Любовта е по-силна от надеждата и вярата
Източник: в. Седем, бр. 51
Практиката на световните молитвени дни не е откритие на съвременния свят. Такова обръщане с пламенна молитва към Бога във време, когато светът изглежда е изгубил равновесие, е старо като човечеството. Още от древния цар Давид при опасности и нещастия хората се обръщали към Бог с молитва.
Поводът за отвореното писмо ни даде дискусията в медиите за борба с детското насилие и желанието ни да привлечем вниманието на Църквата към този силно тревожен в последните години проблем. Идеята ни съвпадна и с инициативата на интернет форума Forum abv.bg hristianstvo да се присъединят всички българи за обща молитва всеки ден в 16.00 за спасение на децата ни и за благоденствие на народа ни.
Наистина съвременното общество понякога страда от духа на унинието, на отчаянието и погубената надежда, който внушава, че всичко е безсмислено и нищо не може да се направи. Светото писание обаче ни казва, че това не е така. Трябва ни първо дух на търпение. Като притчата за сеяча, за семената, паднали на добра земя и дали плод (Мат. 13:3-9). Но трябва ни и дух на любов, защото тя е връх и венец на всички добродетели. По думите на Апостол Павел любовта е по-силна от надеждата и вярата, понеже Бог е любов (1 Иоан. 4:8,16). Бог ни учи да се молим и по Своята благост откликва на молитвите ни. А общата молитва отваря небето. Светите отци ни учат, че сърдечната молитва е сливане на мисъл и чувство. На глас, шепнешком или наум, мисълта и думите в нея са единство. Св. Силуан Атонски ни казва: “В храмовете се извършва божествена служба…но душата е най-добрият Божи храм и който се моли в душата, за него целият свят е станал храм” Чрез самия живот и нашето участие в него молитвата разкрива и утвърждава изключителния факт, че всичко е белязано с мярата на вечността и всяко нещо има измерение в безкрайността. Светът, в който живеем, е Божи свят. Чрез молитвата можем да се почувстваме единни с цялостната реалност на отделния човек – ближния и непознатия. Да сме част от отделната човешка съдба и от съдбините на целия свят. Молитвата е търсене на Божието застъпничество, но също и израз на благодарност пред делата Му. Нека кажем заедно “Господи, благослови ни нас и този начеващ ден, това светло начало”. Ако сме разумни, ще пренебрегнем тщестлавието и гордостта, въобразявайки си, че сме извършили нещо свръхсилите и възможностите си, а всъщност всичко е свършил Бог, като ни е дарил изключителната възможност да го свършим ние.
Молитвата е живата струя на душата ни – капките ще се слеят и ще станат океан. Тя е израз на вярата, на дълбокото ни убеждение в правилния път, което определя всяка постъпка на човека. Тя е опит да се слеем с мисълта, със сърцето си и духа си със самия Творец – и не само в чувството, но и в постъпките си. Молитвата има велика сила, а спасението е в нашите общи молитви – те ни свързват духовно с всички хора на земята.
Вярващите в България вече показаха, че могат да се молят заедно – в съпричастността си към осъдените на смърт медици в Либия. За тях дори се молиха мюсюлмани в Джумая джамия в Пловдив. Още повече сега, когато ставаме част от европейския цивилизационен свят. Гръцката църква в лицето на архиепископ Христодул вече ни поздрави за приемането ни в евросъюза с надеждата за “добро сътрудничество за защита на християнските принципи, които са положени в основата на европейската мисъл и начин на живот на европейските общества, както и за опазване традициите на нашите народи в ЕС". Нека Бог ни просвети да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен народ и за великата Божия милост. Нека не се плашим, че сме “малкото стадо”, понеже Христос ни обича и има дивен план, заради което се роди на света: да ни покаже как да живеем. Рождество Христово е пределен момент в мироспасителната история. То бележи края на една епоха, в която е властвал грехът, и начало на нова, в която действа благодатта.
Нека България преживее своето ново Рождество.
