Хелоуин – сатанистки празник за милиони

От гледна точка на Православната църква Хелоуин е безусловно един сатанински ритуал. В сатанизма има тайни ритуали, в които участват само посветени, а има и профанни прояви за мнозинството, за милиони хора. И Хелоуин е тъкмо една от тях. Бих го нарекъл либерален, демократизиран вариант на сатанизма.

С какво е лош този тъй наречен празник? Когато хората навличат върху себе си разни маски — на удавници, мъртъвци, вещици — всичко това се отразява върху душата, лепи се по нея. И Божият закон казва: не трябва да си навличаме чужди образи. Защото има невидим свят, който се състои от светли и тъмни сили, от ангели и бесове, и ако човек навлича върху себе си демоничен образ, то той сам привлича тъмната сила и този допир до тъмния свят няма да му донесе нищо добро. И, напротив, ако човек ходи на църква, ако се кае, ако се моли, то той пуска в душата си светлата сила, която го пречиства. Това е един много прост закон. Просто повечето хора в духовното си невежество не приемат съществуването на невидимия свят.

Хелоуин стана популярен у нас след падането на комунизма. Рухна стената, а заедно с нея рухна и идеологията — добра или лоша, тя все пак бе някаква преграда срещу всичко, което след това започна да нахлува у нас. Процесът на популяризирането на Хелоуин започна като стихиен — самите хора, които преди това не бяха виждали нищо подобно, го приеха. Но впоследствие, струва ми се, с популяризирането на това събитие се заеха вече определени външни сили, и целта им беше напълно очевидна — да ни отслабят като държава, като нация, да ни разклатят.

Единствената сила, която стои днес на пътя на този поток, който се лее към нас от запад, е Православната църква. Църквата обяснява на хората, че всички тези неща, в това число и Хелоуин, са опасни игри, че те могат да доведат до лоши последици. Църквата говори за това навсякъде, където може: в училищата, във висшите учебни заведения, в младежките организации. Целта ни е да посеем семето в душите на хората, на младежта. И като всяко семе, то не може да порасне мигновено — нужно е време. И ако поне един от десетима души приеме онова, което казва Църквата днес, то това вече е добре, това означава, че този човек след време сам ще сее семето на духа и морала в душите на другите хора. И, разбира се, много важно е всички да помним: ако усилията на свещениците и Църквата бъдат неотклонни, то Господ винаги ще помага. Всяко наше добро усилие се оценява и умножава десетократно от Бога.

Как да се предпазим от въвличане в Хелоуин, когато за него на всяка крачка говорят медиите и интернет? Според мен съвсем без цензура няма да можем да минем. Защото ако изобщо няма никаква цензура, особено по отношение на киното и зрелищата, то ще рухне всичко: още утре ще започнат да ни командват извращенците. Говоря, разбира се, за разумна цензура, а не за тоталитарна система. Спомнете си Франция по времето на генерал Дьо Гол: Дьо Гол се грижеше да не се показва разврат, Холивуд да не господства във френското кино. Заслужава си този опит да се използва и у нас.

От друга страна, човекът се нуждае от възпитание. Той трябва да бъде възпитаван така, че вместо своеволие да има свобода в Христа. Що е истинска свобода? Свобода от греха, умение да забраниш на самия себе си онова, което е лошо. Тъкмо в тази самозабрана се кове истинската свобода на личността, докато своеволието превръща човека в роб на греха и злото.

Най-добре е да прекараме Хелоуин, молейки се — да прочетем молитвите, акатиста, ако сме църковни хора. Ако ли пък не сме, то добре ще е да изгледаме някой хубав, проверен от времето филм или да прочетем някоя хубава книга. С други думи, да се поставим в известна изолация спрямо този фалшив и мръсен ”празник”. Това също е умение: да се научим на самоизолация от лошото, да не гледаме лоши неща, да не слушаме лоши неща. Чрез нашите сетива в нас влизат различни образи и от нас зависи ще бъдат ли те гадни или добри.

Същото трябва да обясним и на детето: ако носиш кръстче, не ти трябват тези пъклени костюми. Трябва от най-ранна възраст да учим детето да се противопоставя на онова, което го заобикаля. И макар да не можем да игнорираме напълно заобикалящото, има предели на компромиса, има граници, които човек инстинктивно усеща — тази линия не трябва да се прекрачва. Трябва да се научим самите ние да усещаме тези граници и да научим на това нашите деца. Това е труд, сериозен духовен труд, който е труден за извършване, но необходим.

О. Александър Шумски е клирик на храма ”Св. Николай Мирликийски”, Москва

Източник: Русская планета