Интернет-дебат за религиозното образование
Източник: сп. Мирна, бр. 12
Избрано от българските православни форуми.
повод за този постинг ми дава една реплика на т. – църквата трябва да отиде при държавата и да проси от нея да се въведе вероучение в училищата.
какво мислите по повод една такава парадигма? почива ли тя на християнски принципи и реализъм? аз лично имам следните смущения:
унизително е за двехилядогодишната църква да моли от държавата нещо за себе си. защото държавата не почива на теократични принципи, не само нашата, а държавата изобщо. Иисус Христос ясно казва – отдайте Божието Богу, а Кесаревото – Кесарю. да си правим илюзии, че ако вдигнем високо знамето на самодържавието и Православието, ще възстановим някаква сянка на Византия и всичко, което е означавала – също не е много издържано в християнско отношение – при цялото ни преклонение пред нея (защото оттам получихме Православието – не само ние българите, а светът като цяло). но православието не е византия, между тях няма знак за равенство. византия е прекрасен коментар на православието, невероятен естетически, богословски, социален и прочие опит на тема "Православие", НО НЕ Е САМОТО ПРАВОСЛАВИЕ. носталгията по византия може да бъде извисяващо, но и погубващо чувство, особено ако го свържем пряко с религиозните си убеждения. както казва един руски философ, "мнозина естети се навъдиха напоследък – на тях им е по-мила византия, отколкото Христос".
…
разбирате ли, зад простото желание "да отидем и да молим държавата" стои цяла бездна от смисли и история, от възприятия и стереотипи, които много вярващи смятат за част от православието. ама не са. в православието няма стереотипи, то е трезво – защото е истинно. ако някоя практика било тя политическа, културна или езикова, ви се представя като най-автентично православие, но няма нищо общо със сърцето на православието – а то е Самият Христос – бъдете сигурни, че става дума за стереотип и заблуда. пазете си ума и просете "дарбата за различаване на духове".
другата гледна точка е тази на реализма. я си представете какво ще стане, ако от утре държавата (какво е това всъщност?) бъде обхваната от огромно желание и твърда решителност да въведе вероучението в училищата. всички завършили богословските факултети осъмват като редовни учители, с висока заплата и поглед, впит в цветущото православно бъдеще на българия.
да ви кажа ли какво ще излезе от това, според мен? ами нищо. аз например бих бил против детето ми да учи това, което повечето хора разбират под "православно вероучение". именно защото искам детето ми да израсне като християнче.
това, което в момента църковното ръководство смята за най-хубавото и подходящото вероучение за нашите деца, е една система, която датира от двадесетте-тридесетте години на 20 век, и която е добре илюстрирана от учебника на елин пелин от онова време. съжалявам, но това не е православно вероучение. изобщо, идеята за православно вероучение не е православна. православието никога не е развивало собствена педагогика. забележете, то има "мистагогия", тайноводство (на св. максим изповедник), а не "педагогика" – тоест, православието има холистичен (цялостен) подход към въцърковяването изобщо. зад модела на вероучението наднича същия папизъм, срещу който т. така изобличително пише (и с пълно право). вероучението може да вегетира единствено на неправославна или езическа почва – там, където се смята, че вярата може да се учи. е, православието твърди, че вярата се живее, и се заживява от момента на раждането, дори и преди това (има молитви за неродено дете).
този примат на рационализма е заимстван от католическите и протестантски училища в западна европа, откъдето са го възприели с бурна радост и благочестиво невежество нашите про-западни политици от началото на века. и сега, седемдесет години по-късно, тъкмо на път да излезем от мрака на комунизма, ни предлагат (и то от църковния амвон, което е по-страшно) нещо, което в най-добрия случай може да произведе тесногръди националисти, но никога вярващи православни. как никой не си зададе въпроса: ЕФЕКТИВНА ЛИ Е БИЛА СИСТЕМАТА НА ЕЛИНПЕЛИНОВОТО ВЕРОУЧЕНИЕ? освен факта, че е имало такова нещо по нашите земи, какво знаем за РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ НЕГО? резултатите май не са били много високи. бабите ни си спомнят смътно, че са чели "Отче наш" в началото на часовете, стари реститутки избърсват по някоя сълза ("а бяхме млади") и всичко се върти около умилението на "широката общественост", разбирай широките пенсионерски маси, пред картина, която можете да видите във всеки що-годе уреден наш храм – две дечица с панделки и розови бузи минават по живописно мостче в парк, а дългокос Иисус бди над тях. тези картини също са раздавани от разни евангелистки мисионери в началото на века, при това безплатно. ето това е "православието", което искат да ни предложат като най-автентично. съжалявам. детското благочестие няма нищо общо с този лигав образ, който струи от коледните песнички на борис карадимчев и който нашироко е застъпен в така наречения предмет "вероучение".
