Културата на православието срещу сензацията на Холивуд
…Или разумът срещу мистификацията
Посвещава се на паметта на проф. Александър Фол
Основната причина да бъде написан този текст е актуалната атака срещу изходния и ключов логико-философски момент в учението на християнството – Христовото Възкресение.
Възраженията срещу твърденията на режисьора на Титаник са чисто научно-културни и включват както текстуален анализ на Св. Библия, така и научните принципи на археологическото познание и общологически постройки при създаване на произволно религиозно и общофилософско или чисто историческо твърдение. От теорията и практиката на историческата наука, валидна като обективирано познание по цял свят и през всички времена е известно, че археологическите данни проговарят само, ако са предшествани от текстови и устни свидетелства, които потвърждават верността на данните от веществените останки, с които се занимава археологията по научната си дефиниция. Текстови и устни свидетелства, които казват, че Христос е имал семейство и не е възкръснал няма, следователно всичко, което днес говори за Божие светско семейство и за човешко погребение на Христос остава в сферата на художествената фантастика, която не е наука. Наистина, много археологически сензации са родени от въображението и общата ерудиция на писателя или кинодраматурга, но това е модерна митология, а не обективирана наука. Причината да се правят нелепи интерпретации на археологически данни от една страна се състои в слабата историко-философска грамотност на модерната художествена интелигенция по цял свят, но от друга страна се корени и във факта, че модерната археология, за да се продава на пазара, прибягва до необосновани твърдения, които също имат сензационен характер с оглед конюктурата на пазарното стопанство в продажбата на научни произведения. Аналогично на археологическата интерпретация на Камерън може да се каже, че в доказателствената част по проблемите на българската археология например също се допускат произволни тълкувания без сериозни аргументи. Напримр твърдението, че прабългарите са почитали бог Тангра е направено въз основа на граматическа свръхинтерпретация на отчупено парче от камък, което не позволява да се изгради сериозна доказателствена мрежа за наличието на тангризъм сред прабългарите. За фантасмагоричните “археологически” твърдения относно вярата на прабългарите сме писали специална статия, която е публикувана в независимото научно историческо списание “Минало” в кн. 1 от 1999 година и е препубликувана в портала Православие.БГ.
За да се продава научния продукт и за да се прави кариера чрез академична титулатура, по цял свят съществуват археологически “анализи”, които страдат от недостатъчен доказателствен материал с оглед интегралните данни при създаването на историческо доказателство. Това явление покойният професор Александър Фол наричаше "наука-бизнес". Ако със светската наука бизнес може да се прави, то с такива свети интимни неща като религията и религиозните представи бизнес не може да се прави, иначе християнството става научна бизнес-секта, а интерпретациите на сектите също страдат от богословска половинчатост и историко-философска некоректност. Това е нашето православно, философско-богословско и историко-културно възражение срещу сектите, а не някакъв религиозен фанатизъм, който се приписва на ортодоксията по света от страна на малокултурници с пари и власт.
Точно това – сектантство и атеизъм на бизнес основа прави и режисьорът на „Титаник”. Той прави научно-религиозна хипотеза само въз основа на съвпадение на три библейски имена, без за това да има книжовно-документалини податки, без да има устна традиция и без да има християнски апокрифи, които могат да укажат наличието на подобен “прикриван” от Църквата факт. Казано по друг начин, ако намерим камък, на който пише името Иван, който е от епохата преди времето на Иван Асен, ние можем да направим сензация, като кажем, че Иван Асен ІІ е живял в друго време, и че нищо от това, което пише в учебниците, не е вярно. И да го направим, ако имаме власт, пари и медийна изява независимо от културния факт, че историята като сериозна хуманитарна наука е събрала безброй писмени свидетелства, устни спомени и археологически останки, които опорвергават възможността примерният новооткрит надпис с името Иван да е надпис за цар Иван Асен. Това положение на честната историко-археологическа интерпретация се учи навсякъде в реномираните унивреситети по света и всеки по-културен човек трябва да знае какви са принципите на историческото и археологическото изследване, преди да се правят заключения и обобщения. Особено когато става дума за сериозни неща, за които е проливана човешка кръв. Честната и логически обоснована наука иска много, за да бъде намерено доказателство, от което да са направи правомерен научно-познавателен извод, който пък да създаде предпоставка за надеждно общопознавателно заключение и оттам да се стигне до умствено-емоционално убеждение на човека.
