Феноменът „Ванга“



През отминалите години, а и днес различни сфери на човешката дейност се определят като духовни. Често пъти се стига до крайността интелектуалната дейност да се приема за единствено духовна. Така се извършва подмяна на частта с цялото.

Интелектът е част от духовните способности и се развива в определена духовна област – той не е тъждествен, не е пълна изява на самия дух. От духовната дейност не трябва да се изключват чувствата и волята, които в единодействие или противодействие с разума и със самите себе си дават цвета на характера и определят поведението на всеки отделен човек.

В днешното критично за всеки българин време наред с открадналите му мариална сигурност с всички сили се прави опит да се открадне и душата му. Същевременно почти никой понастоящем не си дава сметка, че духовната сфера е основополагаща. През отминалия режим на атеистически диктат се правеше всичко възможно душата на народа да бъде духовно унищожена, да се изтрие всичко, което православното християнство е насадило в нея. И почти успяха! Свидетелство за това са втурналите се „духовни“ търсачи и поклонници след разните нови „духовни“ течения. Новите култове и „духовни“ феномени запълват опразненото духовно пространство.

Днес всякакви врачки, гадателки, пророци, оракули, екстрасенси и какви ли не други магьосници са на особена почит в едно бездуховно и дехуманизирано общество. Това с особена сила важи както за обикновения човек, притиснат от жестокото ежедневие, така и за част от интелигенцията на страната, която, загубила духовна ориентация, търси спасение в квази-духовни течения и религиозни практики.

Най-красноречивото свидетелство за това е Ванга. Поради загубени духовни критерии, липса на религиозна грамотност и познание хиляди хора са прелъстени от нея. „Феноменът Ванга“ свидетелства за безкрайно дълбоката духовна криза, в която е изпаднало българското общество и всеки един от тези, които я приемат. Личи загубата на ясните духовни ориентири, на духовния реализъм, изведен от Православната църква в нейното духовно учение и практика.

Духовните търсения на съвременния човек са хаотични, неориентирани. Това се дължи на както на разбития духовет страж на народа – институцията на Българската православна църква (БПЦ), така и на масовото нахлуване на окултни, демонични течения. Неподготвеното духовно общество ги приема като ново откровение. Загубеният духовен може да се окаже пагубен за целия ни народ. В тази връзка ето какво представлява „феноменът Ванга“ :

  • Ванга е обикновена, необразована селска жена, на ниско интелектуално равнище.
  • Ванга е медиум /посредник/. В момента, когато тя има видение или изпада в транс, тя е оръдие, посредник между дух от отвъдния свят и хората около нея. На църковен език този феномен се нарича обладаване от зъл дух.
  • Именно когато е във връзка с този или тези духове, тя проявява своите „изключителни“ способности да „предсказва“, „познава“, „лекува“ и т.н.
  • В момент на транс нейната воля е подчинена на чужда воля и тя не говори от себе си. Променят се дори нейни физиологически характеристики. Тя говори с чужд глас.

Във връзка с тези констатации може да се отбележи, че:

Ванга не е светица, защото православната святост има съвсем друг характер. Православната святост изисква преди всичко съзнателно усилие към приемане, съгласие на човешката воля с Божията. Това се постига с изключително много усилия, след пост и молитви и задължително духовно ръководство.

Православната святост не спекулира със себе си, не се показва. Спасителят учи: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно“ (Мат. 6:6).

В православната святост има пълно и ясно съзнание за духовните преживявания – няма неконтролируема духовна и телесна дейност, няма насилие над човешката воля. Тя се изявява и проявява изцяло и изключително в лоното на Църквата.

При Ванга е налице т. нар. болна, нездрава, черна мистика. В православната мистика при контакти с духовния свят, при явяването на разни образи и видения се подхожда изключително внимателно. Евангелието и Отците на Църквата предупреждават, че това обикновено са изкушения, прояви на злите, тъмните сили, които искат да оплетат вярващия и да го отклонят от пътя му към Бога. Затова Отците съветват да се отбягват всякакви видения и образи. Те почти винаги са средство на злите сили да измамят вярващия.

Самото Свещ. Писание предупреждава: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овчи кожи, а от вътре са вълци грабители“ (Мат. 7:15); „Не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света“ (3 Иоан. 4:1).

Св. Никодим Светогорец съветва: „Макар, по някои явни признаци, да би ти се показало, че ти виждаш истински видения, които ти се дават от Бога, все пак и при такъв случай не бързай да им вярваш. Не се страхувай, че ще наскърбиш чрез това Бога. Нашите смирени чувства никога не са неприятни на Бога“.

