Вяра и ценности във философското мислене на децата

Децата питат: Какво е имало преди началото? Откъде идват картините, които сънувам? Можем ли да мислим без думи? Трябва ли да пораснем? ­ Как да им отговорим?

Възрастните често са отегчени от неспирния поток детски въпроси. Повечето от нас не си дават наистина сметка, колко важни са тези безкрайни и най-невероятни “що”-та и “защо”-та. Чрез тях децата най-често не търсят информация или обяснения за света, а дават израз на чистото си удивление пред нещата и питат за техния смисъл. Тези въпроси не могат за получат бързи отговори, а служат за начало на философското търсене на смисъл. Но освен като проява на принципното влечение на разума ни към “последните” въпроси на човешкото битие, проблемът за търсене на смисъл в модерния свят придобива особена актуалност.

Развитието на модерното общество поражда сериозни проблеми, свързани с ориентацията ни в света, които могат да се разглеждат като следствия на една всеобща непрозрачност и динамика на обществените процеси и на разрастващия се плурализъм на ценностите.

Сериозна криза на ценностите, проявяваща се в промяната или “загубването” им, последва динамичните процеси на развитие на научно-техническия прогрес и промяната в отношенията Изток ­ Запад.

Все по-застрашителна става посочената още от Макс Вебер амбивалентност на научно-техническия прогрес. “Инструментализирането” на разума и свеждането на знанието до огромно количествено натрупване на информация очертават своеобразна криза на научността, която бихме могли да опишем и като бягство от мисленето в знанието.

Набиращите сили нови форми на ирационалност като сектите и фундаментализмът са проявления на криза на религиозността. Образованието също преживява своята криза, разпъвано между бързо изменящите се обществени изисквания към неговите цели и резултати и липсата на достатъчно добри инструменти за тяхното постигане.

Последен щрих в тази бегла картина на модерен “хаос” е кризата на демокрацията, чиито проявления са популизмът и нарастващото безразличие към политиката. Общите корени на тези проблеми предопределят и общата стратегия за тяхното преодоляване. Това е резултатът от критическия анализ на модерната ситуация, направен от съвременния немски философ Е. Мартенс : “Кризата на модерността е продукт на самата философия, следователно необходимо би трябвало да бъде преодоляна с помощта на философията, защото без философия нейните корени ще останат скрити, неосмислени”.

Ориентацията чрез философско познание

е възможна, тъй като философията търси отговор на “последните” въпроси на мисленето, надеждата, действието и страданието, които би трябвало да интересуват всеки човек: “Човешкият разум има в един вид от познанията си особената съдба, че се измъчва с въпроси, които не може да отхвърли, защото му са зададени от природата на самия разум, но на които не може да даде отговор, защото надхвърлят всяка способност на човешкия разум.” (Кант, КЧР, въведение). Тази въпроси стават особено актуални, когато саморазбиращите се до момента ориентири биват поставени под съмнение.

В този смисъл заниманията с философия биха могли да бъдат особено полезни за младите хора и децата, които срещат специфични трудности при ориентирането си в света.

Оставени най-често сами на себе си, без да разполагат с подходящи средства за преценяване на различните възможности за “ориентиране”, те са склонни да вземат прибързани решения, които водят до рискови ситуации като готовност за употреба на насилие, зависимост от наркотици, липса на цели, понижено чувство за собствено достойнство, консумативна нагласа, незаинтересованост и политическо безразличие. Всички тези проблеми имат общ корен, те са различни лица на една всеобща загуба на смисъл и ценности.

Тъй като родителите рядко могат да окажат компетентна помощ при изграждането на жизнени стратегии, често се налага училището и извънучилищни институции да поемат подобни задачи.

