Как се освещаваме?

Понятията “светия”, “свят”, “осветен”, “освещаване” са неразривно свързани с цялостния живот на Църквата. В Църквата ние се освещаваме. Или казано по друг начин освещаваме се като се въцърковяваме. На всяка Литургия ти чуваш възгласа на свещенослужителя “Светинята е за светиите”. При този възглас бива повдиган и раздробяван Агнецът Божий, “който всякога се яде и никога не оскъдява, но освещава тия, които се причастяват”. Преди да приемем Божествените дарове се молим: “Ума, душата и сърцето и тялото ми, Спасителю, освети и удостой, Владико, да пристъпя към спасителните тайни”. Вкусването на Евхаристийните дарове, което всъщност е предвкусване на царството Божие е единственото средство за освещаване на всички верни.

Освещаването е познато още от Стария завет. “Святая-Святих” се нарича най-святото място на Старозаветния храм, където се пази ковчегът на завета Господен (ІІІ Цар. 6:16, 8:6, ІІ Парал. 3:8 сл.). Светостта е същност на Божията природа: “Никой не е тъй свет като Господа” (І Цар. 2:2). Божията святост произлиза от Неговото съвършенство. От нея се освещава всичко и всички: “Не безчестете светото Мое име, за да бъда свет между синовете Израилеви. Аз съм Господ, Който ви освещавам” (Лев. 22:32).

Светостта и освещаването запазват същия смисъл и в Новия завет. По време на своето трето мисионерско пътешествие св. апостол Павел повикал в Милит презвитерите църковни, за да им даде последни наставления. След като им припомнил как в продължение на три години бил непрекъснато с тях и проповядвал Евангелието на Божията благодат и царството Божие, той ги предупредил за множеството опасности, които ще ги съпътстват. Всички със сълзи се сбогували с него, а той казал: “И сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени” (Деян. 20:32).

В своето Първо послание до християните в Коринт Павел нарича себе си “призван апостол Иисус Христов… на осветените в Христа Иисуса, на призваните светии” (1:2). Осветени и светии са всички, които са призовали името на Иисуса Христа, кръстили са се и чрез Евхаристийното общение са станали членове на Неговото съборно Тяло – Църквата. Във Второто послание до своето възлюбено чедо Тимотей светият Апостол му разяснява кой е осветен и в какво се изразява освещението, като го сравнява със златните и сребърни съдове за почетна употреба в един дом: “И тъй, ако някой се очисти от тия, той ще бъде почетен съд, осветен, приспособен за употреба на Господаря и приготвен за всяко добро дело” (2:21). А малко по-горе казва кое е условието да станем такива съдове – да стоим на твърдата и непоколебима Божия основа, която има печат “да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне” (2:19).

Иисус Христос се не срамува да ни нарича братя (Мат. 28:10, Иоан 20:17), защото “както освещаващият (т. е. Христос), тъй и освещаваните (т. е. ние), всички са от Едного (т. е. от Отца)” (Евр. 2:11). Светостта не принадлежи на нашата природа, но след като тя бе възприета от Христа при Неговото въплъщение, ние ставаме Негови братя по благодат. Той е Син Божий по природа, а ние по осиновение, по благодат. Нашето осиновяване и освещаване става чрез кръщението, при което получаваме дара на Светия Дух. Затова то завършва с думите: “Оправдан си, просветен си, осветен си, омит си с името на Господа нашего Иисуса Христа и Духа на Бога нашего” и “Ти се кръсти. Ти се просвети. Ти се миропомаза. Ти се освети. Ти се оми в името на Отца и Сина и Светаго Духа. Амин.”

Понятията “новоповярвал” и “осветен” не са опозиционни. Осветен е всеки, който е приел вярата грамотно и отговорно. Ала това не означава, че нашата грешна природа изчезва и над главите ни засиява ореол. Ние имаме нужда от освещаване, защото сме порочни. Нашите очи продължават да бъдат заслепявани от светския блясък, ушите ни оглушавани от грохота на кича, а умовете ни опиянявани от мъглата на постмодерността. Опиянени, плуваме в комфорта на алиенирания покой. В съзнанието ни се забиват светкавиците на рекламите, задължаващи ни да потребяваме все повече продукти, с които да засищаме нашата преситеност, а подсъзнанието ни увлича към хедонистични развлечения – печата на нашето време. Ние продължаваме да живеем в това време и в този свят. Но трябва да живеем по принципа: “Които се ползуват от тоя свят – като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят” (І Кор.7:31). Затова не трябва да разбираме освещението като еднократен и завършен акт, а като процес, който продължава. Целта на християнския живот е да опазим и усъвършенстваме освещението, което сме получили. Най-просто го е казал св. апостол Петър: “По примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки. Защото писано е: “бъдете свети, понеже Аз съм свет” (І Петр. 1:15-16, Лев. 11:44, 19:2). “А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа” (І Сол. 5:23).