Андрей Кураев: Малко са нещата в моя живот, които избирам сам

Той не е официален говорител на Църквата. Говори само от свое име. Понякога слисва опонентите си, съгласявайки се изведнъж с това, с което би трябвало да спори.

– Под вид на "основи на православната култура" Църквата иска да ни пробута Закон Божи! – казват му хората. Той въздъхва съкрушено: вярно, има такова нещо, прави сте, трябва да се борим с това… напишете по-добри учебници тогава! От ТВ-студиото отива на рок-концерт. Там проповедите му се приемат нормално.

Той умее да намира общ език с хората, които са далеч от Църквата. Но има и много врагове. Няколко интернет-сайтове са създадени специално за да го хулят. И дори за да разпространяват вицове за него – скромния дякон Андрей Кураев.

Мисионерството е главното дело на живота му. Но в последно време го прави по съвсем друг начин, отколкото преди.

– Днес ситуацията е уникална – казва отец Андрей. – Хората се занимават с мисионерство не защото са длъжни, а защото им харесва да го правят. Било то Алексей Илич Осипов или Александър Леонидович Дворкин, или отец Георгий Митрофанов, или моя милост. Всички сме с добро положение – професори в духовни академии. Можем да си живеем спокойно в Москва или Петербург, но въпреки това редовно се понасяме нанякъде, летим, срещаме се с хора, и то не само с църковни, общуваме с медиите. Мисля, че в нашата Църква има не повече от десетина души, които не биха се уплашили да влязат във всякаква аудитория – било то на рокери или на академици – и да поговорят с тях за това, което е интересно за тях и скъпо за нас. Никой от нас не се води на щат в официалния мисионерски отдел на Патриаршията и не получава нито стотинка оттам. Програмите, с които се занимава мисионерският отдел, са също необходими, разбира се. Да пътуваш из далечните краища с подвижен храм-вагон, храм-кораб или камион е чудесно. Но мисионерската пустиня днес не е само там – тя е в мегаполисите. Веднъж в един сибирски университет влизам преди началото на лекцията в геоложкия музей срещу актовата зала. Говорим си, пием чай. Гледам – върху масичките се мъдрят книги: "Магията на минералите", "Камъните и Зодиакът"… С какви дивотии товарят мозъците на студентите в един университетски (!) музей! Днес степента на подивяване дори и на градската интелигенция е невероятна.

Да изскубнеш корените си

Лесно можете да откриете отец Андрей – по мобилния му телефон или електронната му поща. Но различни са географските точки, от които ще ви отговори.

Маршрутите му са причудливи, защото ги определя не самият Кураев, а тези, които го канят.

– Малко са нещата в моя живот, които избирам сам – каза ми той. – В началото се появява някакъв зов, някакво предизвикателство към мен, а след това идва и моята реакция. С една дума, аз съм "реакционер". Където ме повикат, там и отивам. Но и такъв пътуващ мисионер не съм планирал да ставам. Просто поканите започнаха да се трупат и в един момент количеството им премина в качество. Тогава разбрах, че вече нямам право да работя в Москва. А бях декан на философско-богословския факултет в Православния университет. Когато ми стана ясно, че мога да се появявам само два пъти седмично в университета, стори ми се, че това е нечестно спрямо преподавателите и студентите. А честно ще е да си тръгна, да изскубна московските си корени. И ето че през последните 15 години Москва е за мен просто един от многото градове, в който се отбивам по-редовно, отколкото другаде. Не аз избрах този път, той ми се натрапи сам.

И сегашната промяна в неговия живот според него също му се е натрапила, въпреки че е била обмисляна дълго време. Всичко е започнало с изказването на патриарх Алексий на последния Архиерейски събор. Патриархът цени високо мисионерския труд на отец Андрей, той неведнъж е говорил публично за това, награждавал е мисионера. Но този път е станало дума за друго.

