Чудо на Света Гора
Веднъж един човек решил да отиде на посещение на Света Гора. На посещение, а не на поклонение! Планирал да остане на Атон шест дни, но щом се запознал отблизо с монашеския живот на светогорските монаси, единственото му желание било да се върне колкото може по-скоро в “цивилизацията”, както самият той дръзко заявявал.
Вечерта нашият приятел присъствал на всенощно бдение, което продължило 12 часа. Веднага след това легнал да спи, но се събудил от клепалото, което в 16 часа приканвало всички на вечерна служба. Събудил се и едвам се добрал до храма на манастира, където искал или не, но поне телом бил на вечернята. Казвам телом, понеже единственото нещо, което си мислел през цялото време, било, кога ще се отърве от това място, за да се върне отново в леглото. Тази мисъл постоянно му се въртяла в главата.
Накрая Вечернята свършила, но хората не си тръгнали, тъй като изчаквали да се поклонят на мощите на светците, които се пазели в манастира. Тъй като бил заедно с другите и той се наредил за поклонението. Както разказваше по-късно, вече му бил намерил колая, понеже и в другите манастири не правил нищо друго, освен да целува мъртви кокали, които нито топлина, нито пулс имали, нито пък миро излизало от тях, въпреки разказите на светогорските отци.
Поклонил се и тъкмо се канел да излезе от храма, въпреки че другите християни останали вътре, чул слабия глас на отеца, който попитал: “Чеда мои, моля ви в името на сладкия ни Иисус, кажете ми кой от вас не усети божественото благоухание на светите мощи, което те издават?”. Нашият посетител изненадан замръзнал на входа на храма. Не бил чувал този въпрос в никой от манастирите. Веднага се върнал, застанал пред отеца и с предизвикателен тон казал: “Аз!”.
Тогава отецът отишъл пред светите мощи и със сладък глас започнал да пее тропара на свети Димитър Мироточиви. Лицето му, жълто от провежданата химиотерапия, започнало да свети толкова силно, че на края не могло да се гледа. Нашият познат се изплашил от видяното и едва тогава осъзнал, че в същия момент светите мощи започнали да благоухаят толкова силно и сладко, че човек не се насищал да диша. След малко лицето на свещеника спряло да свети, но божественият аромат от мощите бил толкова силен, че излязъл извън храма и се разпрострял из целия манастир, включително и в трапезарията и в стаите на поклонниците. Всички, които се съмнявали в мощите започнали да плачат като малки деца и казвали, че преди това, поради своите грехове не могли да усетят благоуханието.
През нощта никой не можал да заспи. На другия ден тръгнали за манастира “Ивирон”. Благоуханието обаче ги следвало до половината път. Моят познат за втори път си променил мнението и решил да остане на Света Гора и да завърши поклонението. Вече не го наричал посещение или екскурзия, а поклонение. Когато се прибрал след три дни у дома си, жена му взела дрехите му, за да ги изпере. Тогава усетила, че и дрехите му все още благоухаели с този божествен аромат.
Тези неща се случили в манастира “Ставроникита” на Света Гора, на 5. септември 1997 година. Този човек, е мой чичо, братовчед на майка ми и ми разказа тази история днес, през четиридесетницата. Връщането към вярата на него и неговата жена беше много решително. Монахът, отец Нектарий, тогава бил болен и според лекарите дните му били преброени. Последният път, когато чичо ми отиде на Света Гора преди няколко месеца и посети “Ставроникита”, се видял и с отеца. Отец Нектарий живее с рака, който се разпрострял из цялото му тяло. Той е зъболекар и държи лечебница на Света Гора, като по този начин служи на всички, доколкото здравето му позволява.
Историята която ви разказах, предварително я бях чел в Интернет, като съвпадаше с най-малки подробности, описана от някакъв друг свидетел на чудото, който по същото време се намирал в манастира. Вълнението ми беше голямо, когато я чух от чичо ми и затова реших да я споделя с вас.