Например, когато българските археолози откриха гроба на цар Калоян, те направиха научен извод въз основа на данни от писмени свидетелства, на надпис върху пръстена на погребения, на традицията Асеневци да закрилят църквата, която се пази като устен спомен у българския народ и на описанието, което е дадено на физическото тяло на Калоян в писмените свидетелства. Затова заключението на археолозите относно гроба на Калоян е сериозно и обосновано. Заключението за предполагаемото погребение на Христос и въображаемо Негово светско семейство не може да се направи със сериозни доказателства от интегрален познавателен характер. Един надпис нищо не доказва, още повече, че Църквата винаги е била отворена организация, която никога не е действала като мистична затворена мрежа на познанието. Ако имаше макар и най-малката податка в историята, че Христос е имал семейство и син, това веднага щеше да бъде използвано от онези, които са гледали християнството под лупа с цел неговото опровержение. Такава податка в сериозен научно-богословски текст и контекст няма, следователно твърденията на Камерън са чиста измислица, която може да зариби едниствено наивника и неграмотния.
Библеистиката и християнската археология поставят много въпроси, на които не може да се даде рационално-прагматичен отговор със средствата на логическия анализ и емоциалноното въздействие на словото. Вярата затова е вяра, защото в нея идеите, познавателните и културни податки, изказаната житейска и божествена мъдрост и историко-културни доказателства не могат да се докажат лабораторно проверимо, както е в естествените науки. Експеримент с Възкресението не може да се направи, но и нищо в областта на логическия и емоционален опит на човешкото познание не може да обори текста на Евангелието, че това се е случило наистина. Затова и има спекулации, които влияят главно на необразованите или преднамерените спрямо религията хора по света.. С тези спекулации християнството трябва да се бори, а сензацията на Камерън просто казва на грамотния и вярващия човек “Християни от всички страни, обединявайте се!”.
Още с първите стъпки на Христовата проповед и Неговото обществено служение се появяват критици и противници на новата религия. Знае се, че още при първите известия за Възкресението фарисеите и садукеите (садукеите отричат каквато и да е форма на задгробен живот) плащат богато, за да се твърди, че Христос е бил изнесен от гробницата от верните си ученици, а не е възкръснал в плът. Модерните нападки срещу казаното в Библията всъщност са възстановки на стари философски и религиозни отрицания на християнството и по никакъв начин не са “модерни” и сензационни като общокултурна информация.
Оспорването на кое и да е учение обикновено се обсновава от атака срещу главния му същностен философски постулат, изказан чрез едно обобщаващо и няколко спомагателни логико-обвързани твърдения. Оспорването на християнството през вековете от атеисти и друговерци по правило се изразява главно в отхвърлянето на твърдението за Възкресението на Христос, за това, че е Божи Син и че Богородица наистина е била девица и Божия майка. Говори се също така на по-високо историко-философско равнище, че християнството е синкретика на съществуващи вярвания от Изтока, доразвити от византийските и римските богослови. Това вече е сериозно научно възражение, което взимаше най-много жертви от средите на българската интелигенция през годините на комунизма. И затова тук Църквата е хвърляла най-много сили и средства и е излъчвала най-подготвените си хора, за да се борят с познавателните принципи на научно-технически развития комунизъм.
Ако се съди по фактите, днес се наблюдава един нов културен комунизъм, който според православните духовни отци идва от философско-културните пазарни послания на Холивуд и от начина на поднасяне на информацията в системата от “образователни “ телевизии в Западния свят. Наистина, много от изказаните етически или онтологически принципи в Библията могат да бъдат открити на части или интегрално богословски защитени в други философски системи или религии. Принципите на хуманната етика не са проповядвани за първи път в Библията, нито пък учението за живот след живота е откритие на новозаветната литература. Въплъщаването на Богочовека обаче, както и идеята за вечен живот и Възкресение в плът и кръв са изложени като ключови религиозни представи за първи път в Евангелието. Затова и противниците на християнството се опитват първом да оборят чудото на чудесата, основният камък на свърхествената вяра – Възкресението. Неверието във възкръсналия Христос обезсмисля всичко остнало, защото и най-етичният и човеколюбив неверник не може да се ползва от благодатта и спасението на религията.
