Мъжът ли е глава на жената

На какви правила се подчиняват отношенията между съпруга и съпругата? Дали това е божествено или законническо право на надмощие на мъжа над жената, както изглежда на пръв поглед, след като прочетем Павловите думи: „мъжът е глава на жената” (Ефес. 5:23)? Няма да усложняваме темата с опит да разграничим мъжествеността и женствеността. Всичко това са плаващи пясъци и изводите никога не са били потвърдени в психологията. Също така се страхувам, че всеки дискурс в тази област не е нито точен, нито подкрепен с научна методология, а се базира по-скоро единствено на личния опит, който би могъл да бъде успех или провал, както и приятен или стресиращ. Но това, от което най-много се страхувам, е, че хората могат да приложат този опит като научна рамка. Да вземем за пример твърденията, че жената е по-слаба. В коя област е по-слаба, след като живее средно между пет и седем години повече от мъжа? По-малко интелигентна ли е? Всички изследователи са доказали, че жената не е по-малко талантлива от мъжа при изучаването на която и да е учебна дисциплина, включително и математика. Феминисткото течение обича да свързва неуспеха на жените да блеснат в определени области с дискриминацията, която ги е държала настрани от тези области. Но какъвто и да е резултатът, до който може да доведе тази психологическа и историческа дискусия, в този спор аз се занимавам с това, което ап. Павел е казал в посланието си до ефесяните: че мъжът е глава на жената.

Интересува ни Божието слово. Целият стих е: „защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата и Той е Спасител на тялото”. Предшестван е от: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа” (Еф. 5:21), но и двата стиха продължават заповедта на Павел към всеки от нас – да се подчиняваме един другиму (Ефес. 5:21). Тази взаимна размяна на покорство е ключът за разбирането на целия пасаж. Двамата едновременно могат да си бъдат взаимно покорни и да се подчиняват един другиму. В това няма никаква разлика. В тази перспектива семейството не е патриархално общество. Всяко разбиране за покорството на жената трябва да бъде схващано в рамките на любовта на мъжа є към нея. Подчинението е отговор на любовта.

Разбира се, контекстът е съсредоточен върху подчинението на жените и не вменява малоценност на женския пол. Павел дискутира единствено вътрешносемейните взаимоотношения и не говори за никаква дискриминация между мъжкия и женския пол; няма и помен, че св. Павел предлага взаимоотношения, основани на юридическа власт или прилагане на закона. Апостолът се обръща към жените. Те определят позицията си в светлината на своята свобода и зрялост и стоят на едно ниво със съпрузите си.

„Покорявайте се на мъжете си като на Господа” – заради всичко, което ни е дадено в Лицето на Христос и защото се подчиняваме единствено на Христос – според това, което той казва: „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:40). Всяко човешко същество е Божий образ – предаността на съпругата към съпруга не свършва до там – тя се въздига към Него.

Да се върнем към стиха: „защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата”. Главенството на Христос било изявено чрез Неговата смърт. Учението на св. Павел, отнасящо се до брачните отношения, е отзвук на Христовите думи: „да любите един другиго, както Аз ви възлюбих” (Йоан. 13:34). Св. ап. Павел не сравнява любовта на мъжа към жената с любовта на Христос към църквата Му, а по-скоро полага основите на брачната любов върху любовта на Учителя към народа Му, така че можем да препрочетем този стих по следния начин: „мъжът е глава на жената, защото Христос е глава на църквата”. Мъжът не е глава по природа, той става такъв, ако обича до смърт, или изявява готовността си да умре за съпругата си.

Имайки предвид тази взаимна любов, остава един въпрос: защо тогава е това упорство за главенството на мъжа? Дали Павел дължи това на еврейската или гръцката култури? След като проучим темата, откриваме, че нито един еврейски или гръцки, или дори латински философ, не е казал някога, че мъжът е глава на жената. Да, Аристотел действително е сравнявал отношенията между мъжа и жената с отношенията между душата и тялото. И всички култури в Средиземноморския басейн наричали жената „Sayedah” (господарка) – дама. Но изразът „мъжът е глава на жената” е изключително Павлов. Неговото (на Павел) вдъхновение е чисто библейско, свързано с Евангелието, според св. Марк: „Човешкият Син не дойде, за да Му служат, но да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина” (Марк. 10:45). Мъжът е преди всичко слуга. „Мъжът е глава на жената” е покана към съпруга да бъде водещ в служенето.

