Воюващата Църква



Може да харесате още...

12 Отговори

  1. Ф.Николов каза:

    Воюващият елемент не се носи от християнството, а от германската („варварска”) воинска непреклонност, която се използва от църквата за собствени мисионерски цели. В западното християнство, за разлика от православието има много по-малък синтез между местните „езически” вярвания и самото християнство, много структурно важни за изграждането на обществото ценности съществуват съвместно с „новите” християнски, а не са подчинени еднозначно на него. Именно „освещаването на оръжието” е допунатият от християнството на запад компромис с местните вярвания, връзката между клетвата пред евангелието и пред меча едновременно. Голяма недомислица е да се твърди, че християнството „освещава” целите и спомага за рафинирането на варварската воинска жестокост; то просто се е съобразявало с позицята на по-силния и е гледало по-обиколни пътища да се наложи. Всчки местни традиции се превеждат на „поносим“ християнски език, който да не отблъсква жертвите на мисионерските християнски набези.

  2. Ф.Николов каза:

    Изобщо, навсякъде, където авторът говори за „християнския запад” (до 16 и дори 17 в.) трябва да се разбира сложния синтез между поместната варварско-германска традиция обеднена с остатъците от Римската империя в една своеобразна аристократична култура, признаваща, но не изповядваща „духа“ на евангелието „равенсвото и братството”. Християнството побеждава едва когато се справя с доминиращия аристократичен принцип и предава властта на масите (еманципирайки ги), чиито краен продукт са всички масови идеологии от 18 в. насам. При това не знам защо не се отчита като структурно важно за доминацията на западното „християнство”, че самото папство е изградено на светско-аристократичен принцип, сякаш това не предопределя съществени различия в общественото устройство. В този смисъл православието е много по-вярно на евангелския дух, много по-народно, много по-изравняващо, масово, подготвящо комунизма и поддържащо всякакъв вид държавна тирания.

  3. Ф.Николов каза:

    На запад воинското разделение между общество и воини (свободни хора), по-късно развито от църквата в относително поносимия за нея рицарски идеал се носи не от някаква догматична християнска постановка, а точно от воинската, германска по своя психологически корен автономия, разбирана не само като начин за осъществяване на политическа доминация, но и като израз на качествено съдържание на човека. Именно тази автономия (нищо че думата е гръцка) e в основата на качественото личностно признание, в неговото право човешкото различие спрямо конкретния човешки потенциал, [u]способността спрямо силата си да налагаш и закона си е истинкото признание на личността[/u], а не в абстрактно изгражданата по призива „всички сме равни пред бога” християнска „личност”- средната обществена полезност, катализатора на всички загробващи човешкото качество обществени процеси имаща за цел преди всичко да не се вреди на повечето хора, да се обожествява човека „изобщо“, да се денатурализират качествата му.

  4. о. Павел каза:

    […] Няма нищо агресивно в наименованието „Воинстваща Църква“. Древните християни са духовни воини, а средновековните – телесни воини при кръстоносните походи и конкистата, когато Западната църква става параван за чисто грабителски и нехристиянски цели.

    Ганди е повлиян от Толстой, но да се твърди, че двамата – единият езичник, а другият еретик – възраждат учението на Христос, означава неразбиране на проблема.

  5. Люси каза:

    О.Павел, чел ли си тая история чувал ли си за такьв чудотворец в сьрцето на Мюнхен? От толкова години сме тук и да не чуем от никой свещеник за това чудо.
    http://www.irkutsk.orthodoxy.ru/monitor.php?ID=2351

  6. М. Глишев каза:

    Г-н Филипов, произходът на воинското поведение у християните не е германски, както казвате. В източните градове (като Александрия или Антиохия), където хрестияните се превръщат в агресивно градско мнозинство още в IV-V в., няма германски елемент. Патосът на мъченичеството в раннохристиянската литература също не е германски. Но е вярно, че и германските народи внасят нещо от собствената си воинска култура в християнството.

    Вярно е също, че източното и западното християнство се различават, но и двете имат своя набор от общи места, свързани с войната.

