До уважаемата майка на една гимнастичка
В редакцията ни пристигна допитване от наша читателка за рубриката ни „Въпроси към свещеника“.
Ето и нейната дилема: „Детето ми има състезание по гимнастика, насрочено за 1 май. Това е православният Великден. Ние не живеем в православна държава, а в страната, където сме, Великден тази година е на 27 март. Трябва ли да приема дъщеря ми да се състезава на този ден?“
Ето и отговора, предложен от отец Стефан Стефанов, председател на русенския храм „Св. Николай Чудотворец”:
„Трудно е да се отговори на въпроса, който задавате. Трудността не произтича от същността на въпроса, а от това, че е от личен характер. За един човек участието в състезание на Великден не би представлявало никакъв проблем, а за друг би било недопустимо. Също така, ако зададете въпроса на двама свещеници, вероятността да получите два различни, дори взаимно изключващи се отговора, е голяма. Затова най-напред искам да Ви кажа, че моят отговор не е задължителен за Вас. Това е просто моето мнение по въпроса.
Всички хора сме различни, по различен начин се отнасяме към всичко, което се случва с нас и около нас. Не смятам, че е правилно за всичко да се съобразяваме само с правила и регламенти. Съвсем не искам да кажа, че трябва да пренебрегваме и погазваме правилата. Искам да кажа, че животът винаги е много по-богат и по-сложен от правилата, винаги е по-пъстър и изненадващ. Затова ние трябва да се ръководим преимуществено от принципи, а не от правила. Смятам, че разликата между едното и другото е твърде съществена. Фарисеите и книжниците, описани в Евангелието, са се ръководели от безброй правила, които са спазвали стриктно. Но най-огнените изобличителни слова на Иисус Христос са отправени именно срещу фарисеите и книжниците. А на нас, християните, Той казва: „Ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 5:20). Това „надминаване” на книжническата и фарисейска праведност виждам именно в това – ние, християните, да се стараем да водим духовен живот, водени от принципи. На това ни учи Иисус Христос, това е лайтмотивът на цялото Евангелие.
За съжаление, в нашата реалност много често виждаме в църковния живот именно спазване на правила, указания, наставления, ритуали. Това се налага много често от свещениците, но много често се изисква и от миряните. На Вашия конкретен въпрос бих могъл да отговоря с едно кратко изречение – не бива Вашата дъщеря да участва в това състезание на този ден. Или обратното – няма никакъв проблем да участва. Смятам, че и двата отговора са еднакво неправилни по няколко причини.
Първо, защото са наставнически, а наставническият тон не е тонът на Евангелието и не трябва да бъде тонът на Църквата. Второ, ако аз Ви познавах лично, щях да съобразя отговора си с Вас, а сега трябва да отговоря по принцип. Не зная до каква степен Вие живеете в Църквата – не зная там, където живеете, има ли православен храм, присъствате ли редовно на света Литургия, постите ли, изповядвате ли се, причастявате ли се редовно. Защото това е най-важното, което ни приобщава към Църквата и към Христос. Трето, винаги се старая да насърчавам хората да вземат своите решения сами, да се просвещават, да разсъждават, дори да бъркат, но не да чакат готови отговори, не да живеят по чужди рецепти. Защото по готови рецепти не може и не бива да се живее. Днес Ви се е случило едно, утре ще се изправите пред друг проблем – не е възможно за всичко да питате някого. Затова аз ще ви дам съвет, ще кажа своето мнение, а Вие преценете и постъпете както сметнете за правилно.
Както споменавате, Вие не живеете в България, а в страната, в която живеете тази година Възкресение Христово се празнува на различна дата. Организаторите няма как да съобразят състезанието с православния Великден. В древната Църква, когато цялото общество е било християнско, на Великден не са се провеждали никакви състезания. Днес обществото и животът са съвсем различни. Ако Вие и Вашата дъщеря присъствате на Възкресната Литургия и се причастите, и споделите радостта на празника с цялата общност, не виждам пречка по-късно дъщеря Ви да участва и в състезанието, дори да посвети участието си на празника и да получи награда. Друг важен момент е нейното мнение. Смятам, че най-важното в случая е нейното мнение, мисля, че най-напред нея трябва да попитате. Нейното мнение е най-важното, а моето е само за сведение. С моето може да не се съобразите, но с нейното трябва! Нейното мнение е по-важно и от моето, и от каноните, още повече, че канони по този въпрос няма и слава Богу, че няма.“