По-долу ще проследим съвсем накратко популярните философски аргументи в довода им за и против истиността на Христовото Възкресение, чието оспорване както вече казахме, води началото си още от евангелските времена. Кои са доводите в защита на верността на евангелския текст, които се използват от християните?
Факт е, че Христос не е бил препогребван. Ако имаше втори гроб при подробните и мащабни нехристиянска кампании, познати на историята в течение на две хилядолетия, този гроб непременно щеше да бъде намерен. Щеше поне да има предание за препогребването на Иисус Христос, запазено в земите на Изтока. Обаче всички археологически и етнографски търсения в тази насока остават без резултат вече 2000 г. Християнството не е затворена общност и непременно, ако имаше вторично погребение, то някаква информация щеше да изтече. Знаем как много тайни организации в историята допускат изтичане на секретна информация, а следователно ако явното християнство не пази спомен за фалшификация на възкресение, то и такава инсинуация на религиозното съзнание сред хората не е имало и тук Църквата не лъже. Това е общологическия историко-културен довод срещу оспорването на Възкресението.
Текстът – венецът на хуманитарния продукт – не предоставя основания да се отхвърли Възкресението. Филологическите анализи, направени от страна на всички текстологични школи по света върху гръцкия текст – защото Евангелията са написани първоначално на гръцки език – показват, че описаните сцени в Библията не противоречат на достоверността, защото използваните езикови конструкции в четирите Евангелия са коректни и не позволяват да се мисли за вторична намеса, която би променила разказа. Текстуално библейският разказ е единен и логически последователен, има препратки към всички семантични равнища на възприятие и на практика има единен метарелигиозен разказ в книгите на Стария и Новия завет. Това е доказано от такива блестящи и висококултурни издатели на Евангелието като поредицата на Нестле-Аланд, добре позната в грамотните среди на Запада с коректното издание на евангелския текст на старогръцки и латински. Евангелието кореспондира културологично правомерно с други известни писмени и предметни останки от епохата. Косвените потвърждения на събитията от Евангелията от други извори като Йосиф Флавий и средновековни арабски текстове пък засилват убеждението в коректността на Евангелието.
Кое ни кара да мислим, че казаното в Евангелието е истина? На първо място начинът, по който са описани събитията. Св. евангелист Матей споменава в гл. 28 за ангел, който слиза от небето и отваря вратата на гробницата, за да могат Мария Магдалина и нейната спътница да се уверят с очите си във Възкресението. Тогава и пазачите разбират за него и се разбягват. Следователно камъкът, който е поставен под наклон пред гробничната врата е бил там. Наистина, другите трима евангелисти казват, че камъкът вече е бил отвален и не е имало никой в гроба, но те не споменават за стражите. Следователно стражите вече не са били там, т.е. нещо ги е прогонило. Липсващите стражи указват достоверността на написаното от св. Матей, защото Христос е бил пазен от войници, пратени от Пилат. Това е била подсилена охрана, състояща се освен от традиционната стража, сменяща се на три часа, така и от отделни войници, които пазят гроба, за да не дойдат учениците на Христос и да го извадят оттам, а после да прогласят небивало Възкресение. Засилената охрана означава, че похищението на гроба е осуетено, защото пазещите го римски войници са били изключително дисциплинирани. И това се знае от всеки с прилична историческа грамотност.
Св. евангелист Матей също така казва, че стражите се върнали при първосвещениците и ги попитали какво да правят. Първосвещениците им дали пари – (NB! За мотивите на Камерън и на такива пазарни малокултурници като него) – и им наредили да казват, че учениците сами отворили гроба и пренесли Христос. Този факт е потвърден десетилетия по-късно от св. Юстин, който говори за разпространение на тази версия организирано финансирана от християнските противници из Палестина. Както се вижда, нищо ново под слънцето.
