Къде отиват книгите, или чете ли още съвременният българин?

Източник:  БНР

Нарастващите възможности за развлечение, все по-широкият достъп до съвременните технологии започват да изместват четенето от живота на съвременния българин. Социологическо проучване, направено от агенция „Алфа Рисърч”, показва лек спад в дела на хората, които четат книги – от 62 на сто през 2002 г. на близо 58 процента през 2006 г. Така България се изравнява със средното за страните от ЕС ниво на четящи.

Средно 9 процента от свободното си време европейците отделят за четене. За отделните страни то е в рамките на 20-30 минути. Средно около 18 минути дневно четат българите, като от тях само 8 минути са посветени на книгите. Въпреки всичко четенето остава сред петте най-практикувани от българина занимания през свободното време. Предпочитаният от него жанр е художествената литература, следвана от учебната и специализираната. Високият дял четящи се дължи до голяма степен на по-възрастните поколения, за които четенето е едновременно израз на престиж, навик и едно от основните занимания в свободното време. По-различно стоят нещата при младите хора, при които интересът към книгите е под средното ниво за страната. Според личните впечатления на Венцислав Ненков, студент по културология в Югозападния университет „Неофит Рилски”, по-голямата част от подрастващите българи четат все по-малко.

„Всички знаем причините – телевизия, интернет – казва Венци.- Масовата култура дотолкова ни е заляла с всякакви продукти, които буквално ни набива в главите, че малко са хората, които осъзнават своята сила да кажат „Не, аз не искам да гледам това предаване. Не искам да гледам тази телевизия, защото тя ме залива с простотия, залива ме всяка вечер с разни негативни новини и глупави състезания.”

27 на сто от българите над 15 години са активни читатели. Това са преди всичко хора със средно или висше образование, жители на големите градове, с по-висок жизнен стандарт. Те четат всеки ден, или поне веднъж в седмицата. Избират коя книга да прочетат по препоръка на свой приятел, или водени от мнението си за автора и неговата популярност. Макар и в по-малка степен, влияние им оказва и представянето на нови книги в медиите. Предпочитанията им са насочени към много широк спектър от жанрове. Най-голям е интересът към художествената литература, следвана от различни видове учебна, специализирана и справочна литература, пътеводители и др. Активните читатели четат предимно за развлечение, разширяване на хоризонта и повишаване на знанието.

„Чета книги за личностното развитие, психологически книги – казва Венци. – Много обичам, например, Дон Мигел Руис и неговите две книги „Четирите споразумения” и „Умението да обичаш”. Общо взето, напоследък чета повече неща, от които мога да уча, както по отношение на културологията, така и в личностна перспектива, неща, които ме обогатяват лично и неща, които мога да прилагам. Напоследък не чета толкова романи, но като малък те бяха любимото ми четиво.”

Интересът към книгите активните читатели пренасят и върху децата си, четейки им приказки и подтиквайки ги самите те да четат. Около 30% са слабо активните читатели, които четат няколко пъти в годината или по-рядко. Обикновено това са представители на местните елити в малките населени места, по-често хора със средно образование, живеещи в областни, малки градове и села, пенсионери. Гледането на телевизия, общуването със семейството, излизането на разходки и посещението на различни заведения са сред най-предпочитаните от българите начини да прекарват свободното си време и да се забавляват.

„Сестра ми има една такава приказка, че ако всички хора работят хобитата си, всички ще станем хобити – казва Венци. – Идеята е, че когато човек се занимава с нещо, което му носи радост, никога не му се налага да работи. Това си е дори древна китайска мисъл. Иначе аз се забавлявам, например, като пея. Събираме се с приятели и свирим на тарамбуки. Ходим на етнопартита в София. Много обичам да пътувам и да се занимавам с неща, към които досега не съм проявявал интерес. През гимназиалните години в Благоевград се наситих на купонджийския живот и сега дори предпочитам да си остана вкъщи и да се занимавам с нещо интересно, отколкото да ходя по заведения. Навън, когато съм с приятели, караме колела или пък свирим.”