Специфичният принос на философията се изразява в опита й да мотивира децата към критическо отнасяне към себе си и обществото, да култивира способността им да размишляват. Така променените нагласи представляват необходимо условие за принципната възможност за промяна на практическата жизнена стратегия, макар че би било наивно да се твърди, строго рационалистки или просветителски, че “правилното” мислене необходимо трябва да води до “правилно” действане. Но пък и съвсем без да мислим критически и творчески за себе си в този свят, изобщо не би било възможно да променим каквото и да било. Така че философията създава условията за принципната възможност на промените в личните жизнени стратегии и в обществените нагласи, но не може непосредствено да ги предизвика. За това е нужен акт на волята, който би могъл да бъде подкрепен от вярата.

Как философията може да постигне тези цели или що е “философия с деца”?

Философия с деца е технология на мисленето.

Както технологията на природните науки прилага в ежедневието ни научните достижения, така и философия с деца като технология на мисленето приземява философията до “нещата от живота”.

Философия с деца е образователен метод, който вече тридесет години се практикува успешно в цял свят: в Австралия и Мексико, в Исландия и Филипините. В България “Философия за деца” е утвърдена от Министерството на образованието през 1992 г. като свободно избираем предмет в началното училище. Създаденото през 1996 г. Сдружение за развитие на философия с деца прилага успешно тази методика и в работата с деца на самотни родители, с деца от домове за сираци, съвместни занимания с деца и родители.

Методика на “философия с деца”

Чрез текст, игра, въпроси, конкретна ситуация от ежедневието се поставя началото на разговор, който се насочва от философски обучен специалист към общите измерения на разисквания проблем, които биха могли да представляват интерес за всяко дете. Съобразно възможностите и интересите на децата, разговорът се задълбочава чрез групова и индивидуална работа, поставяне на творчески задачи (рисуване, съчиняване на истории, театрални “упражнения“), логически упражнения и др. Предоставя се възможност на всяко дете да изразява мислите си по избрания от него начин, без предварително да се оценява казаното или пък да се омаловажава чрез толериране на определен вид изразяване (напр. предимно словесно, както обикновено е в училищата). Децата и възрастният се възприемат като равнопоставени партньори, които заедно изследват възможностите за разрешаване на дадения проблем и по такъв начин се стимулира тяхната мотивирана самооценка и чувство за отговорност.

За детето философия с деца е полезно удоволствие.

Философия с деца развива въображението и мисловните способности на децата. Тя няма за цел да прави децата гениални, нито да ги “овъзрастява“ без време. С респект и удивление пред самобитността на децата, този метод подпомага свободното им формиране като личности, като насърчава нагласата за вземане на самостоятелни и обосновани решения, “въоръжава“ ги с умения да се ориентират и справят с най-различни житейски ситуации.

Могат ли децата да мислят философски?

Спестявайки обширните спорове по въпроса, ще отбележа само понятието за философия, което е в основата на този метод за работа с деца и което най-точно е формулирано от Витгенщайн в “Логико-философски трактат” (4.112): “Философията не е учение, а дейност.” Нейната задача е “да изяснява и строго да разграничава мислите, които иначе са, така да се каже, мъгляви и неясни.” Многобройните примери от практиката на “философия с деца” показват, че децата са способни да осъществяват тази “ангажираната дейност на рефлектиращото мислене” , която наричаме философия, само че много по-непосредствено т. е. независимо от предразсъдъците и мненията на възрастния “здрав разум” и с фантазия и жар, които изпепеляват всички табута, дори когато се разискват “свръхсериозни” теми като Бог, вяра или смърт.

Като скромна демонстрация на тези твърдения нека да послужи кратък откъс от разговор, който проведох преди време с третокласници от едно хамбургско училище, с които се опитвахме да изследваме проблема дали цветята изпитват болка.

Опитът да формулираме критерии за “живо” ни води неочаквано към екологично-етически размишления, които се преплитат в чудно спонтанен диалог с природонаучни обяснения и метафизични питания за произхода на света:

За съжаление на успяхме да се поровим по-нататък, за да разберем, кой отговор би бил логичен и защо точно милостивият Бог не може да изпълни това изискване.

