Какво мисли Българската православна църква за оплождането „ин витро”?

Здравейте, искам да попитам какво е мнението на Църквата относно АРТ (асистираните репродуктивни технологии) – имам предвид инсеминации, „ин-витро”, като уточнявам, че имам предвид случаите, когато се използват полови клетки от съпрузите, а не от донори. Много пъти съм размишлявала по този въпрос… Нарушава ли се Божията воля или не? Бог не е дал деца на едно семейство, но пак от Него зависи дали опитът с АРТ ще е сполучлив или не…
Отец Стоян Бербатов: Здравейте,
Тъй като новите технологии навлизат все повече в живота ни, не бива да се отнасяме пренебрежително към тях и да заемаме задължително отрицателна позиция по отношение на тяхното прилагане в живота. Трябва много трезво и задълбочено да изследваме нещата, за да не получим своето осъждане, ако реагираме първосигнално. Затова ще се опитам да изложа някои аспекти относно поставения въпрос.
Онова, което може би поставя под съмнение светостта на оплождането „ин витро” е евентуалното приемане, че заключването на утробата е Божи промисъл и ние не бива да се намесваме в него.
Друго опасение е, че при този процес може би се оплождат повече от една яйцеклетка, а в тях вече има живот…
От друга страна, можем да приемаме, че намирането на този начин за борба с безплодието е резултат на творческия дух на човека, който по този начин става съработник на Бога. Сигурно е също така, че резултатът от „ин витро”-оплождането носи радост на всички.
Моята лична позиция е следната: допустимо е оплождане „ин витро”, но само тогава, когато мъжът и жената са семейство, защото като всяко добро нещо и това може да се опорочи. Най-красноречивият пример за това е, когато по този метод забременява жена, която съжителства с друга жена, и всеки нормален човек може да си представи какви последствия ще има върху детето.
Бог да ви благослови.
Отец Стоян
Бележка от редакцията: в портала има категории с текстове, които също могат да Ви насочат в търсене на отговора: Биоетика и Семейство.