Православието в Западна Европа

На 2-3 май в Амиен, Франция, се състоя 13-ият конгрес на Православното братство в Западна Европа. Тази статия е написана за католическия вестник «Кроа» в навечерието на конгреса.

Шестстотин православни християни ще се съберат в Амиен за 13-ия конгрес на Православното братство в Западна Европа. Сега е време да поговорим за църковното устройство в Православието, което все повече се разпространява на Запад.

Кои са православните в Западна Европа?

Православието се разпространи в Западна Европа преди всичко поради масовата емиграция в периода между двете световни войни. Първо, 2,1 млн души емигрираха от Русия след революцията през 1917 г. От тях не малко заминаха за Америка, но мнозина се заселиха и в Европа (във Франция, Германия, Великобритания). Второ, след гибелта на малоазийска Гърция (1922 -1923 гг.) тук се появиха емигрантите-гърци. След Втората световна война и падането на "желязната завеса" започна нова вълна на емиграцията. След това през 1960-70гг. се появиха емигранти от Сирия и Ливан, и накрая нов поток на емигранти от Румъния и Сърбия (а също и от Русия и Украйна) последва падането на Берлинската стена и разпадането на Югославия.

Към православните емигранти се добавиха и коренни европейци, открили за себе си духовните съкровища на православието. Към тях спадат теолозите Оливие Клеман и Елизабет Бер-Сижел. Много от потомците на емигрантите във второ, трето и четвърто поколение сами станаха европейци и само вярата ги свързва с родната култура.

Църковното устройство на православната диаспора

Всяка православна общност зад граница си остава под юрисдикцията на своята "родна" патриаршия (арабите – под юрисдикцията на Антиохийската, гърците – на Константинополската, руснаците – на Московската и т. н.). Тази ситуация противоречи на принципа на църковното устройство, според който в една епархия не може да има повече от един епископ. Въпреки това в Европа на една и съща територия съ-съществуват множество православни юрисдикции (виж статистиката по-долу). Само в Париж има 6 православни епископи!

Още от 30-те години на миналия век православните в Европа осъзнаха, че тяхната емиграция не е краткотрайно явление и че Източната Църква трябва да присъства дейно в Европа. Появи се идеята за създаването на поместна Православна църква. През 60-те години бе организирано Православното братство в Западна Европа с цел "да се труди за единството на православните, независимо от тяхната етническа принадлежност и юрисдикция и православната вяра да се интегрира в съществуващото общество".

Оттогава в живота на православните на Запад са настъпили значителни промени. Така през 1967 г. във Франция бе създаден Православен междуепископски комитет, който през 1997 г. се превърна в Асамблея на православните епископи във Франция. Чрез този орган (и други подобни органи, създадени в други страни) се осъществява взаимодействието между различните юрисдикции.

И все пак окончателното решение за православната диаспора остава все още далечна перспектива: то трябва да бъде взето на Всеправославния събор, за свикването на който се говори още от 60-те години… През октомври миналата година по време на съвещанието ("синаксис" на гръцки) в Истанбул предстоятелите на Православните църкви заявиха, че желаят "най-скоро поправяне на всички канонични аномалии, предизвикани в т.н. православна диаспора поради историческите обстоятелства и пастирските нужди, и преодоляване на всички влияния, чужди на православната еклисиология". За обсъждането на този много сложен въпрос се планират две срещи на остров Родос през май и октомври тази година.

Какво пречи на обединението?

По времето, когато православните на Запад все повече се стремят към създаване на поместна Църква, в родината им върви сложен процес на възстановяване след комунистическия режим (в славянските страни) или се запазва тежка политическа ситуация (в Близкия Изток). И затова Православните църкви имат по-насъщни проблеми, отколкото организацията на европейската диаспора. Често Църквите-майки не са готови за отделянето на своите задгранични общини. Както каза един френски православен: "Патриаршии като Константинополската съществуват само защото имат диаспора. И ако им я отнемат, какво ще остане от тях?".

Освен това ръстът на емиграцията кара Църквите на някои страни (например румънската, сръбската и руската) да засилват своите юрисдикции на Запад. Никола Бер, главата на Православното братство, обяснява: "Тези Църкви не искат да загубят контакт с емигрантите. Пред нас стои въпросът – как да създадем поместна Църква и при това да не прекъснем връзките с Църквите-майки". В същото время новите емигранти (техните общини често са оглавени от високообразовани свещеници) сами започват да поставят въпроса за поместна Православна църква.