Друг колос на православната святост и на исихазма, св. Григорий Синаит, предупреждава: „Щателно и разумно внимавай, ти, който обичаш Бога! Когато вършиш своето дело и видиш светлина или огън вътре или вън от себе си, или образ – например на Христа или на ангел, или някой друг – не ги приемай, за да не си навредиш. Не си гради въображения , а тези, които сами изникват – не ги приемай и не позволявай на ума си да ги запомня“ [1]. Какво по-категорично предупреждение от това!

***

Ванга действа посредством контакти с падналите нисши духове. Те притежават голяма онтологическа мощ, познание, и поради това могат да предвиждат някои неща . Като служители на злото, те знаят от какво боледува човек или какви са проблемите му. За да го склонят да им повярва, те на първо време му помагат в някои негови нисши желания – дори могат да подобрят здравословното му състояние, за да пленят душата му. Така той бива пленен от тях и започва да ги почита като Самия Бог. Затова не е чудно, че някои екстрасенси, врачки, познават кога някой боледува, помагат му с билки, казват му, че ще пътува някъде или къде е загубил някоя вещ и пр. Всичко това удивлява неподготвения човек, който си казва : „Ето, позна!“. Този човек вече е пленник.

Ванга не върши своите „чудеса“ в съгласие с християнската вяра. Тя ги върши от свое име. Аскетите, подвижниците, светците на Църквата вършат чудеса с името Божие, с кръста Христов.

Ванга няма никаква предварителна духовна подготовка – не учи за пост и молитва, за подвижничество, за придобиване на християнски добродетели, за духовен живот. Тя използва общи приказки за кръщаване и вярване, колкото да привлече повече хора към себе си , тоест към злите сили, на които служи. Не случайно българските „боготърсачи“ около нея не знаят нищо за Бога, а знаят най-вече за нея. Те се кланят на нея, а не на Бога. В един момент тя става божество /ср. изказванията на Светлин Русев/. Един християнски светец никога не би допуснал такава прелест. Ако би допуснал такава прелест, то той не би бил светец. Има много описани случаи от духовния опит на Отците как поради прелест [3] някои напреднали духовно подвижници са се проваляли. А това е сигурен белег, че Ванга не служи на Бога, а на зли сили.

Мистическите изживявания и чудеса на християнските светци не са самоцелни. Те се постигат не чрез външни показни действия, чрез обладаване от някой дух и подчинение на неговата воля, но чрез постоянни духовни усилия, чрез пост и молитва, чрез тежък физически труд, в борба със собствените си страсти и несъвършенство, в свободно, безпрекословно съгласие с Божията воля [4].

При Ванга не съществува нито едно от тези условия. На нея просто й е било наложено да приеме условията на злите сили .

Почитателите на Ванга и на новите окултни течения са от тези, за които свидетелства Писанието: „Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат“ / 2 Тим. 4:3-4 /. В потвърждение на това са многото свидетелства, изнесени от нейни близки, особено след смъртта й – за случки, които ясно показват действия и прояви на нечисти сили [5]. Тя явно е осъзнавала с какви сили има работа, щом е действала със заплахи и не е разрешавала да се разкрива какво е говорела по време на транс. Методите на лечение, които тя използва, нямат нищо общо с християнството – те са обикновен магизъм, изцяло отречен от Църквата.

Ако Ванга е светостта на България, то тогава – горко на България! Църквата признава съществуването на този и на други подобни феномени, не ги отхвърля като такива, но не ги приема, защото според нейното учение те са съблазън – връзка, служение и подчинение на падналите, нисшите духове, духовете на нисшия космизъм, които не се подчиняват на Божията воля, а следват своята воля.

Печалното е, че тази духовна слепота въвлича много духовно неопитни хора. Любопитно е да се отбележи, че в поклонението си към Ванга са единни почти всички политици. При нея те се събират – за тях тя е някакъв обединителен „духовен“ център. Но позицията им по отношение на Църквата е еднакво отрицателна. Защото в Църквата те виждат не нейното спасително, мистическо учение, а хората, йерарсите с техните слабости и недостойнства. По-лесно е да се осъдят другите, църковната йерархия, и да се отиде при Ванга, която ще „предскаже“, ще „познае“ нещо, отколкото човек да погледне в душата си и да следва учението на Църквата.

Като явление този факт е особено печален за нас като народ. Той има своето духовно измерение. Отстъплението от поклонението на истинския Бог, преследването на Църквата, води до страдание на целия народ. Бедите се сипят отвсякъде, но няма ясно съзнание защо те се стоварват върху всички нас.

Отстъплението от Бога се разглежда от Свещ. Писание като духовно блудство, изневяра, отстъпление, измяна. Затова Бог допуска трудности и иска осъзнаване на цял един народ. В тази връзка особено опасно би било да се спекулира с т. нар. „църква на Ванга“ и плановете за построяването на манастир. Това означава създаване на център, в който съзнателно или не, повече ще се служи на Ванга, отколкото на Бога. Хората ще идват преди всичко заради Ванга, а не заради Бога. Този болен мистицизъм, тази духовна отрова ще въвлече и членовете на БПЦ в отстъплението – както и вече се случва. Затова е нужно ясно и точно да се разграничават нещата относно Ванга: коя е тя, на кого тя е служила и има ли място в цъковния живот.

