Две от чудесата на св. Димитър Солунски
На празника в чест на св. Димитър Мироточиви ви представяме две кратки истории за чудотворно изцеление, свързани със застъпничеството на светеца войн. Разказите са от книгата „Нашите светии“ на Солунската света митрополия. Първата история датира от времето на управлението на император Галерий, вероятно скоро след мъченическата смърт на св. Димитър, а другата е съвременна, от началото на третото хилядолетие.
И нека, без значение от историческото време и географското място, винаги да отправяме своя молитвен глас към св. Димитър: „…не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме, като се надяваме силно на твоето застъпничество!“ (Из канона на светеца)
Префектът на Илирия Мариан, който живеел в Солун, страдал от парализа на цялото тяло. Заболяването му било толкова тежко, че не му било възможно дори да се храни сам, без чужда помощ.
Един ден властникът получил видение: явил му се св. Димитър Мироточиви, който му казал да има вяра в Божия промисъл и че всяка болест, която Бог е допуснал да сполети човека, е в полза на онзи, който страда от нея. Светецът уверил Мариан, че той ще получи изцеление. „Но ела в моя дом и там ще видиш славата Божия, която ще ти бъде засвидетелствана чрез мене“, казал накрая св. Димитър.
След това видение префектът бил изпълнен с вяра и заръчал на двама от слугите си да го пренесат на ръце до солунския храм на св. Димитър. За момент те оставили своя господар на пода на храма, преди да го вдигнат наново, за да го преместят на меката постелка, която донесли. Тогава Мариан отново получил видение, пред него отново се появил св. Димитър и му казал: „Христос ще ти даде сили, Нашият Господ, Който вдига падналите“. Миг по-късно префектът със сълзи в очите сам се вдигнал на крака. Успял сам да се премести на постелката и поискал от своите слуги да му донесат обувки, с които да се обуе. След това той станал сам и отишъл да се поклони пред мощите на светеца.
Префектът се завърнал вкъщи пеша, на собствен ход, взел дарове (злато и сребро), които раздал на бедните жители на града, в знак на благодарност за чудотворното си изцеление.
* * *
Веднъж в църквата на светеца в Солун дошла една измъчена майка заедно с 8-годишната си дъщеричка. Детето имало сериозен проблем – от известно време не виждало с лявото си око. И двете дълго се молили на св. Димитър за изцеление. Свещеникът прочел канона на светеца и молитва за изцеление на детето. Двете си тръгнали от църквата с успокоени души, като си взели и по едно памуче, стояло до мощите на светеца.
Три дни по-късно майката, както всеки делничен ден, изпращала дъщеря си до училищния автобус. Момиченцето се качило в автобуса, както обикновено оставило чантата си на пода, и за кой ли път си затворило здравото око, за да пробва дали вижда нещо с болното. И тогава се чул радостен възглас – „Виждам!“, извикало детето и подскачало от радост.
Шофьорът веднага спрял автобуса и повикал майката на детето, която все още гледала след автобуса, за да сподели с детето си това велико благословение и чудо, извършено от св. Димитър.
По-късно, още в същия ден, цялото семейство, силно развълнувано, отишло в църквата на светеца, за да изрази голямата си благодарност и почит към него – св. Димитър Чудотвореца и Лечителя. I www.doxologia.ro
Снимка: Мария Бурла
Превод: Сандра Керелезова