децата живеят вярата (именно живеят, не изучават) само на две места – в семейството и в църквата. в този процес учебниците са най-малко важното нещо, а програмите, хонорарите, инспекторите – всичко това е плява, вятър и мъгла пред един смислен час прекаран в храма. защото православието се занимава с човека в неговата цялост, а не се концентрира върху ума му, както правят католиците и протестантите.
и още нещо: няма нищо по-безнадеждно от човек, загубил вярата си като резултат от некадърен "учител по вероучение". ние си мислим, че със самия факт, че вероучението ще бъде "православно" (contradictio in adjecto!), сме имунизирани от такива неприятни развития. само че вече видяхме някои от лошите неща – учители-богослови, които плашат деца на по девет години с ужасите на ада, от което детето получават психически травми за цял живот. най-върлите атеисти и скептици, които познавам, са все бивши семинаристи.
вероучението (макар че, както стана ясно, съм против този термин), е работа на църквата и да се изнася извън нея, да се вменява в задължение на атеистичната (пък и сатанинската на моменти) държава, е безумие и бягство от собствената ни отговорност на християни. да очаквам, че така наречените "богослови" (още една протестантска митологема на православна почва, но за това друг път), които произвеждат нашите факултети, са в състояние да бъдат някакъв фактор в процеса на въцърковяване на детето ми, е смешно. самият аз уча в такъв факултет, и повярвайте ми, не бихте искали да знаете какво и как се преподава там. не можете и да си представите какви хора отиват да учат и получават титлата "богослов", с която църквата е удостоила само трима души в цялата си история – св. иоан богослов, св. григорий богослов и св. симеон нови богослов. на фона на останалите учители във всяко нормално училище повечето от тези "богослови", от които очакваме православното възраждане, ще бъдат използвани за посмешище и от ученици, и от учители.
църквата да пълзи и да моли държавата – какъв по-голям позор от това? да моли за нещо, което е въпрос на вътрешно църковна уредба, да моли ДЪРЖАВАТА ДА МИСИОНЕРСТВА ВМЕСТО НЕЯ! не мога да си представя по-голямо падение.
на нас сега ни се дава най-уникалния шанс и благословия в новата ни църковна и народна история – църквата ни най-после да се еманципира от държавата, което неизбежно ще означава да стане ГОНЕНА – един от знаците за истинската Църква от последните времена. а ние сме на път да го хвърлим обратно в лицето на Бога и отново да превием гъвкавите си колена. естествено е най-лесно да кажем: държавата трябва да го направи това, някой ни попречи, ние бяхме добрите, ама пусти късмет…
и така, дълбоко вярвам, че въцърковяването, катехумената, вероучението и както щете – е работа на църквата, и то трябва да се върши единствено от енорията, от християнската община, както е било и през апостолско, и през византийско време. accept no substitutes, не приемайте никакви заместители. ако вашата енория, ако вярващите не са способни да организират възпитанието на собствените си деца, как можете да вярвате, че държавата е в състояние да го направи? дори и да поиска да ви угоди, тя никога няма да узнае за какво става въпрос.
поздрави
п
Разбира се, че Църквата трябва да моли Държавата. Какво беше това шествие по улиците на София, по повод регистрацията на втори синод – не беше ли и протест и молба държавата да внимава, когато се намесва в църковните работи. Пред кого дефилирахте – пред нищо не разбиращите атеисти, или пред студените каменни сгради. Пред държавата, разбира се, която беше направила ТОВА. Значи какво излиза, когато е за земни неща, които пряко ни касаят, топлия земен! стол, може да се молим на държавата, а когато е да МНОГО по-важното духовно нещо, каквото е духовното просвещение на младите, тогава не може да се молим… Това е тотално въпиющо противоречие.
