Малко календарна статистика
В една съвременна българска научно-популярна книга, озаглавена „Времето и календарният проблем”, като приложение е дадена таблица в две части, която представлява интерес за църковно-календарния въпрос.
Авторите на книгата са двама учени-астрономи – Васил Умленски и Владимир Шкодров, и историчката Антоанета Запрянова.
Обяснението под първата част на таблицата е малко неясно. Има и печатна грешка за 2011 г. – тя трябва да е обозначена със звездичка и правилната дата в третата колона е 24 април, а не 18 април. Разбира се, има множество подобни календарни данни в интернет, но аз предпочитам тези, дадени от български учени, непредубедени по църковно-календарния проблем.
Нека анализираме данните в таблицата, прилагайки четирите ограничения за християнската Пасха, формулирани от йеромонах Матей Властар (XIV-ти век) в неговата „Азбучна синтагма”.
В годините, обозначени със звездички, датата на Възкресението е изчислена напълно в съответствие със Синтагмата, а именно:
1. Не съвпада с юдейската (старозаветната) Пасха;
2. Датата е след пролетното равноденствие, което за нуждите на Пасхалията е винаги на 21-ви март;
3. Тя е след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, т.нар пасхално или пролетно пълнолуние;
4. Тя е е в първата неделя след пролетното пълнолуние.
От общо дадените 50 години (от 2001 г. до 2050 г. включително) само 15 пъти ние православните успяваме да спазим едновременно и четирите ограничения (критерии, изисквания). Как стои въпросът при останалите 35 случая ?
Разбира се, ние винаги спазваме и никога не нарушаваме първите две изисквания, пряко произтичащи преди всичко от прочутото 7-мо Апостолско правило: “Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие наедно с иудеи, да се низвергне от свещен чин”. Критериите № 3 и 4 Матей Властар нарича „неписано предание”. Православните много често нарушаваме именно тях и през някои години е напълно невъзможно да ги спазим. Причината се крие в Юлианския календар (Стария календарен стил), по който се изчислява датата на Възкресението и всички зависещи от нея подвижни християнски празници. Най-комичното е, че православните безусловно спазваме едновременно и четирите критерия само в годините, когато православният Великден съвпадне с католическия Великден (въпросните 15 случая, обозначени със звездички в таблицата).
Какви са нарушенията за останалите 35 случая?
– 14 пъти празнуваме Пасхата не след т.нар. пасхално (пролетно) пълнолуние, а след следващото пълнолуние. Тогава католическият Великден е с цели 5 седмици по-рано от православния (така стана и през текущата 2013 г.).
– 21 пъти празнуваме след пасхалното пълнолуние, но не в първата неделя след него, а в следващата или по-следващата неделя. Тогава католическият Великден е с 1 седмица по-рано от православния и много по-рядко с 2 седмици по-рано.
Даже през текущата 2013 г., не само, че изчакахме да мине пълнолунието, следващо след пасхалното (пасхалното беше на 25 март, понеделник, а последващото – на 25 април, четвъртък), но и прескочихме първата възможна неделя (28 април) и по този начин Великденът се падна на доста късна дата – 5 май. Резултатът е плачевен: тази година няма да има Петров (Апостолски) пост.
Да обобщим: Има само четири варианта – православният Великден да съвпадне с католическия, или да бъде с 1, 2 или 5 седмици по-късно от католическия.
За изследваните 50 години католическият Великден 8 пъти се пада преди юдейската Пасха. Тук причината е в цялостното прилагане на Григорианския календар (Новия календарен стил) за католическата пасхалия. Липсва някакво правило, че християнската Пасха трябва да е след юдейската, но това следва логично от хронологията на Новозаветното свидетелство.
Най-главното възражение срещу цялостното прилагане на Григорианския календар за изчисляване на християнската пасхалия е, че през годините може да се случи неделята на Възкресение Христово да съвпадне с юдейската (старозаветната) Пасха. Обаче внимателните статистически изследвания доказват пълната несъстоятелност на този най-важен аргумент в полза на Юлианския календар. Както съм обяснявал подробно в предишни мои статии, същинско съвпадение на двете Пасхи (старозаветната и новозаветната) има само тогава, когато вечерта на Велика събота съвпадне с вечерта на 14-ти срещу 15-ти на лунния месец Нисан, която вечер се нарича „Ерев Песах” в юдейския религиозен календар. Моите изследвания показват, че считано от 4 октомври 1582 г. (началото на въвеждането на Григорианския календар) подобно съвпадение никога не се е случвало.
И така: за периода 2001 г. – 2050 г. вкл. ние православните 35 пъти нарушаваме правилата за определяне датата на Пасхата, католиците – само 8 пъти. 8 нарушения към 35 нарушения в полза на Григорианския календар, тоест Григорианският календар е 4,38 пъти „по-каноничен” от Юлианския.
Следвайте ни
-520x245.jpg)
Всичко това е прекрасно, но има едно важно обстоятелство, което говори в полза на православния Великден – слизане на Благодатния огън!
Също така смятам, че 8-те нарушения на католиците са по-тежки, отколкото нашите неточности.
Петър Николов, Благодатния огън слиза заради великата Божия милост и по молитвата на Йерусалимския патриарх, съботата е за човека, не обратното…
Според Вас трябвало Велиден да НЕ СЪВПАДА с юдейската Пасха. Това е меко казано неточно и подвеждащо. Трябва да е СЛЕД юдейската Пасха. Тази „лека“ подробност, която явно избягвате, е всъщност много важна, за да не се празнува Пасха и 2 пъти в една и съща година и според еврейския календар. И друго – ако ние празнуваме Великден след второто пълнолуние, това нали отговаря на условието да е след първото? Защото всеки нормален човек знае, че второто идва СЛЕД първото. Не Ви ли омръзна да пишете невежи нелепици, г-н Симеонов? Като например за изчезването на Петровия пост. Ами че това е очевадно доказателство за неприложимостта на навия стил.