Европейският съд в Страсбург разгледа дело за отнемане на собственост на Вселенската патриаршия

lexconsulo.com

Православие.БГ помества този материал, тъй като той отразява механизма, по който турската държава отнема законно право на собственост от Вселенската патриаршия и другите религиозни малцинства в Турция.

На 27 ноември в Страсбург Камара на Европейския съд за правата на човека (ECHR) разгледа съдебното дело Вселенска патриаршия срещу Турция.

Спорът е предизвикан от действия на турските власти, целящи отменянето на правото на собственост на Вселенската патриаршия върху недвижим имот, наричан “Сиропиталището”. Той се състои от земя, разположена по главното възвишение на турския остров Буюкада, Принцови острови, и дървени сгради, които са паметник на културата от световно значение. Сиропиталището е най-голямата дървена постройка в света. Пететажната сграда, построена през 1898 г. от френска компания, е била предназначена за хотел и казино, но султан Абдул Хамид ІІ не предоставя лиценз за ползване. Турският банкер от гръцки произход Зафирис купува сградата и я дарява на Вселенската патриаршия през 1902 г., за да бъде преустроена като православно сиропиталище и училище за момчета. През 1903 г. правото на ползване на имота – а не правото на собственост – на Сиропиталището е дадено на учредената Фондация на православното малцинство. По-късно Турция одобрява указ, който урежда правния статут на фондациите. През 1935 г. Фондацията е призната като юридическо лице, въз основа на новия Закон за фондациите. Сиропиталището е използвано по предназначението си до 1964 г., когато последният ученик завършва обучените си.

Тогава започват и проблемите, като през 1964 г. от съображения за безопасност турските власти нареждат на Фондацията да освободи Сиропиталището и незаконно завладяват собствеността и нейното управление. Те също използват като претекст това, че вече няма православни сираци в Турция, и заявяват, че основното предназначение на Фондацията е невалидно. През 1997 г. Главната дирекция на фондациите издава решение, че Фондацията е приключила благотворителната си дейност, разпуска ръководните й органи и поема нейното управление. Фондацията обжалва решението, но турските административни съдилища отхвърлят жалбата. След като съдът одобрява смяната на ръководството, през 1999 г. Дирекцията започва нова съдебна процедура с цел да отмени правото на собственост на Патриаршията и да го прехвърли върху вече завладяната Фондация. През 2002 г. турски Окръжен съд нарежда собствеността на Сиропиталището да се регистрира на името на Фондацията. Мотивите на това решение на съда са, че Патриаршията не е извършвала поддръжка на имота. Съдът очевидно пренебрегва факта, че от 1964 г. Патриаршията не е в състояние да стопанисва сградата след незаконното изгонване на Фондацията от турските власти. През 2004 г. Касационният съд накрая потвърждава оспорваното решение на Окръжния съд и отхвърля молбата на Вселенската патриаршия за преразглеждане поради това, че не били платени съдебните такси! Съдебното решение се основава също на декларацията на Фондацията от 1936 г. за имота на Сиропиталището, пренебрегвайки акта за дарение от 1902 г. В резултат на това Вселенската патриаршия изгубва правото си на собственост над Сиропиталището, а контролираната от държавата Фондация поема собствеността и нейното управление.

Патриаршията е депозирала молба пред Европейския съд за правата на човека на 19 април 2005 г., която е допусната за разглеждане през юни 2007 г. В своята жалба Патриаршията заявява, че турските съдилища нарушават нейното право на собственост със съдебните решения имуществото на Сиропиталището да бъде регистрирано на името на Фондацията. Патриаршията твърди, че не е получила справедлив процес от турските съдилища поради извършени нарушения на вътрешното право. Жалбата се основава на разпоредбите на Европейската конвенцията за защита правата на човека, която защищава собствеността и дава право на справедливо съдебно разглеждане.

Очакваното решение на Европейския съд за правата на човека, в случай, че е положително, ще бъде много важно не само за правото на собственост над Сиропиталището, но и за правния статут на Вселенската патриаршия и другите религиозни малцинства в Турция, които са силно потискани и дискриминирани от турските власти.