно търсех Господа. Повярвайте в това и ще разберете, че наистина е възможно. Това е нещо, което зависи от любовта. Това не означава просто да вършиш всичко бързо. Не е да се намираш на работа, да захващаш едно и да се връщаш към друго или да се опитваш да свършиш всичко наведнъж, да копаеш, напояваш, да носиш пръст и клони, да изкачваш планини и да носиш дърва за домашните работи. Просто благодарение на любовта ставаш неуморим. Тогава ще видиш как греховете си заминават! Всички те заспиват. Това е настина живот не от този свят, райски живот”.

* * *

Св. Порфирий казваше:

“Обичайте молитвата. Постоянно насочвайте мисълта си към Господа… За да не живеете в тъмнина, натиснете „ключа на лампата” посредством молитвата, за да дойде божествената светлина в душата ви. В дълбините на вашата същност ще засияе Христос… Когато мисълта на човека се подготвя за молитва, за една хилядна от секундата идва Божията благодат. Тогава човек се изпълва с тази благодат и вижда нещата с други очи.

Всичко се подрежда с помощта на молитвата. Но трябва да си изпълнен с любов, молитвата ти да излъчва топлина… Да не се тревожиш, да вложиш цялата си вяра в любовта и да вярваш, че Господ ще има грижата за теб. Когато се молиш, всичко става така, както трябва.

Не е от значение колко дълга е молитвата, а колко напрегнато и искрено се молиш. Може да се молите на Бога дори и само пет минути, но в тези пет минути Му отдайте цялата си любов и копнеж. Това означава, че молитвата трябва да бъде съзнателна, с концентрирана мисъл.

За да дойде Иисус в нас, когато Го призоваваме с “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, сърцето ни трябва да бъде чисто, да няма никакви спънки, да бъде освободено от омраза, егоизъм и всякаква лошотия.”

* * *

“Повечето хора казват: „Никой не ме иска, не ставам за нищо. Хората не ме разбират, никой не ме обича”. Ето това се дължи на егоизма. Когато се обърнеш към Господа, не искай нищо, не бъди надменен или капризен, а благодари на всички и за всичко. Обичай другите и се чувствай напълно доволен.”

* * *

“Няма нищо по-висше от покаянието. Това е тайната на Божията любов към човека. Това е съвършеното средство, с което човек може да се отърве от злото. Отиваме да се изповядаме и усещаме помирението ни с Господа, благословението влиза в нас, вината си отива. В православието няма затворени пътища, тъй като има духовник, който е благословен да ти даде опрощение. Но за да може душата да се покае, тя трябва първо да се събуди. Там, в рамките на това събуждане, става чудото на покаянието. Но тук нещата зависят от сърдечното намерение на човека. И въпреки това събуждането не зависи само от човека. Човекът не може да направи това съвсем сам. Господ се намесва. Тогава на помощ идва Божията благодат. Без нея човек не може да се покае. Божията любов прави всичко. Божията любов може да използва нещо – болест или друго нещо, зависи, за да доведе човека до покаяние. Ние трябва само да направим едно движение към Господа и от там нататък започва да идва благословението.

Изповядвайте се често. В покаянието човекът се доближава до Господа. Божията любов потича към човека. И никой и нищо не може да го лиши от тази любов.

* * *

Отец Порфирий, освен велика любов, имаше и голямо смирение. Веднъж ми каза:
‒ Ще те набия!
‒ Защо, отче? ‒ попитах аз.
‒ Защото говориш за мен, за моите дарове! Не искам да говориш за мен! Всичко ми е дадено от Бога, за да ми се смекчи сърцето и да стана по-добър човек … Дете мое, аз се страхувам от Деня на Страшния съд, когато ще кажа: „Господи, Господи, в Твое име пророкувах, в Твое име прогонвах демони”, и Господ ще ми отговори : „Махни се, не те познавам!”.

* * *

Отец Порфирий виждаше душите на починалите, като знаеше къде отиват и как отиват. След смъртта на отец Янис К., старецът видя отеца в рая, заобиколен от много светлина. След около тринайсет години от този свят си отиде и презвитерата на отец Янис ‒ Мария, а когато техният син А. попита отец Порфирий за родителите си, той му отговори:

‒ Те изпитват голяма радост! Виждам ги прегърнати, заедно се радват на мира в рая… | www.doxologia.ro

 

Превод: Сандра Керелезова

 

Коментари

коментара

Близки теми: