Живият и днес св. Иван Рилски



Sveti Ioan RilskiВеднъж пътувах от Рилския монастир за София. В купето, дето бях седнал, имаше много и разнообразни пътници: срещу мене седеше една студентка по химия, до нея някакъв търговец, по-нататък един военен, до мен един адвокат, край него няколко жени, а в дъното – един простичко облечен селянин.

Поведе се разговор.

– Отче, откъде идете?

– От Рилския монастир – рекох.

– Колко е хубава природата в Рилския монастир! – се обади студентката по химия.

– Да, действително очарователна природа, – съгласих се аз. – Но знаете ли, че най-ценното там е не природата, а светинята – Рилският монастир и мощите на св. Иван Рилски, които и до днес вършат чудеса?

– Ха, чудеса! – възрази студентката по химия. – Нима може днес да се говори за чудеса? Та нали науката е доказала, че няма чудеса! Само простите хора, които не знаят как да си обяснят някои явления, вярват в чудесата.

Наоколо пътниците слушаха с голяма внимание нашия разговор.

Аз обясних, че никоя наука не е опровергала чудесата, че има отделни учени, които не вярват в чудеса, но тяхното лично мнение не е задължително за никого, тъй като има много повече и по-велики учени, които дълбоко вярват в Бога и в чудесата. И после взех да разправям конкретни чудесни събития на внезапни изцеления в Рилския монастир пред мощите на св. Ивана.

Всички слушаха и някак недоверчиво клатеха глава. А студентката по химия се опитваше всеки отделен случай на чудесно излекуване да обясни по научен начин, като отхвърли чудото. Тогава рекох:

– Е, щом в нищо не вярвате, опитайте се да ми обясните по научен път например следното чудо: през 1925 г. в монастирската гора на Бричебор избухнал пожар. Това било през август, когато времето в монастира обикновено е толкова горещо, че напечените от слънцето смолисти борове приличат на барут, който чака само една искра огън, за да пламне. Небето в деня на пожара, по свидетелството на очевидците-монаси, било съвсем безоблачно. Духал само един лек ветрец, който за беда разнасял все по-далеч и по-далеч огнената стихия. В кратко време пламнала цялата гора. Пожарът обхванал една огромна площ от няколко стотици декари. Бричебор е много стръмен. Разпалените главни взели да падат надолу и да приближават огъня към монастира.

Дебелите каменни стени започнали да се напичат от насрещните пламъци. Дим като огромен облак се дигнал високо в небесата. Поклонниците, които по това време се случили в монастира, се уплашили и бързо взели да го напущат. Монасите в отчаяние се лутали насам натам и не знаели какво да предприемат. Игуменът бързо позвънил по телефона и поискал помощ от Дупница и Самоков. Обещано било да се пратят веднага военни и трудови части. Но, докато те дойдат, пожарът все повече и повече се усилвал. Грамадни огнени езици ближели незапалените още дървета и огнената ламя бързо глътвала и тях. Що да се прави? Отникъде помощ!

Rilskiat ChudotvoretsНай-сетне някои монаси се досетили: „Да извадим чудотворната икона на Св. Богородица Осеновица, да направим мобелем за дъжд! Да се помолим и на св. Ивана! Дано стане чудо!“

Наистина, извадили на двора пред църквата чудотворната икона на Св. Богородица, подарена на монастира според преданието от гръцкия император Мануил Комнин през ХII век. Насъбрали се монасите около нея и започнали да се молят тъй, както човек може да се моли само в крайна нужда. Не минал и половин час и ето – задал се един облак откъм с. Рила, надвесил се над Бричебор и взел да расте все повече и повече. Още молитвата не била заглъхнала в устатата на монасите и едър проливен дъжд се излял над монастира и над пожара. За един час огънят бил потушен. Разбира се, няколко дни след това все още димели главните и пъновете, но пламъкът вече не се разпространявал. Най-удивителното в случая, както разказват очевидците, било това, че докато реки от дъжд се изливали над Бричебор, никакъв валеж нямало над Царев връх, над Еленин връх и над Рупите. Дъждът паднал само там, дето е бил крайно необходим.

– Какво ще кажете за това чудо? – се обърнах аз към студентката по химия. – Как ще го обясним по научен път?

– Защо да допуснем непременно, че тук има чудо? – възрази тя. Ако знаем всички обстоятелства подробно и всички научни закони, ще видим, че всичко става по естествен път.

Аз виждах, че нямах успех с моите разкази за чудеса сред тая маловерна публика и млъкнах.

