Вечната сянка на Сталин
През 1953 г. баща ми беше офицер и беше задължен служебно да се абонира за списание “Български воин”. Тук за първи път видях репродукции на икони, защото в редакцията се беше приютил като художник-оформител не друг, а дълбоко религиозният Илия Бешков. От мартенския брой на списанието, обрамчен с черен кант, вееше мрачно настроение. По страниците се виждаха снимки на войници, навели глави и ронещи сълзи. Беше умрял Бащата на прогресивното човечество – Сталин.
И досега се разправят легенди за масовата истерия около погребението на онзи, без който мнозина в СССР не можеха да си представят живота и неговия ход.
Днес сталинизмът отдавна не е мода. Развенчан още от Хрушчов, той се крепи като овехтяла идеология в някои диктатури на третия свят. Негови поклонници има и в Шумен. Те се познават по мазните каскети, кожените палта и навъсените погледи, които хвърлят към по-ярко облечените жени и луксозните магазини. Напоследък се събират на групички и спорят оживено с термини и изрази като “избори”, “партията”, “само да дойдем на власт”. Тези хора на все по-преклонна възраст отказват да приемат, че светът и собствената им партия са се променили. В глобалното село, в което се превръща земята, няма място за единствена идеология, изолация, командно-административна икономика. Това е прозрял дори такъв функционер на бившия комунистически режим като Огнян Дойнов, чийто спомени разкриват неговата еволюция.
Издадените наскоро мемоари на княз Юсупов свидетелстват за пълния провал на руската монархия да спечели война или да ръководи страната в началото на ХХ в. Страната на практика се управлява от окултния сектант и извратен тип Григорий Распутин. Болшевиките, които наброяват едва 30 000 души, успяват да се възползват от хаоса и да вземат властта, която задържат с насилие в продължение на 74 години. Но кой е Сталин? Син на пропил се грузински обущар и набожна майка, той влиза в семинарията, за да се подготви за свещеник. Тук е привлечен в нелегален революционен кръжок и напуска, без да завърши. Сталин няма нито образование, нито подготовка за изключителната роля, която изиграва на историческата сцена. Въпреки лъжите на учебниците, октомврийската революция е организирана от Троцки, а не от Сталин. Около Сталин е създадена митология, която го обожествява. Постепенно той се превръща в сатрап, болен от мания за власт. По негово нареждане трупът на Ленин е балсамиран и почитан като “червени мощи”. Партийната религия заменя православната и милиони руснаци повярват, че царството Божие може да бъде построено на земята.
Цената се оказва жестока. Солженицин изчислява, че ако не беше болшевишката епоха, населението на Русия щеше да бъде по-голямо със 100 милиона души. Но сталинизмът има и друга страна. Неговият тоталитарен модел беше възприет от италианския фашизъм и немския нацизъм.
Предизвиканата от тях Втората световна война донесе на човечеството над 70 милиона жертви и големи разрушения. Войната предизвика преразпределение на зоните на влияние, при което за съжаление България се оказа в чертите на сталинския блок. За последиците е излишно да говорим. Всички ние продължаваме да ги плащаме и ще минат поколения, докато животът у нас се нормализира като този в западните страни.
Затова носталгията по “силната ръка” е не само илюзорна, но и опасна. Това стана ясно при последните избори у нас, когато мнозина гласуваха за поредния спасител с наивната надежда да видят в него нов Сталин. Все по-засилващият се хаос в България доказва, че трябва да се опрем на българските и световните демократични традиции, а не на насилствени утопии и тези, които се опитват да ги осъществят.
Авторът не обръща внимание на интересния факт, че Сталин е семинарист, и че на младини е искал искрено да стане свещеник (признава го години по-късно в разговори със съратниците си). Уви, за наш срам, най-жестокият тиранин на ХХ век се появи от православна среда.
…
Не е вярно, че в годините преди болшевишкия преврат Русия е съсипана и неспособна за нищо страна. Това е тъкмо тезата на комунистите, която авторът повтаря с безкритичен наивитет. Годините преди първата световна война са време на икономически и културен подем на империята. Точно по това време самодържавието се преобразува в парламентарна монархия и действат някои от най-големите руски творци във всички области на изкуството и философията (т.нар. религиозно-философски ренесанс). Познати са големите държавници на епохата като Вите и Столипин. Ролята на Распутин не трябва да се преувеличава до безкрайност, а мемоарите на самовлюбения самохвалко Юсупов изобщо не са сериозен исторически извор.
Преди доста време – в началото на прехода, по телевизията беше излъчен забележителен руски документален филм. Заглавието му беше „[b]Русия, която изгубихме“[/b]. Тогава в телевизията имаше още комунистически кадри и , според мен, и по тази причина филмът беше показан много късно – след 22.30 часа.
На комунистическите мекерета не им изнасяше да се гледа филма от много хора, защото [b]той показваше със статистически и други факти[/b], че животът на работниците и селяните в Русия, преди Първата световна война [b]не е бил никак лош![/b] Напротив – имало е някаква не малка степен на относително благоденствие!….Имало е, разбира се и аутсайдери, лумпен пролетариат и т.н., но нима у нас сега ги няма циганите от блок № 20 в Ямбол ( от предаването на Карбовски)!?…Негативното, за което са писали разните известни писатели, е било повече изключение….
Страната е била и в икономически и обществен подем, да не казвам, чак, разцвет!..Но – идва войната и след това – революцията! ..
Наскоро един старостилец ми каза, че истината, правдата, обществената милост и достойно признание за знанията и труда на българите никога няма да дойдат на Земята. Интересно помислих си, защо е тогава Църквата, чийто глава е Христос, Който според старостилците е единствената представа и понятие за истината и Който би следвало да накара Църквата да бъде онова крепило на божествената правда, милост и справедливост, което да ни даде понятие за Божието царство тук на Земята? Очевидно е че комуникацията между Главата и тялото има проблеми днес, и остава историята, когато БГ Църквата е давала доказателства, че е Богочовешки организъм. Комунистите виждат себе си като избрани от закономерностите на хода на историята и като такива предопределени да построят по-добро, по-честно и по-справедливо общество. Те цитират много от недостойнствата на християните, както казва и Бердяев и задават въпроса защо човек трябва да страда на Земята, както го принуждава руското старостилно православие.