Изборът на наследник на патриарх Теоктист разделя Румънската православна църква
Патриарх Теоктист, глава на Румънската православна църква, почина на 30 юли на 92-годишна възраст. Духовният водач, който ръководи съдбата на Румънската църква в продължение на двадесет и една години, претърпя хирургическа операция, преди да почине вследствие на „сърдечни усложнения”. Той остави след себе си християнска общност, рискуваща да се разцепи на модернисти и традиционалисти.
Доста преди кончината на патриарха, процесът на определяне на наследник влоши отношенията между членовете на Синода – събранието на митрополитите и архиепископите, което координира Румънската православна църква. По традиция патриаршеският престол трябва да бъде наследен от митрополита на Молдова Даниил, но консервативното крило в Църквата може да оспори това. Доктор на Протестантския богословски факултет в Страсбург, митрополит Даниил е смятан за агент на икуменическите движения. През 80-те години той е бил преподавател в Икуменическия институт в Босе, Швейцария. „Кончината на Негово светейшество – официална титла на главата на Църквата – ни изненада, още повече, че ни беше съобщено за успешен изход от хирургическата интервенция”, заяви той.
Вартоломей Анания, митрополит на Клуж, окръг в северозападната част на страната, е смятан за силен кандидат за най-висшата длъжност в Румънската православна църква. Лидер е на консервативното крило. Смята се, че в младостта си е бил привърженик на идеологията на крайно дясното легионерско движение „Желязна стража”. „Това е труден момент за нашата Църква”, заяви той след смъртта на патриарха. „Но когато човек е на 92 години, разбираемо е, че Бог го вика при себе си”.
Теоктист, чието име ще остане завинаги свързано с първото посещение на папа в Румъния след схизмата от 1054 година, въпреки това е противоречива личност. Смятан за сътрудник на Секуритате, бившата комунистическа политическа полиция, той бе наречен „Червеният патриарх”. Няколко сдружения за правата на човека оказаха натиск, за да получат достъп до досиетата на поповете, сътрудничили на бившия репресивен апарат, но Теоктист всеки път успяваше да блокира действията им. Всъщност, в края на 80-те години, в разгара на диктатурата на Николае Чаушеску, патриархът дори не криеше верността си към „Водача”.
След три месеца румънските владици ще решат дали съдбата на Църквата им ще бъде поверена на модерното и проевропейско крило или на традиционалистите. Битката едва сега започва.
Повече култура е нужна при такива преводи. Профашистката организация в Румъния между войните не е „Желязна стража“, а ЖЕЛЯЗНА ГВАРДИЯ.