“Юлското утро” – култ към слънцето или обикновена рокерска забава?

Популярният у нас младежки празник “Джулай морнинг” се ражда в България благодарение на усиленото разпространение на западната контракултура. Развиваща се в България като протест срещу комунистическия режим, тя завладява ума на тогавашното ново поколение, което с радост приема всичко “свежо” и различно от фалша на неговото съвремие.

Посрещането на слънцето на първи юли вече се е превърнало в традиция за българската младеж. И излязло от рамките на алтернативната култура, се превръща във всеобщо забавление. Но би било интересно с какъв корен са ритуалите в този празник и дълбок ли е той?

Нека се върнем няколко десетилетия назад, през 20–те години на ХХ век, когато една нова секта набира скорост в популяризирането си. Това е „Бялото братство”, основано от Петър Дънов. Една от смущаващите обществото дейности на сектата е посрещането на слънцето. По време на изгрева дъновистите изричат тайнствени формули и изпълняват чудновати движения, а някой екзалтирани последователи се събличат чисто голи. Това внасяло смут сред народа, но опитите за преустановяване дейността на сектата се оказали неуспешни.

А още по-рано, във времето на Първото Българско царство, подобни ритуали са извършвани от известната дуалистична секта на богомилите. Коато се разпространявали по българските земи, те проповядвали непочитане на църквата и държавата и заявявали, че всичко земно е създадено от дявола. Изключение правели небесните светила и най–вече слънцето. То било създадено от Бога и като такова на него би следвало да се обръща специално внимание.

Предшествениците на богомилите – павликяните, също почитали слънцето, а за техните прародители – манихеите, слънцето играело ролята на кръста, почитан от християните. Манихеите (наименованието идва от основателя Мани) произнасяли своите молитви с лице към слънцето.

Вървим ли все по-назад по пътя на човешката история, неименуемо ще стигнем до езичеството, но за да не се отдалечаваме много от темата ще оставим читателя сам да доразвие своята представа за този период.

Освен култа към слънцето, еретичните учения имат много общо помежду си. На запад те се пренасят с други наименования: катари, албигойци, по– късно розенкройцери. Няма да сбъркаме, ако споменем и утопичния роман на Томазо Кампанела – „Градът на слънцето” /XVI – XVII век/, пропит отново със същите еретични идеи. Там става въпрос за държава, несъществуваща реално, която олицетворява идеалното общество според автора. Сред жителите на тази “идеална” държава, както и сред споменатите сектанти отново срещаме култ към слънцето, което те наричат: „образ, лик, живо изваяние на бога”.

Западната контракултура в наши дни, позната на обществото чрез краткото наименование „хипи” ,се е изградила благодарение именно на този мистицизъм, който през вековете се е проявявал в различни форми, предлаган в различни опаковки, но един и същ. Но тук вече го срещаме преплетен с индуизма, внесен от далечния изток. В България това движение навлиза главно чрез музиката, която носи духа на новото време. Този нов дух е главният виновник за създадения и тук празник на Юлското утро.

Ако го наречем „новоезически”, няма да сгрешим, но това определение звучи доста гръмко. Все пак, с изключение на някой вманиячени „хипари”, които медитират при изгряването на първото юлско слънце, в общи линии хората, събрали се да го посрещнат, не влагат някакъв култов смисъл в събитието. Те прекарват вечерта на плажа, обикновено с доста алкохол, изчакват изгрева кой както може и после се разотиват да отпочинат.

Къде е смисъла на всичко това? Може би някой ще обясни…