Защо и кога трябва да се извършва Тайнството Елеосвещение?
Христос да е сред нас!Уважаеми събратя, имам следния въпрос:
Защо се практикува почти повсеместно, особено в градските храмове, порочната практика да се извършва Тайнството Елеосвещение (Маслосвет) при всякакви прищевки на миряните, без свещеника да е проверил: необходимо ли е, за кого е, подготвен ли е с пост и изповед този, над когото ще се извършва?
Защо се извършват целогодишно масови маслосвети, като е позволено такъв да се извършва само на Велики четвъртък?
Защо не се разяснява на необразованите миряни смисълът и същността на тайнствата? Защо и кога трябва да се извършва Маслосвет? Че се извършва над болен, който лично трябва с присъствие да участва в Тайнството, а не задочно, за някого си? Явно е, че заради мизерната такса от треба някои събратя си премълчават истината, уви?
Въпросът ти е доста риторичен, а и много добре знаеш, че ние на практика не бихме могли да помогнем с нещо съществено, ако някой наш събрат има требничарско отношение към тайнствата.
Искам само да споделя някои неща относно тайнството Елеосвещение. Неговата цел е човек да получи телесно изцеление и прошка на греховете. Но ние се молим също така страданията на болния да се осветят и да се съединят със страданията на Христос и плътската немощ да не го тегли към смърт, а към вечното спасение във възкресението. Смъртта неминуемо ще дойде и тя няма да подмине този, комуто е дадена някаква отсрочка чрез изцелението. Затова изцелението не е самоцел, то е знак на Божията милост, която дава на човека още време той да се грижи за своето спасение.
В случаите, когато е ясно, че човек доживява последните си минути, се прочита молитвата „При разлъка на душа от тяло”. Това потвърждава, че тайнството Елеосвещение се извършва над болен, но не изключително за умиращи. Това не е „последното тайнство”, както е популярно да се смята и никъде в последованието не се споменава, че трябва да се извършва само в краен случай. С други думи, Елеосвещението е тайнство за духовно, душевно и телесно изцеление на страдащия човек, независимо от тежестта на неговата болест.
И друго искам да споделя. Формулата „пост и изповед” малко необосновано, според мен, се налага като условие за извършване на Маслосвет. Мисля, че който е достигнал в своето духовно усъвършенстване до практикуването на поста и изповедта като неизменна част от своя християнски живот, на него няма нужда да му се напомня това. На другите пък, които въобще не са чували, че в Църквата има пост и изповед, е по-добре да им се направи Маслосвет и после да се въвеждат в духовния живот. Защото реално погледнато е нездраво от духовен аспект да караме някой болен човек, който не е упътен във вярата, да пости и да се изповяда преди да сме му спечелили доверието. А като извършим тайнството и след това поговорим с него и ако Бог се смили и го излекува духовно и телесно, той по-лесно ще се научи да благодари и да се изповяда, а и вярвам, че ще започне и да се причастява редовно.
Иначе съм съгласен с изказаното от вас отношение към „порочните практики”. Трябва ни много търпение, молитва и отговорност за да ги преодолеем.
Ваш в Христа: брат отец Стоян
