Молитва за любов
Категория за участие: ІІПодател: Въпросче има висше образование, учител, интересува се от поезия, езотерика, възпитание.
Помниш ли, стигаше ни да сме двамата и всеки друг със самото си присъствие нарушаваше хармонията? Помниш ли, всеки миг беше мисъл за мен и се оглеждах щастлива в очите ти? Помниш ли как усещахме болката на другия и как искахме да я поемем върху себе си? Помниш ли колко ни беше трудно да изкараме разделени няколко часа и как ми звънеше, за да ми кажеш, че ще закъснееш мъничко? Помниш ли песните, които обичахме, приятелите ни, помниш ли малките ни празници? Спомняш ли си вкуса на целувките ни?
Как от тази вълшебност направихме скучна сивота? Как успяхме да убием желанието за цвят и за чудо? Как се убива любов?!
Как се убива любов? Бързо и внезапно – от упор, или бавно – малко по малко, без да държиш сметка колко силна е болката? Как се убива любов? Дали я разстрелваш, притисната до стената, без възможност за спасение, или отваряш рана след рана и те кървят и „даже да оживее после, се обаждат при всяка промяна на времето и напомнят за себе си?
Как се убива любов? Бавно и методично, с конски дози безразличие? С разтворена в сутрешното кафе лицемерна доза измама? С болезнените шибащи удари на грубостта? Как се убива любов? С мълчание и неизвестност? В открит и честен двубой? Дали я удавяш в алкохолно безумие или използваш другия сигурен начин – постоянната разкъсваща, разяждаща ревност и сгърченото от съмнение недоверие?
Има много начини, но ти не убивай любовта ми, а ако вече си я наранил, иди при нея, за да измиеш и превържеш раните й. Тя умее да прощава, нали затова е силна и истинска. Ще ти се усмихне и ще се почувстваш по-лек и светъл. Скътай я в душата си като малко цветно камъче, като тайно желание, като дъга след бурята.Тя ще бъде небето и свободата ти, твоята надежда и спасителната глътка въздух. Хайде, побързай, вземи целебния мехлем…Аз още те чакам…
Mnogo e krasivo i istinsko vasheto otkrito pismo! Jelaia vi uspeh v konkursa i dano osven nagrada pismoto da vi donese i onzi „celeben mehlem“, koito jaduva s&rceto vi! S uvajenie:Petia
Отговора намерих в 13 глава от Първото Послание на свети апостол Павел до Коринтяни.
Нека всеки се огледа в него и да си помисли дали е православен християнин!
До Иван Калев : Това ли имаш предвид:
1 Коринтяни
13:8 Любовта никога не отпада, другите дарби,обаче,пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са,ще престанат;знание ли е, ще се прекрати
13:13 И тъй, останаха тия трите: Вяра, Надежда и Любов; но най-голяма от тях е Любовта
Не може да пропуснем и това:
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее
не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли
на ненеправда не се радва, а се радва на истина;
всичко извинява, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада…
Докато хората не узнаят и не чуят и това знание за любовта, освен чалгаджийското, естрадното, пошлото, халтураджийското, което се натрапва на младежта ни, мисля, че не можем да се надяваме на нищо добро в живота си.