П., защо са тези високопарни слова, "вярата трябва да се живее, а не да се учи". Че нали за да заживееш по вярата ПЪРВО трябва да я научиш!! Извинявай, но като ти прочетох отговора, се стреснах. Чак до там ли сме стигнали – църквата да няма желание да се учат децата на духовност в училищата. Че къде иначе ще се научат? У дома им – не, родителите са атеисти. В църквата – също не, много по-приятно е да се гледа видео – самата идея да се отиде на църква буди смях. Още веднъж ще ти се извиня, но просто логиката на нещата водят НАТАМ. Ако дяволът седне пред компютъра, едва ли би могъл по-хитро и по-коварно от теб да ми отговори… Възможно е ти да го правиш несъзнателно, спор няма, но това е уловка, УЛОВКА.
Децата са обречени на атеизъм и сектанство. Огромна е вероятността духовно мъртвите ни деца да отраснат като духовни инвалиди. Какво общо има тук твоето или моето дете. Мисля че го казах веднъж. Вземащите причастие са 0,1% от българите. Ами останалите 99,9%? Пък и много от тези 0,1% ще се увлекат от това страшно обкръжение и ще отпаднат. Но да изтъкнеш като довод, че богословите ще уплашат децата с ада, за да не научат за Царството Небесно и Великия Милостив Бог?! Това вече ме шашва – бих бил безкрайно учуден, ако целунеш църковния кръст и не се стопиш във въздуха…
Говоря сериозно и не се шегувам. За мен темата е много сериозна и ти ме настъпи на болното място. Какъв е и този довод – да не се въвежда вероучение, защото предишното вероучение в училищата не било ефективно. Какво ни пречи СЕГА да го направим ефективно, като знаем защо е било неефективно. И макар неефективно, то е било повече от сегашното НИЩО!!
С какво да се противопоставим на тоталния демон от медиите днес, сега. С какво предлагаш ти – с едно голямо и кръгло нищо. Църквата няма почти никакво влияние върху хората, пък и няма и средства за радио и печат. Тя стои и гледа, а ти научно я оправдаваш… Бравос, бе П.
ти пишеш: "за да заживееш по вярата, първо трябва да я научиш". нищо не е по-далеч от православието, т. ако не вярваш на мен, вземи всеки православен катехизис и прочети раздела за кръщението на младенците и за вярата на децата. ако и на догматите не вярваш, чудя се защо изобщо си вярваш, че поддържаш православно гледище. точно по въпроса за кръщението на младенците (и за отношението вяра-разум) имаме най-големите несъгласия с протестантите. и точно твоята гледна точка застъпват баптистите. защото са продукт на една културна традиция, която отдава примат на разума над всичко останало – това е традицията на Просвещението. но просвещението е анти-православие par excellance и мисля че еп. фотий може да ти го обясни по-добре от мен.
"че къде ще научат децата вярата? в църквата, в къщи?" – задаваш риторични въпроси един след друг и не си даваш сметка, че привидно естественият извод – "ами в училище" – е най-абсурдният. училището е институция, която не познаваш. за семейството и средностатистическия храм си напълно прав. но със същия успех можеш да очакваш децата да се въцърковят, ровейки се в интернет – нали и там има колкото щеш православна информация. въпросът не е до информацията обаче. не е до учебниците. учебникът по физика от пети клас на никое дете не е помогнало да стане физик. не разбираш ли огромния риск да загубим ЗАВИНАГИ цели поколения деца именно поради вероучението? децата влизат в този предмет с подчертан интерес. но загубят ли го (а това се случва някъде към втория месец), провалът е жесток, защото касае много години пред тези деца. веднъж разочаровани, веднъж казали си "а, това е то православието" – втори път връщане ще има само по всеблагия Божи промисъл. за малцина. а децата неминуемо ще загубят интерес, независимо от учебника и какво пише в него. първо, защото за тях това е просто предмет от учебната програма – не начин на живот и не въпрос на живот и смърт, както учи Църквата. тоест, това е психологическата причина. второ, сегашните ни "богослови" не знаят НИЩО за детската психология и са в състояние да отегчат едно дете до смърт за отрицателно време. такъв предмет (детска психология) просто не се преподава във факултетите. това не се вписва в приоритетите. а жалко. без разбиране на детската душа, никакво вероучение не е възможно. и не си прави илюзии, че като се зачете евангелието в клас, всички ще се прехласнат. нищо такова не става. ако не вярваш, опитай някой път.