Основанията за действително Възкресение на Христос се намират в стародавните библейска и светска археология. Техните правомерно интерпретирани находки съответстват на казаното в книгите на цялата Библия. Археологическите и археографски експедиции в Сирия и Палестина доказват достоверността на детайлите от описаното в Евангелията, а оттам и липсата на фантасмагоричност в техните исторически фрагменти. Библейската археология наскоро успя да намери и гроба на един от съдиите на Христос, с което доказа верността и на най-дребните подробности в евангелския разказ. Който се интересува от библейска археология, може лесно да провери истинските научни доводи за и против казаното в Библията, като попита например проф. Шиваров за това в Богословския факултет на СУ «Св. Климент Охридски». Хубави книги за това има издадени и от издателство «Нов човек». Най-известна в България е книгата на Вернер Келер «Библейски събития», С.,1993..
Впрочем, за първи път археологически, в смисъл на познавателно-изследователски проучвания се правят от св. цар Константин Велики през ІV век. Той намира Кръста на Христос, заедно с пироните, останали от разпъването на Голгота. Гробницата на Христос, издълбана от Йосиф Ариматейски не била далеч от Голгота. Днес тя е обект на поклонение от страна на повече от един милиард християни по цялата земя. Хаджилъкът – пътешествието до Божи гроб – е отдавна срещано поклоничество в народната култура на православните народи, което удостоверява, че нуждата от личен сетивен допир до истинността на Възкресението е била необходима в продължение на цялото Средновековие и Новото време. След като за толкова години не са намерени доказателства против текста на Евангелието и устното предание на Изтока, ние нямаме основание да мислим, че християнската вяра във Възкресението може да бъде подронена от три имена, издълбани върху неизвестен еврейски гроб от І век. Балканите са новозаветни библейски поля, а не див индиански Запад, за да ни се пробутват разни «сензации».
Ние почитаме първия християнски археолог – св. цар Константин от векове и следователно знаем добре как стоят нещата в книжовния и устен спомен за Христовата проповед през евангелските времена.
Но нека развием данните от намирането на Христовия кръст и гвоздеите, с които е бил прикован Христос. Фактът, че заровените реликви са намерени по свидетелство на местен човек, който помнел преданието от дядо си, доказва и верността на аргумента, че християнската история черпи сведения и от устните традиции, които в античния и средновековен свят са много устойчиви и подробни. Тук сериозната наука е направила многотомни и достоверни научни проучвания, познати добре на образованата християнска апологетика. При разследването си св. цар Константин, който по това време бил все още езичник и се нуждаел от материални доказателства за духовните истини, проявил интерес и към преданията в района на Голгота и Божи гроб. Мълвата обаче не помнела да е извършена подмяна на тялото на Иисус, така че да се получи инсинуация за Възкресение. И това е още един сериозен довод за истинността на Евангелието.
Историческите събития в Библията, сведенията на римовизантийските писатели и библейската археология не позволяват да се мисли за инсцениране на Възкресение.
Един от проблемите на Възкресението е установаването на неговия точен час. Той обаче не може да се разбере направо от Евангелията. Редът, по който се сменя стражата – през три часа, започвайки от здрач до сутринта, не може да бъде показател, защото има отделна, нарочна стража, пратена от Пилат Понтийски. Описанията на апостолите също не се засичат дума по дума. Един казва, че Мария Магдалина е дошла на гроба по светло сутринта, а друг – че е дошла по тъмно сутринта. Това означава, че посещението е било някъде между 5 и 6 часа, когато още е неопределен денят – на разсъмване. Следователно ако стражата се е сменяла в 6 часа вечерта, т.е. началото на новия ден за юдеите, то Възкресението е станало по средата или както го празнуваме на Великден – в 12 часа полунощ.