Има още една трудност – отношенията с Католическата църква. Московската патриаршия се отнесе много неодобрително към възстановяването на католическата йерархия в Русия. Според Никола Бер "новият патриарх Кирил възприема папата като патриарх на Запада, който не иска да придаде официален статут на православната организация, противопоставяща се му в диалога". По същество принципът "един град – един епископ", подразбиращ недопустимостта на съществуването на католически юрисдикции върху "каноничните православни територии" се обръща против самите православни в опитите им да създадат своя организация на Запад. Същевременно мнозина православни възприемат създаването на единна поместна Църква в Европа само като етап по пътя към желаното възсъединяване на католиците и православните – както на Запад, така и на Изток.

Православните общини в Европа

Точни данни за броя на православните в Западна Европа отсъстват, а различните оценки не съвпадат помежду си. По-долу привеждаме данни за общия брой на православните (без отчитане на юрисдикцията) в отделните страни:

Германия – около 1,2 млн.

Франция – от 300 до 500 хил., сред тях голям брой интелектуалци – например следвали в Института "Св. Сергий" в Париж.

Италия – от 200 до 600 хил.

Великобритания – от 250 до 300 хил.

Швейцария – 132 хил.

Белгия – от 70 до 80 хил.

Швеция – от 50 до 60 хил.

Холандия – 20 хил.

Юрисдикции

В Западна Европа юрисдикции имат 6 патриаршии:

Константинополската Вселенска патриаршия (към нея принадлежат гърците и онези руснаци, които са се отделили от Московската патриаршия през 1930 г.)

Антиохийската патриаршия (араби)

Московската патриаршия (руснаци, в това число и членове на Руската задгранична църква, отделила се от Москва през 1920 г. и възсъединила се с нея през 2007)

Сръбската патриаршия (сърби)

Румънската патриаршия (румънци)

Българската патриаршия (българи)

Грузинската църква (грузинци).

Православните Църкви и Европейският съюз

Разширяването на Евросъюза доведе до това, че в него влязоха страните с традиционно православно население. В границите на ЕС се оказаха:

Еладската православна църква (след 1981 г.)

Константинополската патриаршия, имаща юрисдикция над епархиите на Крит и Родос (след 1981 г.)

Финландската автономна църква (след 1995 г.)

Кипърската, Чешката и Полската църкви, Московската патриаршия (епархиите в Латвия и Литва), Естонската автономна църква (след 2004 г.)

Румънската и Българската патриаршии (след 2007 г.).

| La Croix / Благовест-инфо

Превод: Андрей Романов

Коментари

коментара

Близки теми:

2 Responses

  1. chingis says:

    Интересната особеност на модерното православие, в това число и официалното българско православие е, че не изследва въпроса как вярата може да бъде запазена в усилни времена от позицията на по-слабия. Не се изследват пътищата на проповед при гоненото християнство, нито възможността за християнска дейност през светските форми на науката, каквато дейност у нас има интерпретацията на историята, което е легитимността на БПЦ за претенции и привилегии от материален и морален характер. Някак си материализма в православния култ взема връх над осъзнаването и проумяването на запазване на идейното ноухау на вярата, подкрепено и чрез чудесата през комунизма. За съжаление при нашето представяне на православието във Франция преди време ние се представихме с образци на националната литература и с кукери, по данни от електронните медии, а за богословието, мъченичеството и разпространението на вярата през атеизма не се пророни и дума. Затова на Запад не познават българското православие, което за разлика от руското православие не е имало поддръжката на двореца и войската, а е едно мъченическо християнство, което е създало много фина и тайнствена интерпретационна културна система в образците на автентичната българска народна култура. Затова двете основи на българското православие – тайнството, чудото и знамението от една страна и мъченичеството от друга страна, създават предпоставки за сериозен богословски свод , който може да ни впише в палитрата на православната вяра в нейната универсалност.

  2. Дон Кихот says:

    Нова книга за Ванга:

    http://archiman.livejournal.com/

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three + 9 =

*