Архонт и Патриарх

Аз съм далеч от мисълта да оспорвам личното достойнство на господин Слави Бинев и важността на неговата дейност за нашата икономика. Но съм готов да споря с църковния клир относно начина, по който сериозни явления в християнския живот се третират от представители на православието у нас. Тук ще напомня, че при погребението на един представител на модерния бизнес у нас се затвори столичен храм, което не се е случвало от времето на комунизма. Тук ще припомня, че водачи на комунистическата партия влязоха безпрепятствено в храма след 10.11.1989 година. Ще добавя, че при погребението на най-великия ни оперен певец – Борис Христов – храмът също беше затоворен за обикновени поклонници, но не и за властимащите.
Наскоро по повод насилието в училищата Синодът се срещна с интелектуалци, чиято заслуга към християнството у нас е въпросителна. Тази избирателност на клира относно удостояването с висше църковно внимание е плашеща за верните християни, които нямат постове в политическите и бизнес среди и които днес изнемогват материално, защото по думите на Христос не са от този свят. Ще добавя също така , че Синодът не отваря дума за незаконното изнасяне на култови християнски ценности от България, но не забравя да напомни за имотите си, сякаш материята може да възроди духа. Сигурен съм, че сред миряните има хора, които заслужават не по-малко от господин Слави Бинев титлата “архонт”, но поради политическата и икономическата им незначителност тази титла не им се дава. Те са верни по собствено убеждение и следователно църковното ръководство може да разчита на горещата им вяра в Бога без да ги подкрепя в техния път. Освен цитираните факти има и други, от които може да се направи извода, че Църквата в България от Христолюбива и човеколюбива народна общност се превръща все повече в интернационална мистико-ритуална организация с преки социално-икономически интереси. Тази религиозна девалвация на мистичното Христово Тяло практически отваря път на други изповедания, чиято активна дейност акцентира повече от БПЦ върху грижата за ближния и пряката евангелска проповед. Факт е, че днешният католически папа Бенедикт ХVІ е световен философ, докато нашият патриарх е дълголетник.
Един храмов певец преди време ми беше казал да не повдигам въпроса за състоянието на църковните имоти, защото може да бъда убит. Аз не знам от какво той се е притеснил, но очевидно икономическата дейност на клира се нуждае от публично осветление за доброто на вярата и на нацията. Затова предлагам, съобразно спецификата на отношенията Държава-Църква в България, състоянието на църковните имоти да се провери из основи от нарочно държавно лице, което да обяви резултата от своята проверка. Така ще се видят на светло отношенията между цивилните лица и клира и ще се разбере системата на оценка при възнагражденията, които Църквата раздава в модерността. Правилото в православието гласи, че когато нещата с религията не вървят, се сменя попа, а не вярата. Другият път е протестантството, чиито представители са направили Реформацията, която е хвърлила в религиозни войни Европа през ХVІ век. Бидейки в Европа, ние нямаме нужда от религиозни сътресения, но както е тръгнало, скоро може да си имаме религиозен проблем на християнска основа.
Факт е, че днес в България предимно миряните правят лицето на православието чрез своята безкористна дейност. Православието има подкрепата на цялото общество, затова това общество има правото да знае какво става с традиционното канонично изповядване на тази религия и с нейните характерни ценности. С ломотене пред олтара и със старинни селски обичаи съвременно православие не може да се осъществи. Защото либералните параметри на демократичното ни развитие лесно могат да подтикнат някои от нас да си сменят праотческата вяра, когато не виждат милостта и справедливостта в делата на църковното ръководство. Потенциалната Реформация у нас, която засега се изявява чрез засилената дейност на врачки и гадатели, ще превърне безличното поведение на клира в национално предателство в сравнение с историческите заслуги, които наистина има православната Църква у нас.
А иначе награждаването с вечни религиозни титли ще стане едва след Страшния съд. Дотогава всичко е временно и тленно.
Няколко коментара, ако позволите:
Относно богослужението при закрити врати – доколкото познавам православието, такива неща нямат нищо общо с него. Това е по-лошо, отколкото някои си мислят. Не по-малко лошо от архондисването на Бинев. Подочул съм тук-там, че се ограничават само еретици и иноверци (но само ако лично са разпознати като такива!), оглашени – по време на литургията те би трябвало да бъдат поканени да излязат след четенето на Св. Писание и освен това всички, които след „Дверите, дверите!“ искат да преминават през вратата, по-добре да се откажат. Но да не се дава първоначален достъп на никакви хора до храма по време на кое да е богослужение, освен за неколцина „избрани“- това не е православие. Тук изразът „интернационална мистико-ритуална организация с преки социално-икономически интереси“ може да се замести с друг, по-кратък.
Недоволството на Стефан Чурешки е справедливо. Но мерките, които предлага не са православно-църковни, а светски и следователно, неприемливи. Това, което би трябвало да се направи е, по скромното ми мнение, да се свика църковно-народен събор. При това да се внимава това да стане така, че да не се допуснат спекулации и да има максимална активност на всички православни християни. Не държавата, а Църквата трябва да си направи ревизия, с всички последствия. Но Църквата не е само клира! А какво е състоянието на духовността на миряните? Христос може би ще чака дотогава, докато узреем и сме готови. В последна сметка всичко е в Неговите ръце.
Dobro predlojenie,Darjavata da revizira Carkovnite imoti kakto v Balgaria,taka i izvan st ranata ni.Dano togava se iznesat na iave dalave rite na nesmeniaemite civilni slujiteli na sv.Sinod.
И ще дадете на хора, които познаваме много добре – всички ги познавате до болка и то отдавна – хора, самите те като Бинев и техните „държавни“, т.е. политически марионетки – с мръсните си ръце да ни „подреждат къщата“?! Добра идея!… Колко ли трябва да презира човек духовенството и колко ли низко трябва да е мнението му за състоянието на Църквата, за да предложи такова нещо! Предполагам, че и Чурешки не е обмислил добре какво точно предлага.
Е, имате право да го желаете, но аз лично ще моля Бога да не го допуска. Поздрави, и леки пости!
Цитат: „Потенциалната Реформация у нас, която засега се изявява чрез засилената дейност на врачки и гадатели…“
Не е точно така. Врачките и гадателите не са организирани и досега не са постигнали особени успехи. Но виж, разните съмнително-православни фондации и парацърковните организации, които се стремят да избутат Църквата от всички други дейности, освен, собствено, от богослужението – те могат и да успеят! Ще се организират още по-добре и ще насочат големите потоци пари от чужбина, които и досега се наливаха в нашата страна с „неясни“ цели и се харчеха по „неясен“ начин (а пък уж Църквата била мълчала и криела делата с!)… Ще ги насочат накъдето си искат, по схемата „което не става с пари, става с МНОГО пари“. И може и да реформират нещо… Какво и как – не дай, Боже, да сме живи да го видим!
Vladislav,izvinete,no da se revizirat delata na civilnite slujiteli v sv.Sinod po nikakav na4in ne ozna4ava prezirane ili nizko mnenie za sastoianieto na Carkvata ni!Naprotiv edva togava pone 4ast ot hulite sre6u duhovenstvoto ni 6e ponamalee.
а бе стига с тая държава неразбирате ли че тя е като мащеха за църквата
държавата това държавата онова държавата да разрешава проблема с разкола държавата да плаща на свещениците държавата да въвежда вероучение ами като всичко прави държавата защо ни е църквата тогава