Живея в чужбина, не мога да ходя на църква…

Свещ. Добромир Димитров: Имам една приятелка, която живее в Швейцария и като теб има абсолютно същия проблем. Самата тя си има молитвено правило (обикновено вечер около 1 час), което с голямо усърдие изпълнява. За жалост и тя не може да посещава православен храм и да се причастява.
Това поражда в нея болка и недостатъчност и когато се върне в България, тя се стреми редовно да участва в св. Литургия, да общува с християните и свещениците. Това бих нарекъл евхаристиен глад.
И в живота ни е така, когато си отделен от любимия човек, ти тъгуваш и искаш постоянно да си с него. Майката тъгува за детето си, когато то е далеч от нея.
Така е и в Църквата: когато сме отделени от Христа, ние тъгуваме.
Утехата ти нека да бъде, че и Той те очаква и иска да бъде с тебе.
Опитай се да намериш православна църква в Америка и Господ ще ти помогне и да я посетиш, да си вземеш отпуск и всичко останало.
твой в Христа: о. Добромир
Следвайте ни