децата били обречени на атеизъм и сектантство. и като сме им преподавали православие, сме щели да ги предпазим. глупости. явно си представяш православието като научна теория, допълваща физиката, а децата – като малки професори, които, щом като убедиш в правотата си (с логически аргументи, навярно), душите им са спасени завинаги. нито едното има нещо общо с действителността, нито другото. сектите именно с това привличат децата и младежите – с прости и ясни отговори, които им се дават наготово – нещо, което искаш ти от часовете по вероучение. всички истини на вярата се преживяват, т. – за да станат част от тебе. друг път не ни е даден.
не е възможно православното вероучение и по още една, съвсем прозаична причина. обществото ни просто НЕ Е ПРАВОСЛАВНО. ако въведем задължително православно вероучение, огромна част от хората ще бъдат против – защото няма да разбират защо именно православно вероучение ще се преподава на децата им и с какво именно това ще ги обогати интелектуално и духовно. от гледна точка на невярващия (а такива са огромното мнозинство) преподаването на "строго конфесионална" интерпретация на света е ограничаващо. как ще им обясниш ценността на православието с неправославни (светски) аргументи? можеш да използваш или националистически, или съвсем наивни доводи – друг път няма в този спор. опитай си да си представиш как би се дискредитирала църквата пред обществото в един такъв спор – независимо, че ние знаем, че е права. и колко трудно ще й бъде след това. всъщност, не знам дали имаш нужните способности за екстраполация, но Христос ни съветва да бъдем не само кротки като гълъби, но и "хитри като змии", тоест интелигентни и разсъдливи, със способност да предвиждаме резултатите от действията си.
не се заблуждавай по отношение на държавата ни. никоя държава в света, никое правителство няма интерес народът му да се въцъркови, независимо какво говори. християните са хора с друго гражданство и други лоялности. дълбоко в себе си те не са податливи на манипулациите на властта. а властта, за да съществува, трябва да манипулира. ако държавата допусне някаква форма на вероучение, то тя ще е такава, че да не води до никакъв резултат, тоест, да не "произвежда" християни. именно такава форма ни се пробутва в момента, именно такива като тебе стават изразители на "църковното" мнение (което не е никак църковно, поне не е православно) и биват използвани от противниците на християнството за да оправдаят действията си – "ами вижте, православният народ ни подкрепя". ако държавата имаше поне малко истинско желание за православно възраждане, най-новата ни църковна история щеше да се развие съвсем по друг начин.
Ти пишеш: "Какво предлагаш ти – едно голямо и кръгло нищо. Църквата няма почти никакво влияние върху хората, пък и няма и средства за радио и печат. Тя стои и гледа, а ти научно я оправдаваш…”
Това голямо и кръгло нищо, което предлагам, е пътят на апостолите. И тогавашната Църква нямаше никакво влияние върху хората; за средства за радио и печат – да не говорим. Апостолите тръгнаха с вяра, а не с мас-медии. именно в това е разликата между нашите две гледни точки. Ти искаш православие, устроено по протестантски и католически маниер. аз съм готов да поема риска (огромен е!) да посъветвам вярващите да се откажат от ВСИЧКО, за да следват Христа. зад себе си ти имаш като аргумент историята на Просвещението и мисионерството на западната църква. аз имам само Библията и светите отци. и ако понякога при мене идват от мас медиите, им казвам точно тези думи, които сега казвам на тебе – че Православието, за разлика от всички други "религии", е вяра на свободния човек. че в него място за масовост няма, че то е личен път и личен кръст. то е ОБЩНОСТ на свободни хора.
