Пастирът и неговата църква
Източник: Всеки ден
Днес, когато Бенедикт XVI посещава родната си Бавария, стотици хиляди хора пълнят площадите, за да чуят водените от него литургии. Но истинският успех за католическата църква ще дойде, ако утре когато той си замине за Рим, църквите в Германия не останат точно толкова празни, колкото бяха преди да дойде. Федералната република не е само родината на новия папа, страната, най-голям платец в хазната на Ватикана, но и изконна територия на католическата църква, която не веднъж е влияела на съдбата й.
От неделя Бенедикт XVI е на посещение из местата, където е израснал, преподавал е като млад професор по теология, бил е епископ. Предвид напредналата възраст на папата и интензивната му програма за години напред, някои наблюдатели описват визитата като едно ранно сбогуване на Светия отец с родната Бавария. Други обаче виждат в нея добре замислен ход, целящ завръщане на религията в живота на европейците, чийто живот е доминиран от рационализма и от все по-силно равнодушие към християнскaтa традиция.
В последните години във Ватикана върви дискусията накъде католическата църква трябва да обърне своя поглед – дали към социалните проблеми на Третия свят или да се опита да си възвърне загубеното духовно влияние в исконните си територии на Стария континент. С избирането на германския кардинал Йозеф Рацингер вторият вариант очевидно бе предпочетен.
През уикенда в Мюнхен Бенедикт XVI отправи силно послание: "Има една глухота спрямо Господ, от която ние в днешното време страдаме. В ушите ни звучат твърде много други честоти". И още, че нашите вътрешни сетива заплашват да умрат, защото западния свят със своето мислене, ориентирано спрямо науката и конкретните ползи, е загубило вярата в бога.
После папата директно критикува сънародниците си, че губят своята религиозност. Германската католическа църква е призната по целия свят заради готовността си да помага и финансира социални проекти, но щом стане дума за спиритуализъм и вярата, ентусиазмът й спада. В анализа си Бенедикт XVI се позовава на опита на епископи от Азия и Африка, които са му разказвали за щедростта на германските християни когато става дума за помощ. Но що се отнася за проекти за разпространение на религията сред хората, те срещали малко подкрепа.
Така дискусията за ролята на църквата в постмодерното общество отново излезе на преден план. В съзнанието на голяма част от германците тя, без значение католическа или протестантска, е сведена до хилядите й социални задължения, които срещат подкрепа и одобрение. За богослужения обаче повечето хора се сещат само на Коледа и Великден. Cтига ce до парадокса, че църквата във Федералната република се радва на щедри дарения от широки кръгове на обществото, но в същото време храмовете по време на литургии са празни. Свещениците са възприемани главно като социални работници в расо, а не духовни пастири на общността.
Настъпило е състоянието, което западните теолози с тревога наричат "християнство без Христос". Подкрепа за християнските ценности като милосърдие, солидарност, пацифизъм, опит за разбиране и толерантност към другите, но и в същото време растяща равнодушност към църквата, към молитвите или богoслуженията. Възприемане на тази религия като основополагаща за европейската цивилизация и култура, без обаче да има място за нея в ежедневието.
Така например църквата "Гетсман кирхе", покрай която минавам всеки ден в Берлин, дори е сложила голям плакат пред входа си "Литургии всяка неделя от 10 до 12 часа", за да припомня за това. Сякаш не се знае, че от две хиляди години в последния ден от седмицата хората се събират в храма. В същото време същата църква не може да се оплаче от кандидати, готови да работят по нейни социални проекти.
Затова папа Бенедикт XVI отправи призив към родителите и учителите да се опитат да върнат традиционното място на религията в семейството и възпитанието на бъдещите поколения. „Моля ви, ходете с децата си на църква за неделна литургия. Ще видите, че това не е загубено време, a наистина държи семейството заедно,“ заяви той пред хилядите хора, събрали се да го аплодират, и допълни: „Знам, че е трудно в нашия плуралистичен свят да се говори за вяра в училище. Не е достатъчно когато децата и младите хора получават само знания и технически умения, нo не и мащаби, които да дават посока и значение на знанията и уменията.“
Колкото и този призив да говори за новия непосредствен и практичен начин на ръководене на католическата църква oт Бенедукт XVI, според критичните гласове около посещението, той в крайна сметка говори за известно безсилие и липса на нови концепции как да бъде преодоляна идентификационната криза на католическата църква. Папата призовава към връщане към традиционните ценности, без да посочи пътищата, по които да достигнат до постмодерния човек. Догмите, отдалечаващи повечето млади хора от църквата, си остават непокътнати – забраната за брак на свещениците, дискриминацията спрямо жените, проблематичното отношение към контрацептивите във времената на СПИН.
Така спадат числата не само на посещаващите храмовете, а и на свещениците. Стряскаща е статистиката, че след десет години 2/3 от католическите църкви в Германия няма да имат собствени пастори. И днес ако пътувате из Долна Бавария може да ви се случи да видите млад свещеник с очевидно негермански вид. Ако го заприказвате ще се окаже, че произлиза от Гоа, но след специализация в Германия е останал тук, просто защото не са го "пуснали" да си отиде.