Следователно, нямаме никакви индикации да предположим, че мъжът стои над жената по природа или според сътворението и че, следователно, е неин защитник. Това вероятно е резултат от „патриархално” или мъжко общество. Но в основата, в началото, такова нещо не е съществувало.

Коя е била тази жена, която ап. Павел е искал да бъде покорна? Отговорът се намира в стиха му: „Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея” (Еф. 5:25). Къде е тази жена, която не се покорява на изливащата се любов? Павел не предполага подчинение извън границите на любовта.

Покоряването на жената „във всичко” не означава, че мъжът създава закона. Словото Божие е единственият Закон. „Във всичко” е свързано с апостолското учение, че подчинението е по-скоро към Бог, отколкото към човеци (Деян. 5:29). Няма правило за подчинение заради самата власт поради непостоянния темперамент на съпруга и най-вече няма правило за подчинение в греха или в онова, което е срещу природата, ако съпругът го изисква.

Атмосферата на Павловия откъс не е на „поразена” или „капитулирала” природа, поради съзнанието и отговорността на жената. И ако Бог е казал: „и ще станат двамата една плът” (Бит. 2:24; Мат. 19:5) и св. ап. Павел го повтаря в това послание, то никой не се подчинява, ако уврежда това единство на тялото, състоящо се от мъжа и жената заедно.

Коренът на думата „любов”, както се използва в гръцкия оригинал, предполага саможертва, каквато ни се разкрива чрез смъртта на Христос; но в същия контекст не премахва характера на „привързаност” или „възхищение” – еросът – който допринася за обединението на двамата съпрузи в една плът. Това последно отношение няма нито значение, нито сила, ако „жертвената любов” между едната душа и другата не е предварително установена. От началото на втори век църковните отци говорят за ероса, който свързва Христос с Неговите хора. Ето защо св. Игнатий Антиохийски казва за Господаря: „Любовта ми (на гръцки: ерос) е разпната”. Ето защо жената, която е емоционално изоставена или предадена, не може да се подчини на съпруга си. В здравия брак отношенията са напълно балансирани между привързаност и любов – в смисъла, който Иисус е открил.

Следователно, всичко казано дотук показва, че отношенията между жената и мъжа не могат да бъдат сведени в една „законническа” категория, а трябва да бъдат сведени към категорията „дълг”, ако разбираме това задължение като израз на любов. Любовта пребъдва в ежедневните задачи, в детайлите.

Унижаването на жената, унижаването на мъжа, домашното насилие, липсата на грижа към партньора, пренебрегването на взаимното служене, угасването на топлината са разрушителни за съвместния живот. Да, плътта е важна, но няма здрава връзка в плът, ако мъжът и жената не могат да кажат: „ние сме две души в една плът; ако си видял единия, видял си и другия”.

В дълбината на семейното пътуване – което изисква много практика, след слизането на Божествената Любов върху двамата съпрузи – „двойствеността” се обръща в обединяване в едно същество по същия начин, по който Църквата възраства в единство с нейния Изкупител и по същия начин, по който Изкупителят проявява Своето служение на Църквата Си. Отвъд това виждане и отвъд този контекст остават единствено развалини от плът, банкови сметки, имоти и споразумения за „прекратяване на огъня”, поради страх от скандал или разбиване на семейството.

След смъртта на сърцата не може да съществува дискурс за брака, доколкото той е велика жертва, възможна единствено чрез тайната на Божията Любов към творението, което Той е създал.

Превод от английски: Алексей Стамболов

Списание Свет, бр. 6/2011

Поръчай списанието >>>

Свали списанието в PDF формат >>>

Коментари

коментара