“Юлското утро” – култ към слънцето или обикновена рокерска забава?
.jpg)
Популярният у нас младежки празник “Джулай морнинг” се ражда в България благодарение на усиленото разпространение на западната контракултура. Развиваща се в България като протест срещу комунистическия режим, тя завладява ума на тогавашното ново поколение, което с радост приема всичко “свежо” и различно от фалша на неговото съвремие.
Посрещането на слънцето на първи юли вече се е превърнало в традиция за българската младеж. И излязло от рамките на алтернативната култура, се превръща във всеобщо забавление. Но би било интересно с какъв корен са ритуалите в този празник и дълбок ли е той?
А още по-рано, във времето на Първото Българско царство, подобни ритуали са извършвани от известната дуалистична секта на богомилите. Коато се разпространявали по българските земи, те проповядвали непочитане на църквата и държавата и заявявали, че всичко земно е създадено от дявола. Изключение правели небесните светила и най–вече слънцето. То било създадено от Бога и като такова на него би следвало да се обръща специално внимание.
Предшествениците на богомилите – павликяните, също почитали слънцето, а за техните прародители – манихеите, слънцето играело ролята на кръста, почитан от християните. Манихеите (наименованието идва от основателя Мани) произнасяли своите молитви с лице към слънцето.
Вървим ли все по-назад по пътя на човешката история, неименуемо ще стигнем до езичеството, но за да не се отдалечаваме много от темата ще оставим читателя сам да доразвие своята представа за този период.
Освен култа към слънцето, еретичните учения имат много общо помежду си. На запад те се пренасят с други наименования: катари, албигойци, по– късно розенкройцери. Няма да сбъркаме, ако споменем и утопичния роман на Томазо Кампанела – „Градът на слънцето” /XVI – XVII век/, пропит отново със същите еретични идеи. Там става въпрос за държава, несъществуваща реално, която олицетворява идеалното общество според автора. Сред жителите на тази “идеална” държава, както и сред споменатите сектанти отново срещаме култ към слънцето, което те наричат: „образ, лик, живо изваяние на бога”.
Западната контракултура в наши дни, позната на обществото чрез краткото наименование „хипи” ,се е изградила благодарение именно на този мистицизъм, който през вековете се е проявявал в различни форми, предлаган в различни опаковки, но един и същ. Но тук вече го срещаме преплетен с индуизма, внесен от далечния изток. В България това движение навлиза главно чрез музиката, която носи духа на новото време. Този нов дух е главният виновник за създадения и тук празник на Юлското утро.
Ако го наречем „новоезически”, няма да сгрешим, но това определение звучи доста гръмко. Все пак, с изключение на някой вманиячени „хипари”, които медитират при изгряването на първото юлско слънце, в общи линии хората, събрали се да го посрещнат, не влагат някакъв култов смисъл в събитието. Те прекарват вечерта на плажа, обикновено с доста алкохол, изчакват изгрева кой както може и после се разотиват да отпочинат.
Къде е смисъла на всичко това? Може би някой ще обясни…
Че то къде е смисъла на повечето празници? Нова година, св. Валентин, Трифон Зарезан?! Смисъла е да се напият и наядат. Та и в християнските празнции това е смисъла за пвоечето, да се напият и да се наядат, никой не вниква в смисъла на нещата. Така и за 1.07 Е за Трифон Зарезан се „вниква“ в нещата, защото си е просто част от всички празници – да пиеш. Ако се изградят някакви здрави християнски традициии, които някакси да избегнат езическото и които едновременно с това да са интересни, може да се появи християнска култура. Но това няма да стане.
Съгласен съм с „безименния – …“; и според мен повечето православни асоциират религиозните празници със цялото БИТОВО приготовление около празника, а не с неговият СМИСЪЛ; да не говорим, че някои от днешните православни празници празнувани в определен период на годината са заменили някои езически култове.
Мисля всички знаят, че на 25 декември са празнували „рожденният ден на сина на слънцето“ (не помня точно кой), а сега се празнува Рождество Христово. Изобщо езическите елементи, за съжаление се срещат в някои „народни трдиции“, а оттам са се пренесли и върху православието и християнство то въобще.
ами до колкото разбирам, смисъла е да се търси под вола теле…
[14:12] И тъй, всеки от нас ще отговаря Богу за себе си.
[14:13] Прочее, нека не съдим вече един другиго, а по-добре съдете за това – да не поставяте на брата си препънка или съблазън.
[14:14] Зная и съм уверен чрез Господа Иисуса, че няма нищо само по себе си нечисто; само за оногова, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто. (ап. Павел Римляни.)
Прословутият „джулай“ беше и си остава хипарско събитие (не „мероприятие“ – термин на тов. Дзержински). Нищо мистично няма в него, въпреки сектантите, които се присламчват и се опитват да агитират. Използва като повод и трамплин една песен на отдавна забравената на Запад група „Юрайя Хийп“. Посреща се изгрева на лятото на морето – и трите означават необремененост, разкрепостеност, липса на задръжки (всеки има моменти, когато мечтае за това), антиистаблишмънт, антикапитализъм, ако щете. Свобода – за една нощ.
Тези, които наченаха Джулая през 70-те години, вече са с дебели шкембета и посивели коси. Те забравиха „джойнта“, а секс правят само със секретарките си. За религията се сещат при освещаване на нов офис („Тези попове сигурно ще ме оскубят… Но вече е късно, поканих камерите“).
Дълбокомислено, но все недотам. Разбира се, че става дума за безобидна рокаджийска забава. Повод да се посрещне изгревът над морето (а това определено си е красива глудка). Повод да се ударят няколко Заарски ментовки с мляко или бири и да се слуша отлична музика, защото кой каквото ще да казва, рокът си струва. Разбира се, че не става дума за култ към слънцето. Никой не влага такъв смисъл в Джулая. Светско е, веселбарско е, романтично е, но не е езическо. Изобщо няма никакъв религиозен оттенък.
Да не говорим, че и ранните християни са посрещали изгрева 🙂
Тъй че хайде да не се правим на по-свети отколкото сме.
Според изискванията на теорията и символиката на „Книгата на промените“ за законното място на Човека в пространството и времето 01.07. е празничният апогей на положителната сила в годишния цикъл на КИ.