Защо деца, Господи?

Деца се събират на езерото по пладне, за да се къпят на слънце и вода.

Господи, как цялата природа се диви на невинността! Мъчни и измъчени аргати в присъствието на грешниците, езерото и слънцето се преобразяват в присъствието на децата. Като величествен храм Господен става езерото, щом децата са на него, и като развълнуван първосвещеник е слънцето, щом лъчите му се срещнат с лъчите на детската душа.

Пуснете децата да дойдат при мен, шушне цялата природа, и ще разберете, че и аз съм дете. Сред разбойници и аз съм разбойничка, сред деца и аз съм дете. На бездушните изглеждам бездушна, за светителите съм олтар. Който търси звяра у мен, ще му го пратя; който търси Бога у мен, ще му Го покажа. Грешниците ме наричат кланица, праведниците жертвеник. Само на невинността се откривам като невинност и на Божиите деца като Божие дете.

Пуснете децата да дойдат при мен, вика гласно Моминският Син, и децата отиват само при Него. С пъклен огън ще отговарят тези, които забраняват достъпа до Божия Син на децата. Защото нито сами отиват, нито дават на другите да идат.

Защо деца, Господи, защо деца търсиш? – питат сътворените и неродените Родения и Несътворения. Като каменни идоли са сътворените и неродените и се влачат от ветровете на света. А Роденият и Несътвореният се движи от вътрешния Си живот и ветровете на света бягат от Него.

Защото съм дете, затова търся децата. Измамниците виждат в Мене измамник, безбожниците безбожник, а властниците грабител на властта им. Фарисеите питат: „кой е този?” и не могат да се досетят, а мъдреците на този свят Ме ловят със земната си мъдрост.

Само децата Ме познават, защото и Аз съм дете. Като дете не съм свой и като дете не търся слава за себе си. Като дете не мисля нищо от себе си, и не говоря нищо от себе си, и не правя нищо от себе си. Но като дете мисля това, на което моят Отец ме учи, и говоря това, което чувам, и правя това, което виждам.

Децата престават да бъдат деца, а Аз никога не преставам да съм дете. Децата престават да са деца заради злите си учители, които им забраняват достъпа до Мен и ги учат на старческата мъдрост на света. А Аз не преставам да съм дете, защото се храня с вечно младата мъдрост на небето.

Честити са тия, дето на стари години се отърват от своите зли учители и тяхната мъдрост, която ги прави стари, болни и мъртви. Който се обърне към Мене, ако и да е остарял от света, ще го направя дете и като вечно дете ще царува в царството Ми, в което старците от света нямат достъп.
Казвам ви, царството Ми е царство на децата.

Истина, сътворените няма да видят светлостта на царството Божие, а само родените. Това, което е Мое, което е като Мене, то ще бъде с Мене.

Ще се натрошат каменните идоли, задето ветровете на света ги влачат, и прахта им ще бъде играчка на ветровете. А децата, движени от вътрешния си живот, ще влязат във вечния живот.

Господи Лъчезарни и Вечно Дете на крилото на Светата Триада, помогни ми със своята невинност, най-голямата сила във всички светове, да се родя от Светия Дух.

За да не би като каменен идол, сътворен от този свят, да бъда разтрошен и на вятъра развеян.

Но като роден младенец да съм неразлъчен с Теб във вечността, Княже на невинността и на всички невинни.

Превод: Андрей Романов

Езерни молитви, Николай Велимирович (откъс), Омофор, 2004

Коментари

коментара