    Оттам нататък оценката за ценността (или липсата на такава) в резултатите е лична работа.
    –––

    Отче, текстът може да бъде четен и от по-далечна перспектива. Освен ако човек не побърза да го опровергае като прояви именно воински качества 🙂

  7. Петър Христов Влахов каза:

    „способността спрямо силата си да налагаш и закона си“ е способност, която развиват най-вече мутрите.

  8. о. Павел каза:

    [quote name=“Люси“]О.Павел, чел ли си тая история чувал ли си за такьв чудотворец в сьрцето на Мюнхен? От толкова години сме тук и да не чуем от никой свещеник за това чудо.
    http://www.irkutsk.orthodoxy.ru/monitor.php?ID=2351%5B/quote%5D

    Помня, че четох тази статия преди години. Бог действа навсякъде, стига да го търсим с чисто сърце.
    .
    Напред с рогата към бедата –
    http://archiman.livejournal.com,/

  9. Стефан Чурешки каза:

    Войнстващата Църква е Църквата, която се бори против греха и злото в света, според Библията, а не физически воюващата общност. В Църквата има безкомпромисност и непримиримост към лошите помисли и мисли, към лошите дела и към безчестието , непочтеността и лицемерието и неправедното насилие, защото е известно че без насилие култура не можеш да направиш и в елемента на ограмотяване на християните има насилие за доброто на бъдещия обучаван. Елементът на отношение между телесната война и духовната, наричана духовна бран от св.Никодим Светогорец е много сложен, защото като най-опасните воини в световната история българите е трябвало да направят провомерна преценка на отношението между телесн бой и духовна борба. Затова Църквата е воюваща, а съюзът й с Държвата на Изток и на Запад води до превръщането на вярата в инструмент за контрол над съзнанието и стремеж да се наложи нашият тип изповедание над всички. За жалост днешната БПЦ не е воюваща, а пируваща и то с комунисти и ченгета – бизнес!

  10. Манол Глишев каза:

    Г-н Чурешки, Църквата може би би трябвало да бъде това, което казвате, особено от една, как да я нарека, мистична гледна точка.

    Но от историческа гледна точка християнската Църква съществува двайсет века; от тях в първите три века е преследвана, в следващите четиринайсет е „преследваща“, ако мога да се изразя така, а в последните три е „пируваща“ (много сполучлив израз). Случайно или не – покръстването на много народи, създаването и процъфтяването на християнската цивилизация съвпадат с „преследващия“ период, който е най-дълъг, най-продуктивен, а следователно – и най-определящ за това що е Църква. Дефинициите на историка и на мистика обикновено не съвпадат.
    Не бих използвал това като някакво евтино обвинение – дори напротив. Ще ми се да изтъкна някакъв вид ценност (ако не друга, то поне цивилизационна) на християнската агресивност в историческите й форми.

    Може би православните са най-малко агресивните християни. Но и това твърдение няма да мине без уговорки.

  11. А.Атанасов каза:

    Много ми хареса материала, поздравления за автора!
    Историческата справка показва, че най-великите времена за църквата са средните векове, т.нар
    средновековие. Нещата винаги са комплексни, но е показано и сегашното състояние… идеята за убийствения покой е порицателно правилна, за мен.
    Прекалената пасивност винаги води до гибел.
    В далечния Изток идеята за светия войн(ако бих могъл да го нарека така) е силно развита – самурая е отличен боец, човек на духа и учен, познавач на смъртоносните изкуства, религията и науката. Не е ли рицаря нашия Западен еквивалент на самурая? Докога ще търпим упадъка и случващото се в Европа, нима пасивността ни ще ни погуби?Не накара ли именно тя Левски да напусне манастира и Ботев да напише своята молитва? Нямаше ли да е по-добре светия войн да е издигнат на пиедистал вместто т.нар философско примирение?
    Извинявам се искренно ако питанките ми звучат провокативно, но найстина бих желал да чуя мнението Ви относно тях.
    Поздрави, бъдете здрави!

  12. Манол Глишев каза:

    Г-н Атанасов, все пак съм далеч и от това да идеализирам „светостта“ на воина. За такова нещо човек трябва да е шинтоист или католик 🙂

    Опитвам се да разсъждавам от земна перспектива, това е всичко. А тук, на Земята, на вярата й трябва и нещо различно от святост.