Завръщането на Господ в политиката

Източник: Bulgarian Post
(със съкращения)

„Съюзът” на християнството и юдаизма

Във вчерашния си брой The Wall Street Journal разказва следната история. Тексаски свещеник води кампания за подкрепа в полза на Изреал! Тезата е „Израел да бъде оставен да воюва с враговете си”. Свещеникът се казва Джон Хагии. През 1981 г., когато Израел изпраща самолети да бомбардират ирански ядрен реактор, Хагии изпраща писма до 150 свещеници в САЩ като иска подкрепа за действията на еврейската държава. Съвсем закономерно проповядващият война свещеник получава само едно писмо в своя подкрепа.

След като през миналата седмица Израел изсипа тонове бомби над Ливан, почитаемият Джон Хагии обяви, че военната кампанията е „божествено чудо” и събира 3500 християни евангелисти във Вашингтонски хотел, за да „поздрави” Израел за бомбардировките в Ливан. Застанал на сцената с голям израелски флаг, Джон Хагии възхвалява еврейската държава затова, че върши „божията работа” в борбата на доброто срещу злото.

Събирането е спонсорирано от християнския съюз на Израел, основан от самия свещеник. Идеите му също срещат одобрение във Вашингтон от страна на група политици и лобисти, които набират пари и подкрепа за „ограмотяване” на християните по отношение на библейското право за съществуване на Еврейската държава.

Схемата е проста. Хората в християнския свят трябва да бъдат убедени, че израелската държава има библейска мисия. За тях би било много по-лесно да симпатизират на една демократична страна като Израел, отколкото на палестинците или други мюсюлмански организации или държави.

В набирането на подкрепа за Израел няма нищо лошо. Нито в заемането на разумна про израелска позиция. Утвърждаването на божественото право на съществуване на една държава, нека го кажем направо, е чиста, завършена лудост от гледна точка на съвременните концепции за държавност. Защо? Защото по силата на същото това „божествено право” в ислямския му вариант група фанатици избиха няколко хиляди души и взривиха двата небостъргача в Световния търговски център в Ню Йорк.

За съжаление обаче в един секуларизиран и в общи линии разумен век, религиозният фундаментализъм си пробива път на най-високо ниво в политиката?

Религиозната аргументация и Републиканската партия

Споменатият по-горе Дон Хагии е водеща фигура в т. нар. християнско-ционистко движение. То проповядва евангелистка политическа философия, която поставя в основата си библейски пророчества и вярването, че борбата за Израел е прелюдия към Армагедон – битката между доброто и злото. Последователите на тази смесица между религиозни вярвания и прилагането им като политически аргументи дават безпрецедентна опора на президента Буш и на линията на администрацията му за подкрепа на Израел в конфликта му с Ливан и Хизбула.

Самият президент Буш дори изпраща послание до християнско-ционистката организация, в която хвали Джон Хагии и последователите му за „разпространяване на вярата в божията любов и божественото право на свобода”. Израелският премиер също изпраща поздравления, а на форума организиран от Хагии присъстват посланикът на Израел и влиятелни политици от Републиканската партия.

Големият проблем не идва от това, че Израел и най-консервативните крила на Републиканската партия лобират публично и открито за правото на еврейската държава да защитава сигурността си. Израел има неоспоримото право да защитава границите си и гражданите си от Хизбула, терористична организация, която е по-силна от правителството в Ливан.

Големият проблем идва от това, че политици и организации в развитите демокрации, започват постепенно да използват фундаменталистки и религиозни аргументи, които налагат войната и физическото унищожение като приемливи и дори като единствени решения на спорните въпроси в международната политика. Това става в момент, в който голяма част от арабските държави също изоставят светския национализъм и залагат на ислямския фундаментализъм като аргумент за утвърждаването си.