В това време се доближи до мене просто облеченият селянин, който седеше в дъното на купето и каза:

– Отче, има чудеса! Аз сам съм се уверил в това! Ти разправяш каквото си чул от другите. Позволи на мене аз да разкажа какво съм преживял в Рилския монастир. Очите на всички в купето се обърнаха към селянина. Разговорът взе да става много интересен. Селянинът започна:

– Аз съм от самоковските села. Женен съм. Доби ми се момченце. Стана 3-годишно. Растеше си, ядеше, говореше като всички деца. Но не можеше да ходи. Кой знае, каква беше тая негова болест. Крачката му бяха като от гума. Не можеше да стъпи на тях. Все на креватчето лежеше. Туряхме му възглавнички да се подпира на тях, защото като разслабено, не можеше и да седи. При какви ли не лекари съм го водил. Какви ли не лекарства съм му давал. Нищо не помагаше. Аз си мислех, че моето дете ще остане за цял живот инвалид. Като баща съм пожелавал, срам ме е да го кажа, но ще ви го изповядам, за да видите до какво отчаяние съм стигал – пожелавал съм да свърши някак моето дете, за да не се мъчи цял живот.

Когато бях се напълно отчаял, идва веднъж при мене един мой близък и ми казва:

– Защо не го заведете на Рилския монастир? Св. Иван ще го излекува. Той на мен тъй и тъй помогна. И на съседите ни помогна. Питайте ги!

Запали се у мен вярата и аз рекох на жената:

– Да идем в Рилския монастир.

Стегнахме колата и потеглихме. На връх Великден стигнахме в монастира. Всички богомолци стояха в църква със запалени свещи. Калугерите тъй хубаво пееха, като че не бяха хора, а ангели. Аз поставих детето в една черга между възглавнички до ковчега с мощите на св. Ивана и му рекох:

– Тук ще стоиш и няма да плачеш. Ние с майка ти ще бъдем покрай тебе. Ако някой те попита: „Какво правиш тук?“, ще му кажеш: „Татко ми рече да стоя при тоя дядо!“. И аз му посочих с пръст към мощите на св. Ивана. „Тук е, рекох му, св. Иван Рилски“.

Детето стоя цялото време мирно. Нито веднъж не заплака. Службата свърши. Богомолците се разотидоха. И монасите си излязоха от църква. Остана един, дето гаси свещите. Аз стоях настрана и чаках да видя какво ще стане. Жената плачеше в един трон, виждайки, че и тук помощ няма.

По едно време детето протегна ръчички и се хвана за покривката, която се спуща над ковчега с мощите на св. Ивана. Поопита се да се вдигне, но безсилно падна на възглавничките. Жената още по-силно взе да плаче и да се моли. А детето пак се хвана за покривката и изведнъж за първи път в живота си се изправи на крака, олюля се като да падне, но се задържа, опряно на ковчега на св. Ивана. Майка му, щом видя това, обезумяла от радост, се спусна към него:

– Чедо, какво стана! – и го прегърна, обляна в сълзи.

– Чакай, чакай! – рече монахът, който гасеше свещите. – Св. Иван го изцери!

И го хвана за едната ръчичка, като другата подаде на мене. Ние го поведохме по гладкия мраморен под на църквата. Детето проходи. От тоя ден то заякна и вече не легна. Оттогава минаха няколко години. Сега то е овчарче и тича подир овцете.

Тъй завърши разказа си простият селянин. Всички в купето наведоха глава и се замислиха, дали наистина няма някаква свръхземна сила., която помага на вярващите…

* * *

Такива случаи на чудотворство има безчислено много. Идете в Рилския монастир. Вслушайте се в разказите на поклонниците! И вие ще чуете много трогателни случаи на небесна помощ, оказана от светия отшелник на благочестивите вярващи люде.

Жив е свети Иван Рилски! Той и днес чудотвори там, дето намира вяра. Нека не се поддаваме на внушенията на ония, които отричат чудесата. Дълбоко да вярваме! Ние сме честити, че имаме като българи такъв небесен покровител. Нека през тая юбилейна* негова година благоговейно почетем паметта му, като от сърце му се помолим:

О, предивни отче Йоане, Рилски чудотворче, бърз помощник в бедите, закрилник в нещастията и утешител в скърбите! Чуй нас, смирените и грешни твои чада, люто страдащи от множество напасти в днешните лукави дни. Изпроси от Господа Иисуса Христа прошка на греховете ни и ни дарувай сърдечно съкрушение и дух смирен. Вдъхни у всички нас любов към Христа и Неговата православна Църква – да пазим чиста и непорочна светата православна вяра, да следваме във всичко спасителната Божия воля, та да се удостоим да бъдем истински Божии чеда. Бди над нашето мило отечество, пази ни от войни и междуособици, и ни помогни да живеем в мир, благочестиво и богоугодно, и да достигнем с твоята помощ крайната цел на всеки християнски живот – безбурното пристанище на вечното спасение. Амин.

 


* Публикувано в сп. „Православен мисионер“ през 1946 г. по повод 100 години от успението на Рилския светец.

 

Откъс от книгата на архим. Серафим (Алексиев) „Свети Иван Рилски и значението му за българския народ”

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...