Синодални Рождественски страсти по Европейската епархия



Информации за синодални решения и наредби от различни източници от прицърковен и светски характер разбуниха през изтеклата седмица Рождественския пост на българската общност, населяваща Западна и Средна Европа. Факт е, че на официалната интернет-страница няма и буквичка от въпросните синодални актове, но същевременно са налице няколко официални обръщения на митрополит Симеон към Светия Синод, така че едва ли би имало съмнения в намеренията на синодалните архиереи на практика да правоприлагат вижданията си.

Целият синодален казус относно Западно- и Средноевропейската епархия обаче поставя с особена острота няколко големи групи от въпроси, които отдавна, може би от десетилетия стоят на дневен ред. Още на това място се налага да се направи уточнението, че отговорите на част от въпросите вероятно са съвсем елементарни, а друга част имат многогодишно натрупване и тяхното отлагане ще породи прогресия във времето, така че проблемите да не намерят разрешението си в рамките на няколко десетилетия напред.

Първата група от въпроси включва моменти от легитимността на управителните органи в БПЦ. Кой кого избира, кой кого назначава, съответно – кой кого отстранява и може да отстрани. Тук не става въпрос единствено за канонически или юридически процедури, а много повече за начина, по който се действа. Още един централен въпрос от тази група е и проблемът за регламентиране на изключения в трудовото право на църквата, отличаващи се от общите правила на трудовото и социално-осигурително право въобще.

Втората група въпроси засяга начина на работа на Св. Синод като ръководен орган на БПЦ и по-специално – провеждането на зеседания на Св. Синод като собствен методичен способ за самодискредитация пред енориаши и епархиоти на БПЦ. И въобще на доверието, като първо стъпало към вярата.

Третата група въпроси касае отслабващото доверие на принадлежащите на БПЦ към ръководния и орган, продиктувано от общата тенденция на затихваща адекватност в поведение, артикулация и изграждане на свой публичен образ в обществото. И не на последно място – отдалечаването на широки кръгове от висшия клир от обикновените богомолци и създаването на манипулацията за собствена владишка непогрешимост.

Независимо от изхода на конкретния проблем, отнасящ се до един конкретен архиерей и неговото паство, което е не само институционално, но и дълбоко емоционално свързано с него, въпросите, касаещи елементарни правила на човешко и християнско поведение ще се трупат отчаяно върху синодалните бюра и занапред, докато не прелеят чашата на доверието на богомолците. Това е най-ясно отчетливата тенденция. Българите, които живеят в общества с по-висока обществена прозрачност са особено чувствителни на теми, засягащи интимна сфера, като вяра, доверие, участие в обществен живот (в това число разбира се и религиозен). От реакциите на българските православни общини зад граница ясно се усеща решимост за действия, които биха засегнали не само институционалния градеж на БПЦ, но и биха имали сериозни последствия върху и без друго все по-скандално изглеждащия авторитет на Св. Синод пред обществата в държавите от ЕС. След тази синодална намеса в Западно- и Средноевропейската епархия ще бъде трудно да се убедят широките европейски обществени среди, че БПЦ представлява християните си в ЕС – между другото така или иначе БПЦ е единствената преобладаваща религиозна общност в страна членка на ЕС без официално представителство в Брюксел – за разлика дори от най-голямата православна религиозна общност в света, макар последната да се намира в страна, която не е членка на съюза.

Изобщо, синодалното заиграване с една част от въпросите, които отдавна стоят на дневен ред а не адекватното им и принципно решаване е не само опасно. То ще се отрази пагубно върху сериозно разклатената от разнобойни лобита институция БПЦ. За кой ли пореден път губещи отново са обикновените вярващи.

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

10 Отговори

  1. веселин костадинов алексиев каза:

    дано Бог просветли мозъците на нашите архиереи .Те нищо не направиха когато старозагорският митрополит и икуменист Панкратий даде титла архонт в католически храм и върши други недостйни за православието дела, сега искат да го натрапят на българи живеещи при по демократични условия. […]

  2. Петър Ангелов каза:

    Господине, от къде знаете каква е ситуацията в Западно Европейските епархии?

    Факт е че 99% от хората които (и без това са много малко) се черкуват в българска църква в Германия (имам лични наблюдения от 3-4 БГ енории в Германия) НЕ ЗНАЯТ кой е западноевропейският митрополит и как се казва той. За какви протести може да говорим тогава??? За каква емоционална връзка на тях с дядо Симеон???? Те не му знаят името, не за чували за него!!!

    Голяма част от тези българи са също „полувъцърковени“ и мога лесно да бъдат използвани за манипулации. Много от тези хора ходят само да запалят по 1 свещ в храма. Не знаят елементарни неща за нашата вяра и дори Отче Наш много от тях не са научили. С това не искам да обвинявам хората, но просто искам да ви кажа, че тези хора са НЕУТРАЛНИ по тези въпроси, с които ни занимават тук.

  3. Петър Ангелов каза:

    Реакцията на която станахме свидетели е реакция не на църковните общини, а на отделни свещеници, КОИТО ИМАТ СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ И СА СВЪРЗАНИ С ТИХОН ПАК ЧРЕЗ ЛИЧНИ ИНТЕРЕСИ.