И ако ислямизирането на арабския национализъм е много опасна тенденция, то инжектирането на религиозни вярвания в политиката на възприемащия се като рационален Запад е направо взривоопасно. Проникването на императивни религиозни аргументи в американската и европейска политика води пряко към свиването на демокрацията.

Ако десекуларизирането на политиката премине един разумен праг, който според мнозина в САЩ вече е достигнат, то ограничаването на различните свободи записани в американската конституция и в основните закони на европейските държави би било просто „оправдана стъпка в борбата на доброто срещу злото”.

Превръщането на международната политика в борба между доброто и злото днес изглежда все по-възможна перспектива.

Джордж Буш плува в свои води

Въпросният Джон Хагии успява да осигури сериозна подкрепа за християнско-ционистката си политическа идеология, предимно от Израел и от крайни религиозни християнски източници. Той оглавява църква, която има 19 хиляди члена, своя собствена телевизия и поддържа силни връзки с влиятелни фигури близки до Републиканската партия.

Вашингтонската кампанията на Хагии в подкрепа на Израел струва 500 00 долара. В деня след събирането си във Вашингтон участниците в събитието буквално бомбардират сенатори и членове на долната камара на Конгреса с пропагандни лозунги и с добра организация.

Това, което фокусира вниманието обаче върху иначе сектантския патос на Хагии, е позицията на президента Буш. Връзката на настоящия президент с евангелистките християнски движения е публично видима в американската политика. Възгледите на Джордж Буш са в пълен синхрон с тези на крайните християнски и ционистки организации и присъстват в стратегиите за национална сигурност на САЩ, или поне в тези техни варианти, които излизат от Белия дом.

Крайни християнски и ционистки организации критикуват САЩ, че крепи статукво в Близкия Изток, което не е в полза на Израел и което насърчава различните авторитарни режими и терористични организации. В този кръг влизат държави като Иран и Сирия, както и терористични организации като Хамас, Хизбула и други радикални ислямски организации.

Активни неоконсервативни кръгове в американската политика от своя страна лобират за това САЩ да приложи натиск за демократизиране на региона на Близкия Изток. Теза, която звучи добре, но може да бъде погрешно приложена и използвана за ескалиране на напрежението и за отваряне на нови военни конфликти.

Християнските фундаменталисти в САЩ са около 50 милиона. Това са хората, които осигуриха два президентски мандата на Джордж Буш. В САЩ сериозно се дискутира тяхното лобиране за забрана на абортите, позицията „против” гей браковете, а след 11 септември 2001 г. и за налагане на определена визия за международната политика, дефинирана от Джордж Буш с думите, че защитата на Америка изисква с врага да се воюва на негова територия.

Денис Рос, специален пратеник в Близкия Изток на двама американски президенти Бил Клинтън и Джордж Буш, заявява пред The Wall Street Journal, че крайните християнски движения днес играят важна роля в американската политика.

Промяна на формулата за мир в Близкия Изток

Тезите на християнския ционизъм преобръщат прилаганата десетилетия и възприета от умерените политически кръгове в Израел и арабския свят политическа формула „Земя срещу мир”. Всички досегашни споразумения между Израел и Палестина и всяка крачка напред към временно или окончателно уреждане на конфликта са преминавали през предоставяне на територии на палестинската автономия и през установяването на демокрация, като средство за намаляване на конфронтацията.

В един времеви период, дори имаше оптимизъм, че ако бъде постигнат компромис за статута на Йерусалим, мирът в Близкият Изток ще стане факт.

Натискът на крайните религиозни кръгове към САЩ и Израел да изоставят линията на компромиса полага основите на политически Армагедон.

Религията обаче никога не е решавала конфликти. Всеки неин опит да излезе извън личната сфера и да регулира обществения живот и международните отношения е завършвал с войни и изтребление на големи групи хора. На мен лично ми се иска да вярвам, че американското общество и въобще политическите тенденции в Западния свят не вървят в посока на заменяне на политиката с религията.