Какво се случи на Петдесетница
Деяния на светите апостоли, 2:1-42
Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях.
И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.
А в Иерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето.
Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор.
И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор?
Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити*, критяни и араби, – как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела?
Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това?
А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.
Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: Мъже иудеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; но това е реченото чрез пророк Иоиля:
"И ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват.
И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.
И тогава всеки, който призове името Господне, ще се спаси".
Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете, Него, по определената воля и предведение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте; но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.
Защото Давид казва за Него: "винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя. Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда. Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоя светия да види тление.
Ти ми си дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си".
Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и доднес.
А бидейки пророк и знаейки, че Бог му беше с клетва обещал от плода на чреслата му да въздигне по плът Христа и да Го постави на престола му, предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада, и плътта Му не видя тление.
Тогова Иисуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели.
И така, Той, след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате.
Защото Давид не възлезе на небесата; но сам говори: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.
Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя?
А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.
И с много други думи свидетелствуваше и ги приканваше, думайки: спасявайте се от тоя опак род.
И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души. И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите.
* Езичници, приели иудейска вяра.