    Престанете с тези манипулации, молим ви!!!

  4. Христо Петров Беров каза:

    @ strats62:

    1. Честит празник!
    2. На анонимници не отговарям. Това е изключение, защото ако наистина имахте наблюдения в няколко енории в Германия, нямаше да пишете „Западно Европейски епархии“, а щяхте да знаете, че тя е една епархия и се казва Западно- и Средноевропейска.
    3. Прекарал съм една трета от досегашния си съзнателен живот на територията на тази епархия и за последната седмица съм провел над 10 часа телефонни и лични разговори с хора, които са част от тази епархия.
    4. Проблемът с въцърковяването на българите в чужбина не е лек, но не е по-голям от този в България. Най-малкото сравнение напр. е възможността за изучаване на вероучение, за разлика от България, отношението към ближния, а съвсем да не говорим за това, че никой българин, живеещ в Западна- и средна Европа няма да допусне провеждане на матури в неделя – практика, която вече се установи в България – 2 години подред.
    Реакции на енориаши можете да гледате днес по Централните новини на БНТ от 20 часа.

  5. Ioan Jelkov каза:

    strat62,
    за това, че хората са слабо въцърковени сте прав, НО за това, че са реакции „на отделни свещеници, КОИТО ИМАТ СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ И СА СВЪРЗАНИ С ТИХОН ПАК ЧРЕЗ ЛИЧНИ ИНТЕРЕСИ“. НЕ сте прав.
    Аз съм клирик на Западно европейската епархия и с църковното настоятелство писахме протестно писмо срещу този фарс в София. А Вие се поинтересувайте за мойте отношения с еп.Тихон и дядо Симеон. Ако тези отношения бяха добри аз нямаше да си стоя 11 години иеромонах. Личните отношения тука са абсолютно вторични.

  6. Климент Йорданов Буренков каза:

    Нямам чест да зная кой пише под псевдонима „strat62“, но съм изненадан, че има българи зад граница, които разбират от църковните дела и умеят да споделят информация компетентно. Напълно споделям двата коментара на лицето.

    Колкото до статията, стори ми се твърде объркана и в крайна сметка, след много изписани думи, нищо съществено не е казано. Загатнати са интересни проблеми, но не разбирам защо авторът не е съумял да построи словореда си по-разбрано. Интересно ми е да зная дали авторът е запознат с Устава на Западноевропейската епархия и правата на Синода над нея. Имам чувство, че желанието на автора да публикува нещо не се препокрива с елементарната компетентст за това.

  7. Martin Todorov Dimitrov каза:

    о. Йоане,

    моите уважения и нищо лично, но какво означава това – „Ако тези отношения бяха добри аз нямаше да си стоя 11 години иеромонах“

    Не ми е работа да Ви се бъркам в личния живот , но нима сте станали монах с цел епископство? В случая не коментирам достойнствата на настоящите епископи и не казвам, че нямата качества за такъв, но ще ме прощавате – това Ваше изречение лъха на едно ужасно явление в Църквата – кариеризъм.

  8. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Чорбаланчо е прав. Нима санът спасява? Аз съм бил йеромонах 25 години и насила Синодът ме накара да приема офикия архимандрит. Е, и? Разлика няма.

    Каква е разликата между една куцукаща бабичка на село, която си дава последните стотинки за свещ, и един охранен, наконтен и напарфюмиран владика, заобиколен от мутри и проститутки? Кой от тях е по-свят, по-чист, по-достоен за Царството Божие?

  9. Статията на известния правник Христо Беров е достатъчно ясна и мека, за да покаже, че има нещо гнило в помислите на св.Синод. От близо 20 годишната ми битност на православен християнин съм разбрал, че около ръководството на БПЦ се въртят цивилни лица, с чието мнение ръководството изглежда се съобразява повече, отколкото с традицията и законовите норми на Църквата. Кои са тези хора – аз знам за няколко комунистически интелектуалци и университетски професори – ние не знаем с пълнота. Дали това се комунистически философи на „националната идентичност“ в контекста на ЕС или са ченгета, които използват властта си над Църквата – това според мен ще остане в тайна. Не знам как стоят нещата зад граница, но знам, че ръководството на БПЦ не е на интелектуалното, моралното и гражданско равнище на много миряни, които с цената на тегоби, лишения и страдания отстояват чистата християнска вяра според българските норми за религиозност. Кой представлява БПЦ с оглед заслугите за вярата?

  10. Ioan Jelkov каза:

    Отец Павле, ти пак не ме разбра.
    Нима говорех за цели или кариера в църквата? Аз говорех за отношение. Имам най-многобройната община в тази епархия и това е Божествената награда за моето старание, но има и човешка, която не е за мене, а за тези, които пълнят храма, за да могат те да възлюбят и епископата, който подкрепя техния пастир. А това да се стравняват бабички с охранени владици не е правилно, светостта има много форми. Ами , ако охранения владика е изял нещо, което би би било вредно за брата му и така му е спасил живота, какво ще кажеш тогава?