Така големият дебат какво е мястото на църквата в съвременното общество тепърва предстои. Католицизмът пази традицията, но все още не намира пътя към модерността. Бенедикт XVI e наричан заради напредналата си възраст преходен папа, някой, който ще запълни вакуума след личността на Йоан Павел II. Но дали ще успее да запълни по-големия вакуум – този между традицията и днешния ден?
В последните години във Ватикана върви дискусията накъде католическата църква трябва да обърне своя поглед – дали към социалните проблеми на Третия свят или да се опита да си възвърне загубеното духовно влияние в исконните си територии на Стария континент. С избирането на германския кардинал Йозеф Рацингер вторият вариант очевидно бе предпочетен.
През уикенда в Мюнхен Бенедикт XVI отправи силно послание: "Има една глухота спрямо Господ, от която ние в днешното време страдаме. В ушите ни звучат твърде много други честоти". И още, че нашите вътрешни сетива заплашват да умрат, защото западния свят със своето мислене, ориентирано спрямо науката и конкретните ползи, е загубило вярата в бога.
После папата директно критикува сънародниците си, че губят своята религиозност. Германската католическа църква е призната по целия свят заради готовността си да помага и финансира социални проекти, но щом стане дума за спиритуализъм и вярата, ентусиазмът й спада. В анализа си Бенедикт XVI се позовава на опита на епископи от Азия и Африка, които са му разказвали за щедростта на германските християни когато става дума за помощ. Но що се отнася за проекти за разпространение на религията сред хората, те срещали малко подкрепа.
Така дискусията за ролята на църквата в постмодерното общество отново излезе на преден план. В съзнанието на голяма част от германците тя, без значение католическа или протестантска, е сведена до хилядите й социални задължения, които срещат подкрепа и одобрение. За богослужения обаче повечето хора се сещат само на Коледа и Великден. Cтига ce до парадокса, че църквата във Федералната република се радва на щедри дарения от широки кръгове на обществото, но в същото време храмовете по време на литургии са празни. Свещениците са възприемани главно като социални работници в расо, а не духовни пастири на общността.
Настъпило е състоянието, което западните теолози с тревога наричат "християнство без Христос". Подкрепа за християнските ценности като милосърдие, солидарност, пацифизъм, опит за разбиране и толерантност към другите, но и в същото време растяща равнодушност към църквата, към молитвите или богoслуженията. Възприемане на тази религия като основополагаща за европейската цивилизация и култура, без обаче да има място за нея в ежедневието.
Така например църквата "Гетсман кирхе", покрай която минавам всеки ден в Берлин, дори е сложила голям плакат пред входа си "Литургии всяка неделя от 10 до 12 часа", за да припомня за това. Сякаш не се знае, че от две хиляди години в последния ден от седмицата хората се събират в храма. В същото време същата църква не може да се оплаче от кандидати, готови да работят по нейни социални проекти.
Затова папа Бенедикт XVI отправи призив към родителите и учителите да се опитат да върнат традиционното място на религията в семейството и възпитанието на бъдещите поколения. „Моля ви, ходете с децата си на църква за неделна литургия. Ще видите, че това не е загубено време, a наистина държи семейството заедно,“ заяви той пред хилядите хора, събрали се да го аплодират, и допълни: „Знам, че е трудно в нашия плуралистичен свят да се говори за вяра в училище. Не е достатъчно когато децата и младите хора получават само знания и технически умения, нo не и мащаби, които да дават посока и значение на знанията и уменията.“
Колкото и този призив да говори за новия непосредствен и практичен начин на ръководене на католическата църква oт Бенедукт XVI, според критичните гласове около посещението, той в крайна сметка говори за известно безсилие и липса на нови концепции как да бъде преодоляна идентификационната криза на католическата църква. Папата призовава към връщане към традиционните ценности, без да посочи пътищата, по които да достигнат до постмодерния човек. Догмите, отдалечаващи повечето млади хора от църквата, си остават непокътнати – забраната за брак на свещениците, дискриминацията спрямо жените, проблематичното отношение към контрацептивите във времената на СПИН.
Така спадат числата не само на посещаващите храмовете, а и на свещениците. Стряскаща е статистиката, че след десет години 2/3 от католическите църкви в Германия няма да имат собствени пастори. И днес ако пътувате из Долна Бавария може да ви се случи да видите млад свещеник с очевидно негермански вид. Ако го заприказвате ще се окаже, че произлиза от Гоа, но след специализация в Германия е останал тук, просто защото не са го "пуснали" да си отиде.
Така големият дебат какво е мястото на църквата в съвременното общество тепърва предстои. Католицизмът пази традицията, но все още не намира пътя към модерността. Бенедикт XVI e наричан заради напредналата си възраст преходен папа, някой, който ще запълни вакуума след личността на Йоан Павел II. Но дали ще успее да запълни по-големия вакуум – този между традицията и днешния ден?
Следвайте ни