Подобни разговори биха могли спокойно да произхождат от някоя средновековна схоластическа дискусия. С това обаче в никакъв случай не се твърди, че децата напълно осъзнават това, което изразяват. Казано другояче, най-често те дори и не предполагат какви философски качества могат да имат техните изказвания. В такива моменти децата се намират в своеобразен пред-модерен свят, в който те разполагат с непосредствено и сигурно знание, което обаче не е резултат на критична и самокритична рефлексия, а възниква по-скоро наивно, игриво и творчески. Да се разпознае и приветства това “тайно знание” на децата би било също една възможна форма на философия с деца, също както и намерението да се развиват критическите способности на децата или те да бъдат подготвяни за особеностите на нашия постмодерен свят.

“Терапевтичен” ефект на заниманията с философия

Научните изследвания в областта на “философия с деца” са установили множество позитивни “странични” ефекти на философстването, които кореспондират с важни за нашето време ценности. Ще спомена накратко, че “философия с деца”

Важно е да осъзнаваме, че философските разговори могат да имат известен “терапевтичен” ефект, който не се поставя като първична цел, за разлика от психотерапията например, която необходимо се стреми към действителна промяна на затормозяващата лична ситуация. Философията и психологията имат обаче една обща интенция: “по-голямото о-съзнаване на самия себе си, което изобщо дава възможност на отделния човек да предприеме промени”.

За някои елементи от философското изследване определено може да се твърди, че допринасят за постигането на терапевтичен ефект. Такива се например разпознаването на проблемни ситуации, търсенето на алтернативни решения и критическата им преценка, вземането на самостоятелни решения, предвиждането на последствията от тях, поемането на отговорност за собственото мислене и действия.

Философия с деца не се отличава с бързия непосредствен ефект на една (психо)терапия, а би трябвало да се схваща най-вече като превенция. Повечето ни житейски проблеми се коренят в кризи на идентичността и смисъла, които могат да се “обработват” с философски средства. Употребата на разума за осветляване на трудни житейски ситуации и сериозното осмисляне на проблемите на личната идентичност и смисъл в живота са възможност децата да повишат доверието си в самите себе си чрез позитивния опит от разговори и размишления. Оттук се поражда надеждата за възможно рационално поведение при реални трудности в личния живот (като напр. наркомания или окултизъм). В този смисъл заниманията с философия придобиват значимост на един вид профилактика срещу всички възможни форми на жизнеразрушаваща неразумност .

Подходът “Помогни си сам!”

В няколко свои проекта с деца на самотни родители и сираци Сдружението за развитие на философия с деца се опита да изпробва практически един подход, който условно може да бъде наречен “Помогни си сам!” и чиято основна теза гласи: Философията като “елементарна културна техника за хуманен начин на живот” е достъпна и полезна за всеки човек, като е особено необходима за деца в рискови или социално неравностойни ситуации.

Децата от тези групи се отличават с чувство за малоценност, често са агресивни, не достатъчно мотивирани за постижения и творчество, с тенденции към самоизолация, склонност към депресии и състояния на тревожност, готовност за употреба на насилие. Затруднена е позитивната им самооценка, което намалява способността им да разрешават проблеми и да комуникират с други социално групи.

Заниманията с философия са една възможност за преодоляване на пасивните нагласи за очакване. Със средствата на философската рефлексия се оказва активна помощ на принципа “Помогни си сам!”, която дългосрочно би могла да доведе до позитивни резултати при справянето с житейските проблеми.

Резултатите от проектите, потвърдени чрез тестове, експертни оценки и детски изказвания, доказват, че проектите са преминали успешно и смислено, а също така са доставили голямо удоволствие на всички участници.

Същият подход може да се приложи и в други рискови ситуации като зависимост от наркотици, десен радикализъм, национализъм, окултизъм… и в други възрастови групи.

Изхождайки от личния опит на децата и обогатила техните търсения със съдържателните и методически достижения на традицията, философията възпитава в ценности и същевременно откроява ограничеността на познанието като по такъв начин създава възможност за схващане на необходимостта от вярата.

© Омофор