Един от пътищата за преодоляване на тази духовна слепота е да се предложи на младото поколение религиозно образование, възможност за познание на религията и най-вече на Православието. Това би предпазило търсещите духовни пътища от попадане в сферите на болната мистика от една страна, а от друга би предотвратило лесното повлияване на младото поколение от новите култове и секти, заливащи страната. Това би издигнало морала и намалило престъпленията. Резултатът от липсата на религиозно образование е ясно видим от нашата тежка действителност.

***

Невъзможността на секуларната наука, а следователно и на секуларизирания човек, да обясни себе си и света докрай води до духовен глад.

Духовната област, от своя страна, има много по-сложни и по-трудни за ориентиране дебри, отколкото материалната. Загубата на ориентация в тази област е много опасна. Тя често води до дълбоки лични драми, до загубата на смисъла на живота, до подмяна на истинските духовни ценности с лъжливи. В случаи, когато има духовни стремежи, но липсва здраво духовно наставничество, се стига до приемането на лъжлива действителност за реална, до болна мистика; до психични отклонения – празни фантазии, фанатизъм, духовна слепота и духовна нетърпимост и агресия.

Още по-голяма е опасността обаче, когато дезориентираният човек попадне под влияние на духовни течения от нецърковен характер и когато те се представят за църковни. За това спомагат и някои духовници, които нямат ясно съзнание относно тези феномени и техния духовен произход. Особено внимание днес трябва да се обърне на факта, че сред православните вярващи прониква болна мистика. За съжаление в средите на БПЦ напоследък се намират вярващи и свещеници, които „чудотворят“, лекуват и вършат какво ли не.

От друга страна, в някои страни, предимно в Северна Америка, в православната среда се развива нова, неправославна, предимно с протестантско-сектантски произход харизматика. Тази харизматика се гради изцяло върху болна мистика, най-вече на основата на петдесетническата гласолалия („говорене на езици“). Тя може да се окаже в близко бъдещеново предизвикателство пред Православната църква на Изток.

Ето защо е редно и необходимо висшата йерархия на БПЦ да не допуска компромиси, но да обърне особено внимание и с отеческа загриженост да се произнесе компетентно по тези наболели и не безопасни за духовното състояние на вярващите българи въпроси.

Димитър Попмаринов е богослов, специализирал в Ленинградската духовна академия, преподавател по Стар Завет и еврейски език и зам. декан на Богословския факултет на Великотърновския университет. През 90-те години е бил секретар на Негово Светейшество патриарх Максим.

Автор на книги и публикации в специализирания печат. Един от основателите и първи председател на Православното християнско движение „Св. Евтимий, патриарх Търновски“. | списание „Мирна“, бр.3, 1997 г.

Бележки:
1. Никодим Светогорец, Стремеж към съвършенство, Тесалоники, 1991, с. 132
2. Св. Григорий Синаит, Добротолюбие, Свято-Троицкая Сергива Лавра, 1992, т.5, с. 233
3. Прелестта е вид духовна измама, когато злите сили се представят за добри. „Сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, свидетелства Писанието, та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразяват като служители на правдата“ / 2 Кор. 11:14 /. Прелестта е много трудно откриваема и затова тръгналите по пътя на духовното съвършенство имат нужда от опитно духовно ръководство – от старец, духовен наставник. Съзнанието за прелестта като елемент от духовната действителност отдавна е изгубено в западното християнство. Поради това Православната църква не приема западната мистика. В нея тя открива много нездравина – както е с натурализма при римокатолиците, или с харизматизма при новите протестантски течения.
4. Подчиняването на човешката воля на Божията не трябва да се разбира като поробване на човешката воля от Божията. Става дума за пълно и доброволно отдаване на човешката воля на Божията – стремеж за съвършено съгласуване на двете воли. Тогава човешката воля не изчезва, не се разтваря, а е в съгласие с Божията. Така човекът се издига до състояние на съработник на Бога в света. Постига се състояние на синергизъм, тоест на сътворчество на човека с Бога.
5. Ср. в-к „Труд“ , 25.09.1996, с. 11
6. За явяването на извънземни и други подобни феномени, свързани с различни нови култове и религиозни течения, които имат демоничен произход, по-подробно изясняване от православна гледна точка може да се намери в книгата на американския православен мистик йеромонах Seraphim Rose, Orthodoxy and the Religion of the Future. Platina, California, 1990. (Kнигата бе издадена на бълг. език от издателство „Тавор“)

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...