Както се вижда от беглия научно-систематичен преглед – всичко казано в Библията може да бъде подложено на критика и проучвания, като се приведат доводи и от разнострани събития и явления от световната история и етнография. Съмнението и научната критика, основана на здравия разум и богата информация е свободно право на културния човек и човечеството в своята драматична религиозна история е дало много свидни жертви за да еманципира разума и чувството, за да се стигне до върховете на цивилизацията, която наричаме днес накратко европейска. Модерната Църква не може да се сърди, че има хора, които подлагат на критика и на съмнение истинността на вярата. Призванието на Църквата е да защитава истината както на мистико-служебно равнище, така и на високо научно ниво. Затова има богословски факултети и развита библеистика по цял свят.
Известните досега библейски факти от текста и от устното предание в корелация с данните на арехологията, проверени от правомерната в научно езиково отношение критика на свещените текстове обективно доказват, че сериозни логико-познавателни доводи срещу Възкресението на Христос в хуманитарните дисциплини не могат да бъдат открити.
От гледна точка на естествените науки – физически, биологически и химически – научната мисъл, колкото и да е напреднала, днес не може да подрони теоретичната логическа възможност да е имало Възкресение. Свръхестественото, каквото е идването на Христос и Неговото Възкресение не може нито да бъде оборено, нито да бъде доказано от света на естественото. Класификационните теории, които лежат в основата на мисленето при естествениците, не могат да бъдат приложени в света на хуманитарното познание, каквото е богословието. Човекът и неговото битие като уникално творение е предмет на други проучвания, чиято познавателна стойност позволява на мислещия и четящия да прекара живота си спокойно и ползотворно дори и без да знае дали Земята е кръгла и дали има живот на Марс.
Актуалността на християнството днес като идеологическа и културна алтернатива на дискредитирания атеистичен рационализъм принуждава неговите критици и отрицатели да опитват всякакви методи за да разколебаят вярата в Бога и в учението на Църквата. Това явление, освен че не е ново, нито оригинално, е много повърхностно от гледна точка на достиженията на положителната хуманитарна наука и възпитания да мисли обсновано критично здрав човешки разум. В своята история християнството винаги е било подложено на критика и на съмнение от страна на друговерци и колебаещи се, но никога не е било истински дискредитирано от страна на интегралния познавателен човешки опит и от страна на висшето хуманитарно и естествено познание, до което е било съдено на човешкия разум да се добере. Ако културната памет на човечеството, която се изразява най-вече в интерпретация на запазените писмени текстове и устен национален спомен беше запазила сериозни доводи срещу истинността на Библията, то много лесно християнството щеше да бъде оборено от своите критици и отрицатели. Това не се е случило и дори научно-технически напредналият комунизъм не можа да приведе категорични и убедителни за мислещия и интелигентен човек доводи срещу истинността на Словото.
В отстояването на вярата в днешните условия на реновиран западен антихристиянски патос трябва да се каже, че антихристиянските идеи и “научно-философски” възражения не са новоизмислени. Те не са продукт на модерното мислене, а са стари отрицания на християнството, често направени по ирационални и емоционални съображения, а не поради високо научен и културен довод на нехристиянина. Такива са например философските устои на мюсюлманството, с което спорим вече 14 века. Близък пример за изживяни компромати на християнството е шумът, който се вдигна с мистификацията, наречена “Шифърът на Леонардо”. Някои друговерци, езичници и антихристияни през вековете са твърдели, че Христос е бил женен и че това, което пише в Евангелието, не е вярно. Мистификациите в модерността не са оригинални и в тях няма нищо ново, което да изненада научно-богословски обоснованото християнство. По същината си новите сензации за земното битие на Христос са предназначени или за наивници, или за малокултурници, или за недообразовани тийнейджъри, които търсят екзотика и сензация, защото все още нямат културните очи и нужното образование да усвояват сериозните текстови и археологически доводи и за, и против християнското учение. Ниската култура на масовия човек днес обаче трябва да се повишава и това е задачата на свещенослужителите и богословите, които отново трябва да излязат с научно обосновано становище за това, защо св. Библия казва истината. Ниската християнска грамотност на Запад, въз основа на която впрочем разцъфтяват и сектите, не е причина ние да реновираме нискокултурни тези, които бяха присъщи на просташкия атеизъм на комунистите след 1944 г.