Нов обрат

– Патриархът каза тогава – спомня си Кураев, – че никак не е добре, дето московските мисионери отиват в далечните епархии за сметка на тези епархии. Ако ме кани Камчатка или Сахалин, моето идване е сериозна дупка в бюджета на тези епархии. Плюс към това, признавам, че и разходите за мен с годините също са започнали да нарастват. Преди две години лекарите ми поставиха диагнозата "синдром на пътника от иконом-класа". Така става, когато човек прекарва много време в нашите аерофлотски кресла – това са постоянно стиснати неподвижни крака, кръвта се застоява в съдовете, започват проблеми със здравето. Три часа аз още мога да издържа в такова състояние. Но когато трябва да летя повече, особено през нощта, аз може и да не постъпвам много апостолски, но все пак моля: ако има възможност, поне в едната посока за нощния полет ми вземете билет за бизнес-класа, пък обратно нека да е "иконом" – нали е дневен полет, мога да стана, да се поразкърша. Понякога дори просто моля да ме пуснат в пилотската кабина. И да се поразговоря, и да погледам, и да се поразтъпча…

Но най-главното е, че ни трябва професионален съвременен подход към нещата. Ние в православието сме изобщо зле с пиара, рекламата – това не е нашата добродетел, да си го кажем направо. Разбира се, когато даваш милостиня, дори дясната ти ръка не трябва да знае какво върши лявата, а за пресконференции и да не говорим. Но виж, мисионерството е друго нещо. Пък и пътуванията биха могли да се планират много по-рационално, ако има нормална организация на работата, помощници, собствен бюджет, обмислена от самия мен логистика. Иска ми се и на следовниците да предам нещичко от моя опит, пък и самият аз да поработя напоследък в пълна сила, и на другите мисионери да помогна.

Когато Патриархът каза това, аз се замислих здраво. И стигнах до извода: мисията трябва да стане подарък, а не товар за местните хора. Та нали от мисионерска помощ се нуждаят тъкмо онези епархии, които не са твърде богати, да не говорим за руските общини в бившите съветски покрайнини. Значи логично е да събираме средства в богатата Москва, а да ги харчим в провинцията.

Тъй се появи мисионерската фондация на дякон Андрей Кураев. Официалното й име е "Законът на зърното". Това е намек за евангелските думи за зърното, което няма да порасне, ако не падне в земята, и за редовете на Марина Цветаева: "войници, до Небето има една крачка: по закона на зърното – в земята"…

Защо заек?

Новата фондация вече има няколко сътрудници, юридически статус. И изпълнителен директор – Наталия Першина. С първите сериозни постъпления са наели квартира за студентите – бъдещи мисионери. И чак след това се изяснило, че тъкмо в този апартамент е живял академик Сергей Аверинцев – човек, дълбоко почитан от Андрей Кураев. Той смята този факт за малко, но символично чудо.

Имат си и официална емблема – див заек, който държи кръст в лапите си.

– Хубаво – казах на отец Андрей, – но какво общо има това с фондацията? За какво ви е този заек?

– Та дори и само за това – хората да питат – обясни Кураев. – Запомняме това, което ни учудва. Нали по гербовете най-често гледаме лъвове, орли… Хищници с кръстове… А тук – безобидно животно. И точно това е важното за нас – заекът не заплашва никого, не преследва вълци, не стреля с кръста.

Математиката и Всевишният

Вероятността, че Бог съществува, може да се пресметне математически – разказва мисионерът. Тъкмо такова пресмятане са направили германски учени въз основа на формула, предложена преди повече от два века от свещеника-математик Томас Байес. Е, и какво мислят математиците за Бога?

Разчетите били направени в няколко области. Сред тях са възникването и устройството на космоса, еволюцията, доброто и злото, информацията за различните религии. В началото учените предположили, че Бог съществува, а след това формулирали следните въпроси: каква е вероятността за това, че Бог е създал Вселената? Каква е вероятността за това, че еволюцията на Земята се е извършила с негово участие? Каква е вероятността за това, че доброто е немислимо без Бога?

Всеки утвърдителен отговор би говорил в полза на Бога, а обяснението, което не е свързано с него – в полза на неговото отсъствие. В крайна сметка било установено, че Бог съществува с вероятност 62 процента.

Смята се, че две трети от учените вярват в Бога. При това светилата на обществените науки са традиционно по-религиозни, отколкото тези на естествените.

Кураев за Бога

"Едно е да знаеш, че има Бог. Че "там има нещо", знаят всички. И как реагират на това? Никак. Вярващ е онзи, който с живота си е реагирал на знанието за Бога".

"Ако искам да замина за някъде, аз трябва да прегледам разписанието на влаковете. Разписанието е направено на научна основа, но колкото и да го проучвам, аз никога не бих могъл да науча от него къде трябва да отида самият аз. Ето ви пример за отношението между наука, религия и етика. Религията дава ценностите: заради какво живее човекът, какви са неговите цели, къде отива, а науката казва по какви пътища можем да стигнем до набелязаната станция".